Определение · № 7470/2023 · дело 6255/2023

6 юли 2023 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
7470
Година на номера
2023
Дело №
6255/2023

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 6255 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7470 София , 06.07.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: ВЕСЕЛА НИКОЛОВА ЯВОР КОЛЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЯВОР КОЛЕВ по административно дело № 6255 / 2023 г. Производство по чл.229 ал.1, т.1 и сл. от АПК. Постъпили са от „Беста мед“ЕООД със седалище в гр.Трявна, чрез адв. Хинков, три частни касационни жалби, както следва: срещу Определение №2905 от 31.03.2023 г. , с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение №НСР-23951 от 18.03.2021г. на НСЦРЛП, потвърдено с Решение №КП-24 от 08.06.2021г. на КП към МС и производството по адм. д. №2241/2023 г. по описа на Административен съд – София град е било прекратено; срещу Определение №3917 от 05.05.2023 г. , с което е отхвърлена искането на търговеца на основание чл.161 ал.1 АПК за възстановяване срока за обжалване на Решение №НСР-23951 от 18.03.2021г. на НСЦРЛП и срещу Определение №3919 от 05.05.2023 г. , с което е допълнено определението от 31.03.2023г. в частта за разноските, като е осъдено ЕООД-то да заплати на НСЦРЛП сумата от 100 лева разноски. В трите частни жалби се релевират оплаквания за неправилност на трите съдебни акта, поради което се настоява за тяхната отмята и спорът да бъде разгледан по същество, но от друг състав на първоинстанционния съд. Писмено възражение в срока по чл. 232 АПК е депозирано от юриск. Куньова, с което счита частните жалби за неоснователни. Претендира разноски. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частните жалби са неоснователни. С атакуваното определение от 31.03.2023 г. е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение №НСР-23951 от 18.03.2021г. на НСЦРЛП, потвърдено с Решение №КП-24 от 08.06.2021г. на КП към МС и производството по делото е било прекратено, тъй като първоинстанционния съд е приел, че е пропуснат законовия преклузивен срок за оспорване на акта. По отношение постъпилото последващо искане за възстановяване на пропуснат срок за оспорване, то съдът е приел, че не са налице предпоставки за това, а във връзка с претендираните от административния орган разноски, то е уважена молбата и са присъдени 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт. Настоящият състав на касационната инстанция намира на първо място, че не е спорно, че дружеството е оспорило в срок Решение №НСР-23951 от 18.03.2021г. на НСЦРЛП пред по-горестоящия административен орган – Комисията по прозрачност при МС, като преписката е постъпила при последната на дата 14.04.2021г.(а не както е приел административния съдия – 09.04.2021г.), като колективният орган се е произнесъл с изричен писмен акт – решение на дата 08.06.2021г. По силата на чл. 97, ал. 1 АПК , при обжалване по административен ред в едномесечен срок колективният компетентен да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. В конкретния случай Комисията е получила административната преписка по административното обжалване на дата 14.04.2021 г. Именно от тази дата е започнал да тече едномесечния срок за произнасянето регламентиран в чл. 97, ал. 1 АПК и законният срок в случая е изтекъл на дата 14.05.2021 г. /петък – присъствен ден/. Във визирания срок няма произнасяне от страна на горестоящия орган, поради което от крайната дата, на която е следвало да се произнесе той - 15.05.2021 г. за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневния срок за обжалване, предвиден в чл. 149, ал. 3, предложение последно във връзка с ал. 1 АПК . С оглед на това законният срок е изтекъл на 28.05.2021 г. /петък - присъствен ден/. Жалбата на ЕООД-то до Административен съд – София град е подадена на дата 21.06.2021 г., тоест след изтичането на преклузивния 14-дневен срок за обжалване, поради което същата е просрочена. Съобразно Тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на І и ІІ Колегии на ВАС, при последващо по-късно произнасяне с изричен акт на горестоящия административен орган (какъвто е настоящият случай), с който се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване. Ето защо формираните от първостепенния съд изводи за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 5 АПК , са законосъобразни и това определение следва да се остави в сила. По отношение на частната жалба, подадена дружеството срещу определение 05.05.2023 г., с което не се възстановява пропуснатия срок за обжалване, то настоящият съдебен състав счита, че тя също не може да се уважи. За да отхвърли искането, първоинстанционният съд е счел, че непроизнасянето в срок от страна на горестоящия административен орган не представлява заблуждаващо поведение на администрацията, а неуведомяването за датата на получаване на преписката в Комисията не следва да се тълкува, че е довело до невъзможност за упражняване на правото на оспорване на уведомителното писмо по съдебен ред. Във връзка с оплакването на частния жалбоподател за нарушение на чл. 97, ал. 1, изречение трето АПК - липсата на данни за съобщаване на получаването на преписката от горестоящия административен орган, настоящият съдебен състав счита, че нормата на чл. 97, ал. 1, изречение последно АПК наистина предвижда задължение за горестоящия орган за незабавно уведомяване на подателя на жалбата, но неизпълнението му не е скрепено с процесуални последици относно течението на сроковете. Началният момент на срока за произнасяне от едноличния решаващ орган при административното обжалване е нормативно определен в чл. 97, ал. 1, предложение първо АПК и не е поставен в зависимост от изпълнението или неизпълнението на въведеното задължение за уведомяване на жалбоподателя от страна на висшестоящия административен орган. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че законодателят не е придал никакво правно значение на неизпълнението на визираното задължение в нормите на чл. 140 АПК и на чл. 149 АПК , които регламентират сроковете за обжалване. В този смисъл е и формираната съдебната практика по този вид дела(напр. Определение № 10297 от 03.07.2019 г. , постановено от ВАС по адм. д. № 7576/2019 г.; Определение № 661 от 15.01.2020 г. на ВАС, по адм. д. № 14352/2019 г. и др.). По силата на т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 30 юни 2015 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, при непроизнасяне на горестоящия административен орган в установения от закона срок, срокът за подаване на жалба пред съда, когато жалбоподателят е упражнил правото си на жалба по административен ред, започва да се брои от датата, на която е изтекъл срока за произнасяне на горестоящия орган, а не когато е връчено последващо, постановено след срока за неговото постановяване решение на горестоящия орган, тъй като противното би означавало да се новира срокът за обжалване. С оглед на това първостепенният съд точно е тълкувал и приложил нормата на чл. 159, т. 5 АПК , визираща относимото основание за оставяне жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството по делото. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че пропускането на срока за обжалване не се дължи на поведение на администрацията, което го е въвело в заблуждение, само защото не е получил данни относно движение на жалбата. В настоящия случай дружеството е следвало да прояви необходимата активност за проследяване на движението на подадена жалба, с оглед разпоредбата на чл. 97, ал. 5 АПК , даваща възможност при непроизнасяне в срок на горестоящия административен орган да се оспорва първоначалния акт. Липсата на уведомяване на жалбоподателя за датата на получаването на преписката от органа, както и късното му произнасяне не могат да се определят като заблуждаващо поведение на администрацията, защото нейните действия не са създали у адресата невярна представа за срока за обжалване. С оглед липсата на активност за проследяване на движението на подадената жалба, по арг. от чл. 97, ал. 5 АПК , според която разпоредба при непроизнасяне в срок на горестоящия административен орган се оспорва първоначалния акт, твърденията за въвеждане в заблуждение са неоснователни. Затова и не е било налице основание за възстановяване на срока за обжалване и като го е оставил без уважение, административният съд е постановил определение, което следва да бъде оставено в сила. Само за пълнота следва да се посочи, че в частните си жалби дружеството сочи, че „…в периода от край на м. април 2021г. до 08.06.2021г. от наша страна са извършвани почти ежедневни справки в КП…“. Т.е. тази страна очевидно е била наясно, че преписката е получена и случаят се разглежда, но е пропуснала да се осведоми при тези чести справки кога точно е входирана същата, за да не пропусне преклузивния срок за оспорване, при непроизнасяне в срок на горестоящия административен орган. На следващо място следва да се посочи, че правилно административния съдия е приел, че непроизнасянето на по-горестоящия административен орган не формира мълчалив отказ(който може да се оспорва в месечен срок), а само мълчаливо потвърждава акта на долустоящия орган, т.е. налице е в пълна мяра хипотеза на чл.97 ал.5 АПК, т.е. за последващо оспорване на първоначалния административен акт пред съд в преклузивния 14-дневен срок с начало – момента на формиране на мълчаливото потвърждаване. По отношение определението от 05.05.2023г. по разноските, то следва да се посочи, че и това определение следва да се остави в сила. Неоснователни са развитите в частната жалба срещу този акт аргументи. В случая е направено своевременно искане за присъждането на разноските. Следва да се отбележи, че всъщност съдебното производство е започнало още с образуване на адм. дело №6228/2021г. по описа на АССГ, като по него, а също така и в касационното производство пред ВАС на РБ по адм. дело №5686/2022г. също са претендирани разноски за осъществената защита от юрисконсулт с представени доказателства, а касационната инстанция е посочила, че първостепенният съд следва да се произнесе по разноските и пред нея в хипотезата на чл.226 ал.3 АПК. Или в случая административния съдия законосъобразно е преценил наличието на хипотезата на чл.143 ал.3 АПК, след като производството е прекратено единствено поради просрочие жалбата на дружеството, а възнаграждението за осъществената защита от юрисконсулт е нормативно закрепено в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ , във вр. с чл.78 ал. 8 ГПК и чл.37 ал.1 ЗПП . Що са отнася до представителната власт на юриск. Куньова, то за същата са представени надлежни писмени доказателства още при първото разглеждане на делото от дата 29.10.2021г.(лист 162 от това делото), което не са били оспорени, нито е бил повдигнат до момента на отговор на молбата по чл.248 ГПК въпрос, касаещ представителната власт на упълномощения юрисконсулт, вкл. и касателно заеманата длъжност. Или като е присъдил само 100 лева, първоинстанцонният съд не е постановил незаконосъобразен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваните определения не страдат от изложените с трите частни жалби пороци, което обосновава и извода – за оставянето им в сила. По разноските. С оглед изхода от спора такива следва да се присъдят на НСЦРЛП на основание чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ, които се констатираха да са в размер на 50 лева за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на отговори на трите частни жалби. Ето защо и на основание чл. 221 ал. 2 , във връзка с чл. 236 от АПК , Върховния административен съд, Шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ : ОСТАВЯ В СИЛА Определение №2905 от 31.03.2023 г. по адм. д. №2241/2023 г. по описа на АССГ. ОСТАВЯ В СИЛА Определение №3917 от 05.05.2023 г. по адм. д. №2241/2023 г. по описа на АССГ. ОСТАВЯ В СИЛА Определение №3919 от 05.05.2023 г. по адм. д. №2241/2023 г. по описа на АССГ. ОСЪЖДА „Беста мед“ЕООД със седалище в гр. Трявна да заплати на Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти със седалище в гр. София сумата от 50 (петдесет) лева разноски за тази инстанция. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026