Определение · № 7467/2023 · дело 6538/2023

По дело 6538 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7467 София , 06.07.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: ДОНКА ЧАКЪРОВА ИЛИАНА СЛАВОВСКА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ГАЛИНА СОЛАКОВА по административно дело № 6538 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по частна жалба на „Винзавод“ АД със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград срещу определение № 1429 от 06.06.2023 г., постановено по адм. д. № 1283/ 2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на предписание по т.2 от Протокол № ПР2309773/29.03.2023г. за извършена проверка, издаден от главен инспектор И. Бояджиева и главен инспектор К. Терзиева, служители в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което е предписано на работодателя „Винзавод“ АД да изплати на П. Моллова обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 122 работни дни до 24.04.2023г. В частната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на определението, поради несъобразяване на обстоятелството, че Моллова има надвзети суми от дружеството, т. е. обезщетението е изплатено макар и това да не е отразено правилно в счетоводството. Твърди се, че при изпълнение на оспореното предписание работодателят ще понесе вреди от водене на последващи дела за установяване на надвзетите суми и такива за връщане на процесната сума. Счита, че следва да се направи прихващане. Иска се отмяна на обжалваното определение и спиране на предварителното изпълнение на задължителните предписания по по т.2 от Протокол № ПР2309773/29.03.2023г. за извършена проверка, издаден от главен инспектор И. Бояджиева и главен инспектор К. Терзиева, служители в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив , ведно със законните последици. Ответникът по частната жалба не ангажира становище. Върховният административен съд, шесто отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна , а разгледана по същество – за неоснователна. Обжалваното определение е мотивирано с това, че оспорващото дружеството не е ангажирало доказателства, от които да се направи обоснован извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт ще му причини значителни или трудно поправими вреди, какъв приблизително е техният размер, както и доказателства за това, че причинените от предварителното изпълнение на акта вреди застрашават интересите му в по-висока степен от заложения в закона обществен интерес. Прието е, че искането за спиране на предварителното изпълнение не отговаря на изискванията на чл.166, ал.2 във връзка с ал.4 АПК, тъй като се позовава на общи аргументи, вредите не са конкретизирани по вид и размер и не са представени писмени доказателства, обосноваващи, както настъпването им, така и тяхната основателност. Съдът е преценил, че необходимостта от спиране на предварителното изпълнение не може да се обоснове и от изложените твърдения за бъдеща невъзможност от страна на дружеството да си възстанови средствата, които би изплатил на Моллова, според твърденията - на отпаднало основание. Описаните в искането неудобства от изпълнението на процесното предписание, респ. намаляване на имуществото на дружеството, е прието от съда, че не може да бъде аргумент, противопоставим на заложения в закона обществен интерес. Определението е валидно, допустимо и правилно. Допуснатото по силата на чл. 405, изр. 2 от КТ предварително изпълнение на предписанията от вида на процесното е наложено от необходимостта от приоритетна и засилена защита на правата и интересите на работниците и служителите, като наличието на основанията по чл.60, ал.1 АПК се презумира. За да се допусне спиране на разпореденото от закона предварително изпълнение, работодателят следва да докаже пред съда наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК , обвързани с евентуално настъпване на „значителна или трудно поправима вреда“ от изпълнението на невлезлия в сила административен акт. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства - такива, които са се осъществили след издаването на акта. Обосновано и в унисон с фактическата обстановка по делото е прието от административният съд, че в случая „Винзавод“ АД не е представил доказателства, че с изплащането на сумите на Моллова ще понесе значителна по своя размер вреда от гледна точка на финансовото му състояние и реализираните приходи от стопанската дейност. Дружеството не е посочило конкретен размер на вредите, както и доказателства за твърдението, че има надвзети суми от Моллова. Доказателствената тежест за установяване предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на акта, както и за наличието на нови обстоятелства e на жалбоподателя. Не са ангажирани доказателства и за настъпили нови обстоятелства както пред първата инстанция така и пред настоящата. Предварителното изпълнение е осъществено по силата на закона, като с разпоредбата на чл. 405 от КТ законодателят е допуснал активно въздействие чрез актовете на органите на Инспекцията по труда за защитата на засегнатите социални права с цел реалното прилагане на трудовото законодателство и гарантиране на законните интереси на работниците и служителите. Волята на законодателя е да се въведе бързина при отстраняване на допуснати нарушения по КТ, което не нарушава правата на страните дори в случай на евентуална неправилна преценка на контролните органи, тъй като при последваща отмяна на акта те разполагат с изрично уреден път на защита. От друга страна доводът, че би се наложило воденето на съдебни дела за възстановяване по съдебен ред на изплатената сума, не характеризира вредата от предварителното изпълнение като трудно поправима. Разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ не ограничава правото на работодателя да търси връщане на сумите, като въпросите за добросъвестност на работника , допустимо прихващане и т.н. ще бъдат разрешени в повдигнатия по общия ред трудов спор. Предвид изложеното, възраженията на частния жалбоподател се явяват неоснователни, тъй като не установяват нито една от хипотезите на чл. 166, ал. 2 от АПК – не се установява, че от предварителното изпълнение на оспорения административен акт за него ще настъпят такива значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на презумирания с разпоредбата на чл. 404 от КТ обществен интерес. Обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1429 от 06.06.2023 г. по адм. д. № 1283/ 2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА