Определение · № 7880/2023 · дело 3135/2023

14 юли 2023 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
7880
Година на номера
2023
Дело №
3135/2023

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 3135 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7880 София , 14.07.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА по административно дело № 3135 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на „Зеда Тур“ АД чрез процесуалния си представител адв. Д. Пеков срещу определение № 2347/14.12.2022 г., постановено по адм. дело № 1455/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против решение № 273 по протокол № 10 от 10.12.2004 г. на Общински съвет - гр. Несебър. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон. По аргумент от чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и с оглед определянето на границите на зоните в населените места на Община - гр. Несебър с оспорения акт, частният жалбоподател счита, че в качеството си на собственик на недвижим имот на територията на общината, за него е налице правен интерес от оспорването на посоченото решение на Общински съвет Несебър. В тази връзка поддържа становище, че включването на к.к. „Слънчев бряг“ в I зона е довело до увеличаване на коефициента за местоположение и отмяната на акта би довела до намаляване и на размера на дължимите данъци. За неправилни намира и изводите на първоинстанционния съд по отношение характера на издадения административен акт, като в тази връзка излага подробни съображения. Позовава се на тълкувателно решение № 2/16.04.2013 г. на Върховния административен съд и счита, че приетото от Общинския съвет решение е общ административен акт, издаден в нарушение на предвидената в чл. 66 АПК процедура. На следващо място, по аргумент от чл. 45, ал. 3 ЗМСМА поддържа становище за липсата на законови изключения при обжалването на издаваните от общинските съвети актове. По подробно развити съображения излага възражение и досежно цитираната от първоинстанционния съд практика на Върховния административен съд и доводи за нарушено право на съдебна защита по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждането на съдебни разноски за настоящото производство. Ответникът по частната жалба Общински съвет – Несебър чрез процесуалния си представител адв. С. Каменова, в депозиран по делото писмен отговор по реда на чл. 232 АПК, я оспорва и излага доводи за наличието на предпоставка, обуславяща недопустимост на първоинстанционната жалба и на основание чл. 159, т. 5 АПК. Претендира присъждането на разноски. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на „Зеда Тур“ АД, първоинстанционният съд е приел, че същата е процесуално недопустима, като подадена срещу акт, който няма характер на административен акт в някоя от неговите възможни форми и същият не рефлектира пряко в правната сфера на дружеството и не засяга непосредствено неговите интереси. За да постанови този резултат съдът е счел, че с приетото на основание чл. 6, ал. 7 от Приложение № 2 от ЗМДТ решение № 273 по протокол № 10 от 10.12.2004 г., съобразно предвидените в чл. 21 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) правомощия, Общински съвет - гр. Несебър е определил границите на зоните в населените места на територията на общината. Според съда зонирането е от значение за определяне на коефициента за местоположение по чл. 6, ал. 1 от посоченото приложение на ЗМДТ, който коефициент е един от компонентите на формулата за изчисляване на данъчната оценка на имотите, но е приел, че решението е само предпоставка за определянето на данъчната оценка на недвижимите имоти на територията на общината, съответно на дължимите за тях местни данъци, поради което нямало самостоятелно значение. След като е констатирал, че оспореният акт не може да бъде предмет на производството и с оглед обстоятелството, че за лицето не възниквали непосредствени правни последици от издаването на акта, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е неправилно постановено. Оспореното пред административния съд решение № 273 по протокол № 10 от 10.12.2004 г. на Общински съвет - гр. Несебър е издадено на основание чл. 6 от Приложение № 2 от ЗМДТ (относимата редакция към момента на приемане на процесното решение на Общински съвет - гр. Несебър), съгласно който границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони се определят с решение на общинския съвет, като до приемане на решението се прилагат зоните и категориите, определени със заповед на кмета на общината. Следва да се отбележи, че правният характер на оспореното решение на Общински съвет - гр. Несебър е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК и е с еднократно правно действие, с което се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Оспорването на тези актове се извършва по реда на чл. 179 и сл. от АПК, като същите се обжалват в едномесечен срок от издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. В процесния случай жалбата пред първостепенния съд е подадена на 17.06.2022 г. С протокол № 10/22.12.2004 г. на Общински съвет – гр. Несебър на информационното табло в сградата на Община Несебър посоченото решение на Общински съвет – гр. Несебър е доведено до знанието на населението. Това решение е влязло в сила и се ползва със стабилитет. Не може да се споделят мотивите на съда, че с решението на Общинския съвет, с което са определени границите на зоните в населените места, както и категориите на вилните зони, които се определят със заповед на кмета на общината, не се засяга правната сфера на дружеството – жалбоподател, тъй като зонирането има значение и рефлектира върху коефициента по чл. 6, ал.1 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Решението на Общинския съвет неправилно съдът е приел, че не засяга правата и законните интереси на жалбоподателя, а представлява само предпоставка за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти в общината. Коефициентът по чл. 6 от Приложение № 2 към ЗМДТ представлява част от данъчната оценка по смисъла на чл. 19, ал.1 във връзка с чл. 21 ЗМДТ при определяне размера на данъка за недвижими имоти. Установено е по делото и не се оспорва, че дружеството е собственик на имот – хотелски комплекс „Амфибия“ и ресторантски комплекс „Сирена“ в к.к. „Слънчев бряг“ и съобразно решението на Общинския съвет, имотът се намира в I зона. Като се има предвид, че като вид административен акт, това оспорено решение на Общински съвет - гр. Несебър е с характер на общ административен акт, но поради това, че то е издадено на 22.12.2004 г., когато АПК не е бил влязъл в сила, то приложими са разпоредбите на Закона за административното производство (ЗАП), който не е съдържал уредба на общи административни актове, а само на индивидуалните такива. В чл. 1 от отменения ЗАП изрично законодателят е регламентирал, че урежда издаването, обжалването и изпълнението на индивидуалните административни актове, доколкото в друг закон или указ не са установени особени правила. Разпоредбата на чл. 2 от същия закон, действал по време на издаването на оспореното решение на Общински съвет - гр. Несебър дефинира и разширява кръга на индивидуалните административни актове, които се издават от ръководители на ведомства, от кметовете на общините, от кметовете на кметства и на райони и от други органи на общинската изпълнителна власт, както и от други овластени за това органи, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за издаване на такива актове. Правилно се посочва в частната жалба, че оспореното решение на Общински съвет - гр. Несебър не попада и в хипотезата на чл. 34 ЗАП (отм.), който изрежда необжалваемите актове. Налице е в оспореното решение властническо волеизявление на орган на изпълнителната власт, поради което след като засяга законни права и интереси на жалбоподателя, то подлежи на оспорване. В процесния случай, както вече се посочи жалбоподателят има собственост в района на к.к. "Слънчев бряг", което доказва и правния му интерес от оспорването на този акт. Предвид горното не може да се сподели приетото в обжалваното определение, че решението на Общинския съвет - гр. Несебър не засяга правната сфера на жалбоподателя, а тъкмо обратното – „Зеда Тур“ АД има право да оспорва това решение, което е административен акт, но тъй като същият е влязъл в сила и се ползва със стабилитет не може да се разглежда от съда относно неговата материална законосъобразност, а единствената възможност за жалбоподателя е да го обжалва само по отношение на неговата валидност. Несъстоятелни са доводите и на ответника по частната жалба и на първостепенния съд, че процесното решение нямало самостоятелно значение, а в същото време се сочи, че зонирането е от значение за определяне коефициента за местоположение и е един от компонентите на формулата за изчисление на данъчната оценка на имотите, а то е относимо към определяне размера и на данъка за недвижими имоти. След като този коефициент е част от формулата за изчисление на данъчната оценка, респ. при определяне размера на данък върху недвижимите имоти, то се касае за административен акт, който засяга права и интереси от властническо волеизявление на колективен орган на местната власт и засяга права и интереси на граждани и юридически лица. Принципно при обжалване законосъобразността на един административен акт, съдът винаги проверява дали той е валиден и ако не е обявява неговата нищожност. Такава проверка не е извършена от съда, постановил обжалваното определение предвид приетото от него, че жалбата срещу решението на общинския съвет е недопустима и затова не е разгледана по същество. Основателно жалбоподателят твърди, че задължените лица, чийто права и законни интереси се засягат с решението на общинския съвет за определяне на зоните в населените места на практика нямат средство, с което да защитят правата си и се лишават от правото на достъп до съд. В тази връзка правилно е налице позоваване в частната жалба и на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, според който гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон, както и на чл. 47, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2010/С83/02), в който е прието, че всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в цитираната правна норма условия. В множество решения на Върховния административен съд, Първо и Осмо отделение, с които са потвърдени или отменени първоинстанционни решения по оспорване на актове за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК съдебните състави при възражения за определения размер на данъка върху недвижимите имоти от жалбоподателите за определяне зоните на населените места, където попада и съответния имот/и, са се позовавали на стабилитета на решението на съответния Общински съвет по чл. 6 от Приложение № 2 към ЗМДТ. В тази разпоредба се определя коефициентът за местоположение (Км) по таблица № 3 или 4 и съответното местонахождение на сградата с изключение на производствените и селскостопански сгради, а когато не са определени по този начин, се прилагат коефициентите по колони 7 и 8, а когато не са определени за вилните зони – по колони 7 и 10. Определянето на това зониране е от съществено значение за определяне на данъчната оценка на имотите, респ. за определяне размера на данъка върху недвижимите имоти - вж. чл. 19 във връзка с чл. 20, чл. 21 и чл. 23 ЗМДТ. В някои решения на ВАС, като напр. тези по адм. дела № 9707/2018 г. и № 11254/2018 г. е прието, че съдът е следвало да отговори на възраженията на жалбоподателя "Зеда Тур" АД относно незаконосъобразността и нищожността на заповед № 1163/22.12.2004 г. на Кмета на Община Несебър, с която зоните на населените места в гр. Несебър и к.к. "Слънчев бряг" са определени като I зона , както и на решение № 273/10.12.2004 г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл. 6 от Приложение № 2 към ЗМДТ са определени зоните в населените места на посочената община. Прието е в тези съдебни актове, че направените възражения са съществени и непроизнасянето по тях представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като и двата съдебни състава на ВАС по посочените дела, са отменили първоинстанционните решения и делата са върнати за ново разглеждане. След като законодателят е приел, че данъчната оценка се определя съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ в зависимост от вида на имота и местонахождението му, както и от други компоненти, то решението на общинския съвет за зонирането на населените места и определянето на съответния коефициент за местоположение рефлектира върху правната сфера на жалбоподателя "Зеда Тур" АД като собственик на хотелски и ресторантски комплекс в к.к. "Слънчев бряг", поради което същият има правен интерес да го обжалва, като в случая с оглед момента на издаването му - 10.12.2004 г., само за нищожност. В този смисъл не може да се сподели приетото от част от съдебните състави по посочените в обжалваното определение дела, че решението на общинския съвет, каквото е оспореното пред първоинстанционния съд не представлява административен акт, а подготвителен такъв за определянето на актуалната данъчна оценка на недвижимите имоти на територията на съответната община, а оттам и на дължимите местни данъци. Настоящият съдебен състав предвид изложеното по горе, не споделя сочената от първостепенния съд съдебна практика, че е недопустимо оспорването на решение на общински съвет за определяне границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони – определения по адм. дела № 2678/2016г., № 4702/2013г., решение по адм.дело № 10514/2015 г. на Върховния административен съд. С оглед изложеното по – горе настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е неправилно и затова следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и съдебен състав за произнасяне по жалбата на „Зеда Тур“ АД относно валидността на решение № 273 по протокол № 10/10.12.2004 г. на Общински съвет – гр. Несебър предвид безсрочността на това оспорване. По отношение на материалната законосъобразност на решението на общинския съвет от 10.12.2004 г., както вече беше посочено по- горе решението е влязло в сила, поради което съдът може да се произнася само за нищожност, ако такава бъде установена. Относно искането за разноски, такива не се присъждат в настоящето съдебно производство, а на основание чл. 226, ал. 3 АПК, приложим по силата на чл. 236 АПК в зависимост от изхода на делото първоинстанционният съд ще следва да присъди разноски и за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 2347/14.12.2022 г., постановено по адм. дело № 1455/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас и ВРЪЩА делото на Административен съд – гр. Бургас, на същия съдебен състав да се произнесе по жалбата на „Зеда тур“ АД по възражението за нищожност на решение № 273 по протокол № 10/10.12.2004 г. на Общински съвет – гр. Несебър. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026