Определение · № 8033/2023 · дело 6878/2023

По дело 6878 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8033 София , 21.07.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ВАНЯ АНЧЕВА Членове: МАРИЕТА МИЛЕВА ДЕСИСЛАВА СТОЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДЕСИСЛАВА СТОЕВА по административно дело № 6878 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 216а от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано по жалба на „Балистик сел“ ЕООД, представлявано от управителя Ю. Петков, с адрес: гр. София, [жк], [улица], срещу Определение №574 от 15.06.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-431/07.06.2023г. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска отмяната му. Претендира присъждане на разноски, направени в настоящото производство. Прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираните от страна на ответника разноски. Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, в законоустановения срок не изразява становище по частната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216а, ал. 1 от ЗОП. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред КЗК по преписка № КЗК-431/2023 г. е образувано по жалба с вх. № ВХР-1048/01.06.2023 г. от страна на „Балистик сел“ ЕООД срещу Решение №F346807 от 04.05.2023г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за откриване на „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за изграждане на защитена инфраструктура за СВИП, доставка на масив от независими дискове с излишен капацитет (RAID) и купуване на сървъри за нуждите на НТУ“. Процедурата е с уникален № 00044-2023-0056 в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“. С жалбата е направено искане с правно основание чл. 203, ал. 2 ЗОП за налагане на временна мярка "спиране на процедурата“. За да обоснове извод за неоснователност на така депозираното искане, КЗК е съобразила разпоредбите на чл. 204, ал. 2, 3 и 4 ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, вследствие на което мотивирано е оставила без уважение искането на дружеството за налагане на временната мярка. В тази насока Комисията е приела, че дружеството не е обосновало и доказало в какво се състои накърняването на неговия и обществения интерес при евентуално продължаване на процедурата, като наведените твърдения са единствено в посока негативните последици, които биха настъпили в резултат на незаконосъобразно проведена възлагателна процедура, а по тези доводи КЗК не следва да се произнася, тъй като по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество. На следващо място КЗК е приела, че евентуалното забавяне в изпълнението на обществената поръчка ще възпрепятства работата и изпълнението на основните задължения на възложителя, свързани с контролните и др. задължения, които има по отношение на пътната инфраструктура. Налагането на временната мярка „спиране на процедурата“ ще доведе до отрицателни последици, превишаващи ползите от налагането на същата и сериозно ще бъде увреден общественият интерес. КЗК е счела, че конкретният случай категорично попада в хипотезата на чл. 203, ал. 3 ЗОП, т. к. отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишат ползата от нейното налагане. Определението е правилно. С Решение №F346807 от 04.05.2023 г., председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е открил по вид „открита“ процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за изграждане на защитена инфраструктура за СВИП, доставка на масив от независими дискове с излишен капацитет (RAID) и купуване на сървъри за нуждите на НТУ“. Настоящият съдебен състав счита, че преди да се извърши преценка за прилагане хипотезата на чл. 204 от ЗОП, следва да се вземе предвид и специфичния предмет на възлагателната процедура. Със същата се цели да се определи изпълнител, който да извърши дейности по изграждане на защитена инфраструктура за Системата за вторична интеграция и правоприлагане чрез доставка, инсталиране, конфигуриране и въвеждане в експлоатация на сървъри и масиви от независими дискове с излишен капацитет (RAID), ведно с гаранционната им поддръжка. С изграждането на тази система ще се осъществи управлението и съхранението на генерираните данни за всички нарушения в информационната система СВИП, като се предвижда с доставката на сървъра да се обезпечи непрекъснатата работа на системата при отпадане на физически сървър или център за данни. Видно е, че съхраняваната информация е необходима с цел осъществяване обмена на данни с други институции, в това число Министерство на финансите, Министерство на вътрешните работи, Национална агенция по приходите и Агенция „Митници“ /АМ/. Към настоящия момент този вид техника обслужва без прекъсване Агенция „Митници“ и МВР. В случай на прекъсване на работата на тази техника, това води след себе си затруднения за Агенция Митници, тъй като се образуват опашки по границите на ГКПП на Република България и проблем за трафика на тежки пътно-превозни средства. С изграждането на защитената инфраструктура за СВИП и закупуване на оборудването се цели осигуряване дългосрочното съхранение на архивираната информация. Също така, друга специфичност при изграждането на тази система релевира пряко с изменението на Закона за пътищата, което води до съответните промени в СВИП, които ще бъдат възможни при изпълнение на дейностите по предмета на обществената поръчка. След като бъдат реализирани, те трябва да дадат възможност за уведомяване на потребителите по електронната поща при установено движение по платената пътна мрежа, когато за пътното превозно средство не е заплатена държавна такса, а това става чрез каналите, оперирани от АПИ. Предвидено е, че СВИП ще предоставя необходимата информация на националните доставчици на услуги при установено движение по платената пътна мрежа, когато за пътното превозно средство не е заплатена съответната такса, а последната такава такса е заплатена през техните канали. От значение е и фактът, че откритата обществена поръчка не е във връзка с изпълнение на проект или програма и не се финансира със средства от европейските фондове и програми. Средствата, които са предвидени следва да бъдат разходвани от бюджета на Дирекция „Информационни технологии и системи“ за 2023 г., но в случай че не бъде довършена откритата процедура, за която е осигурено финансиране, то финансирането на следваща такава е под въпрос, като в условията на алтернативност, при евентуално финансиране, би бил ощетен бюджетът на друга дирекция.. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че при произнасянето си КЗК е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3, ал. 4 от ЗОП, преценявайки възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП, при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка, КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката за всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства. В чл. 204, ал. 3 от ЗОП е регламентирано, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В конкретния случай, противно на наведените от жалбоподателя твърдения, КЗК е извършила дължимата преценка съобразно обстоятелствата по чл. 204, ал. 2 от ЗОП и мотивирано е посочила възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, приемайки че от спирането могат да произтекат значително по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. тези на възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. При обсъждане на искането по същество специализираният орган законосъобразно е тълкувал и приложил посочената по-горе норма, като правилно и мотивирано е преценил, че при удовлетворяването на особеното искане на дружеството ще произтекат отрицателни последици, превишаващи ползите от налагане на мярката и сериозно ще се увреди обществения интерес, които обстоятелства са свързани със забавяне провеждането на процедурата с оглед нейната специфичност и важност, както и с факта, че е налице свързаност с други институции при обмен на информацията. Наред с това правилно е съобразена и императивната норма на чл. 112, ал. 8 ЗОП, съгласно която възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизането в сила на обжалваното решение. Видно от искането с правно основание чл. 203, ал. 2 от ЗОП, съдържащо се в основната жалба, с която е сезирана Комисията, дружеството не е изложило достатъчни аргументи, които да послужат като основание за преценка, че интересът на страните, и по-специално този на жалбоподателя, ще бъде увреден по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Обстоятелствата, на които дружеството основава искането си, които са преповторени и в настоящата частна жалба за спиране на процедурата, са свързани единствено със законосъобразността на обжалваното решение за откриване на процедурата. Следва да се приеме, че обсъждането и произнасянето по твърденията за допуснати нарушения, които опорочават решението за откриване на процедурата, е недопустимо в настоящото производство, тъй като би довело до предрешаване на спора по същество, до който извод правилно е стигнала и КЗК. Тук е мястото да се отбележи, че така приетото е в съзвучие с константната съдебна практика, съобразно която разглеждането на доводи, относими към законосъобразността на оспорения акт, е недопустимо в производството по чл. 204 от ЗОП. В допълнение следва да се посочи, че следва да се дава приоритет на провеждането на една законосъобразна възлагателна процедура, гарантираща нейното качествено и икономично изпълнение, с което се защитава обществения интерес, като съдът счита, че това изискване се отнася до всяка възлагателна процедура, която е открита по реда на ЗОП. Ако се сподели тезата на жалбоподателя, тогава би следвало да се спира всяка една процедура за възлагане на обществена поръчка, защото по отношение на всички процедури е налице безспорно изискване да бъдат законосъобразно открити и проведени. В конкретната хипотеза и в съответствие с чл. 204, ал. 3 от ЗОП е извършена и преценка дали отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от налагането на мярката с оглед специфичния предмет на поръчката, свързана с изграждане на защитена инфраструктура за Системата за вторична интеграция и правоприлагане. Със същата се цели управлението и съхранението на генерирани данни за всички нарушения, както и непрекъснатата работа на системата при отпадане на физически сървър или център за данни. Така съхраняваната информация е необходима с оглед осъществяван обмена на данни с други институции, както и с цел привеждането в съответствие с изменението на Закона за пътищата, съгласно извършеното по- горе уточнение. При преценката на това обстоятелство, изводът, който се налага е, че безспорно спирането на процедурата би се отразило неблагоприятно на възложителя и на широк кръг от лица. Неоснователно е твърдението в частната жалба, че предвид съкратените срокове за обжалване налагането на временната мярка не би могло да доведе до забавяне на поръчката необосновано дълго. Настоящият съдебен състав счита, че независимо от кратките срокове по ЗОП, поради нуждата от време за провеждане и приключване на процедурата, както и с оглед възможното обжалване на актове, действия и бездействия на възложителя, възможността на възложителя да реализира своевременно функциите си и обществените си задължения ще е застрашена в случай на спиране на процедурата, тъй като тя ще продължи едва след като приключи съдебното производство. Това безспорно ще забави процедурата във времето, което не е удачно с оглед специфичния й предмет. Поради това изводът на КЗК се явява правилен и законосъобразен, преплитащ интересите на възложителя, изискващ продължаване на процедурата, и обществения интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга страна цели обезпечаване непрекъснатата работа на системата при отпадане на физически сървър или център за данни. По изложените доводи, настоящият състав приема, че определението е постановено при отсъствие на пороците, сочени като основания за отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора направеното искане от частния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 204, ал. 5 от ЗОП, Върховният административен съд, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 574 от 15.06.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-431/2023 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА