Определение · № 7780/2023 · дело 4941/2023
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 7780
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 4941/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 4941 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7780 София , 12.07.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ТАНЯ РАДКОВА Членове: АНЕЛИЯ АНАНИЕВА МАРТИН АВРАМОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ТАНЯ РАДКОВА по административно дело № 4941 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на „Явор гардън“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна и „Хипер врати“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалните им представители срещу определение № 827/22.03.2023 г. по адм. дело № 1862/2022 г. на Административен съд – Варна, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Хипер врати“ ЕООД против разрешение за строеж № 104/ГИ/26.07.2021 г. на главния архитект на община Варна, дружеството е осъдено да заплати на община Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, „Явор гардън“ ЕООД е заличено като заинтересована страна по делото и е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски и възнаграждение за адвокат и е прекратено производството по делото. В частната жалба на „Явор гардън“ ЕООД се поддържат оплаквания за неправилност на определението в частта относно заличаването му като заинтересована страна и отхвърляне на искането му за присъждане на разноски. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и присъждане на разноските по делото. В частната жалба на „Хипер врати“ ЕООД се поддържат оплаквания за неправилност на определението в частта относно оставянето без разглеждане на жалбата му и връщане на делото за продължаване на съдебното производство, като претендира и присъждане на разноски за настоящото производство. Ответната страна – главният архитект на община Варна, чрез процесуалния си представител в писмено становище изразява съображения за неоснователност на частната жалба на „Хипер врати“ ЕООД и претендира разноски за настоящото производство. Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на „Хипер врати“ ЕООД против разрешение за строеж № 104/ГИ/26.07.2021 г. на главния архитект на община Варна, с което на възложителя община Варна е разрешено извършването на строителномонтажни работи за строеж: „уличен водопровод и смесена канализация по ул. „Орех“ от УПИ I-1777 „за жилищно строителство“, кв. 13, 26 м. р. до съществуващи водопровод и канализационен колектор по ул. „Акад. Андрей Сахаров“, гр. Варна“. При конституирането на страните по делото съдът при разчитането на съдържанието на разрешение за строеж № 104/ГИ/26.07.2021 г. неправилно е възприел „Явор гардън“ ЕООД за възложител и е конституирал същото като заинтересована страна. За да остави без разглеждане жалбата на „Хипер врати“ ЕООД, съдът е приел, че за него липсва правен интерес да обжалва процесното разрешение за строеж, тъй като не попада в кръга на заинтересувани лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 – т. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Приема също така, че „Явор гардън“ ЕООД няма качеството на заинтересована страна по делото и го заличава като такъв и отхвърля искането му за присъждане на разноски. Определението е правилно. Правна легитимация за защита на интересите си като жалбоподатели имат лицата, засегнати от разпоредителната част на акта. В противен случай за тях не е налице правен интерес от обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по издаване на разрешения за нов строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. Дружеството жалбоподател, както обосновано е приел и административният съд, не попада в нито една от тези категории, тъй като не е собственик на недвижим имот, който е предмет на разрешението за строеж, не е носител на ограничени вещни права върху него, не е и възложител. Собственият на дружеството поземлен имот с идентификатор 10135.3513.216 дори няма обща граница с имота, през който минава разрешения водопровод. След като не е заинтересувано лице съгласно посочената специална законова норма, жалбоподателят няма правен интерес да обжалва процесното разрешение за строеж. Критериите за признаването на правния интерес са обективни и изчерпателно изброени в специалната норма, като извън тях оспорването на строително разрешително, според действащия закон, е недопустимо. Не води до друг извод оплакването на частния жалбоподател, че водоснабдяването на новия обект се извършва от водопровод, находящ се в процесния поземлен имот 10135.3513.2062, с което твърди учредено сервитутно право върху този имот. Това обстоятелство не обосновава правен интерес за дружеството от обжалване на разрешението за строеж, поради липсата на цитираните по-горе изисквания по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ спрямо него. Освен това от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че водоснабдяването в имота на оспорващия се осъществява чрез включване в отклонение от уличен водопровод Е0100 за ПИ с идентификатор 10135.3513.1800, съответно собственик на този имот е Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване. Собственикът на ПИ с идентификатор 10135.3513.2022 (към настоящия момент разделен на ПИ с идентификатор 10135.3513.2062 и ПИ с идентификатор 10135.3513.2063) е учредил безвъзмездно право на преминаване на уличен/канализационен водопровод в полза на община Варна, като по делото не се установява процесния водопровод по някакъв начин да засяга водоснабдяването в имота на жалбоподателя, което изключва обосноваването на правен интерес от оспорване на разрешението за строеж по този начин. Поради това, след като не попада в кръга на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, за него не е налице правен интерес за обжалване на разрешението за строеж. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно обжалване и за него съдът следи служебно. Липсата на качеството на заинтересувана страна по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ елиминира правния интерес от обжалване на разрешението за строеж и е пречка да се осъществи валидно това процесуално правомощие. Ето защо, изводът на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на подадената жалба срещу разрешението за строеж е законосъобразен. Неоснователна е и жалбата на „Явор гардън“ ЕООД срещу заличаването му като заинтересована страна и оставяне без уважение на искането му за присъждане на разноски. Същият погрешно е конституиран от административния съд като заинтересована страна в качеството му на възложител, въпреки че в разрешението за строеж дружеството е посочено само като собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.3513.2022 по КК на гр. Варна, а не като възложител на строежа, какъвто е само община Варна. Правилни са и изложените мотиви за неприложение на разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК, съгласно която ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. В настоящото производство приложение намира специалната норма на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, която изрично очертава кръга на заинтересовани лица, в който дружеството не попада към постановяване на оспореното определение. В тази насока, като е заличено като заинтересована страна по делото, правилно съдът е отхвърлил и искането му за присъждане на разноски. След като за оспорващия не е налице правен от обжалване интерес, то не може да има и заинтересована по делото страна. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за разноски, в полза на община Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 (сто) лв. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 827/22.03.2023 г. по адм. дело № 1862/2022 г. на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА „Хипер врати“ ЕООД да заплати на община Варна направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 100 (сто) лева. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ МАРТИН АВРАМОВ
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026