Определение · № 8035/2023 · дело 6912/2023

21 юли 2023 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
8035
Година на номера
2023
Дело №
6912/2023

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 6912 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8035 София , 21.07.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ВАНЯ АНЧЕВА Членове: МАРИЕТА МИЛЕВА ВЕСЕЛА АНДОНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АНЧЕВА по административно дело № 6912 / 2023 г. Производство по чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "ЧАЙКА 6" ЕООД, с [ЕИК], със седалище в гр. Пловдив, район Северен, ул. "Братаница" № 12, чрез процесуален представител – адв. Н. Такев от Адвокатска колегия (АК) - Пловдив, срещу Определение № 3961/09.05.2023 г., постановено по адм. дело № 356/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което са оставени без разглеждане жалбата против Заповед № Т-РД-16-433/20.12.2022 г. на министъра на туризма и акцесорното искане за спиране на допуснатото й предварително изпълнение, като производството по делото е прекратено по отношение на това дружество. Частният жалбоподател мотивира наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 236 АПК. Защитната му теза за допустимост на претенциите по чл. 145 и чл. 166, ал. 1 АПК, респ. за неправилност на съдебния акт, с който са оставени без разглеждане същите, е аргументирана с обстоятелството, че към момента на откриване на тръжната процедура по реда на чл. 43 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, приет с ПМС № 254 от 15.09.2006 г., обн., ДВ, бр. 78 от 26.09.2006 г. (ППЗДС) със Заповед № Т-РД-16-206/27.07.2021 г. на министъра на туризма, за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляващ плаж "Мечата дупка 1" и морски плаж "Мечата дупка 2", находящи се в община Царево (област Бургас), е бил наемател на плаж "Мечата дупка 2" по силата на действащ Договор за наем на морски плаж "Мечата дупка 2" № Т-РД-35-8/18.04.2017 г. Излага съображения, че независимо от данните, сочещи едностранно прекратяване на договорното съглашение с писмо с изх. № Т-26-Ч-48/06.11.2020 г., договорната връзка е била налице към момента на провеждане на тръжната процедура, т.к. с допълнително споразумение от 08.09.2020 г. страните са продължили срока на действие на сключения договор. Акцентира на обстоятелството, че тази промяна не е самоцелна, а е в изпълнение на приетата във връзка с възникналата световна пандемия от COVID-19 Методика за определяне размера на намалението на дължимото концесионно възнаграждение и на наемна цена за 2020 г., съответстващо на намалението на цените на чадър и шезлонг за летен сезон 2020 г., и за удължаване срока на концесията и на наема, обн., ДВ, бр. 50 от 2.06.2020 г., в сила от 28.05.2020 г. (Методиката), и по-специално на чл. 7 и чл. 8 от същата. Твърди, че поради възникнали съмнения досежно действието на договора за наем, е инициирано производство пред общите съдилища и доколкото същото към момента е висящо пред Върховния касационен съд (ВКС) по повод касационна жалба против решение на Софийски градски съд (СГС), с което се обезсилва отхвърлителното такова на Софийски районен съд (СРС), то е налице неопределеност относно правото на ползване, която следва да се съобрази при решаването на настоящия спор. Сочи, че независимо от това, дружеството е държател на плажа, видно от съставени Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Т-УМП-12-АУАН-004/01.07.2022 г., издаден от И. Виделов в качеството му на директор на КИД, и Наказателно постановление (НП) № Т-НП-5/12.12.2022 г., издадено от министъра на туризма. По изложените съображения и мотивирайки теза, че откритата със Заповед № Т-РД-16-206/27.07.2021 г. на министъра на туризма тръжна процедура го засяга по неблагоприятен начин по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по депозираната жалба и по подаденото искане за спиране. Ответникът – "БЕСТ ХОЛИДЕЙ" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район Северен, ул. "Брезовско шосе" № 137, не ангажира становище по подадената частна жалба. Ответникът – министърът на туризма, не ангажира становище по подадената частна жалба. Ответникът – "РАЙД ЕКСТРИЙМ" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, район Изгрев, бул. "Драган Цанков" № 36, офис 102-Б, не ангажира становище по подадената частна жалба. Ответникът – "БУЛ 8" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район Северен, ул. "Братаница" № 12, не ангажира становище по подадената частна жалба. Върховният административен съд, тричленен състав, като обсъди данните по делото и наведените от жалбоподателя доводи, намира от фактическа страна следното: Със Заповед № Т-РД-16-206/27.07.2021 г. на министъра на туризма и на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с ал. 4, предл. последно от Закона за администрацията, чл. 8, ал. 1, т. 5 и чл. 7, ал. 5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), §24 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, обн. ДВ, бр. 40 от 2014 г., чл. 13, ал. 2 и ал. 5 и чл. 43 и сл. ППЗДС е наредено да се проведе търг с тайно наддаване за отдаване под наем на изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляващ плаж "Мечата дупка 1" и морски плаж "Мечата дупка 2", находящи се в община Царево (област Бургас). Заповедта съдържа разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК за предварително изпълнение, за което няма данни да е отменено по съдебен ред. В определения срок до 17:00 часа на 26.08.2021 г. за подаване на заявление за участие в тръжната процедура са закупени 3 бр. тръжна документация и са регистрирани съответни 3 бр. заявления, както следва: заявление за участие в търга с вх. № УМП-Т-00-4/26.08.2021 г., подадено в 11:01 часа от "БЕСТ ХОЛИДЕЙ" ЕООД, заявление за участие в търга с вх. № УМП-Т-00-5/26.08.2021 г., подадено в 11:12 часа от "БУЛ 8" ЕООД и заявление за участие в търга с вх. № УМП-Т-00-6/28.07.2021 г., подадено в 16:16 часа от "РАЙД ЕКСТРИЙМ" ЕООД. На 27.08.2021 г. в 10:00 часа в сградата на Министерството на туризма (МТ) е проведено заседание на определената със Заповед № Т-РД-16-206/27.07.2021 г. на министъра на туризма комисия, за което е съставен протокол от същата дата. Регистрирано е присъствие на трите дружества, подали заявление за участие, а именно - "БЕСТ ХОЛИДЕЙ" ЕООД, "БУЛ 8" ЕООД и "РАЙД ЕКСТРИЙМ" ЕООД. След преценка за допустимост на участниците, в следствие на което и тримата са допуснати до участие в търга, на основание чл. 54, ал. 1 ППЗДС е взето единодушно решение за определяне на РАЙД ЕКСТРИЙМ“ ЕООД за спечелило търга, за което е издадена и атакуваната пред първоинстанционния съд Заповед № Т-РД-16-433/20.12.2022 г. на министъра на туризма. С обективирано в заповедта разпореждане и на основание чл. 60, ал. 1 АПК министърът на туризма е допуснал предварително изпълнение на заповедта с оглед необходимостта да се осигури защитата на живота и здравето на гражданите – посетители на морския плаж съгласно ЗУЧК, а именно – водното спасяване, обезопасяването на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж, както и поради факта, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда – имуществена загуба за държавата от неполучаването на наемната цена при несключване на договора за наем на морския плаж. Няма данни това разпореждане да е отменено от съда по надлежния ред. С жалба с вх. № 270/04.01.2023 г. и позовавайки се на възможността, предвидена в чл. 55, ал. 3 ППЗДС за обжалване на заповедта за определяне на спечелилото лице търга, "ЧАЙКА 6" ЕООД е инициирала оспорване на издадената от министъра на туризма Заповед № Т-РД-16-433/20.12.2022 г. Активната си легитимация дружеството-жалбоподател е обосновало със сключения по отношение на предмета на търга договор за наем от 18.04.2017 г., чийто срок е удължен по силата на допълнително споразумение от 08.09.2020 г. В рамките на образуваното пред АССГ производство е депозирано искане от 05.05.2023 г. с правно основание чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение на гореописаната и обособена като предмет на инициирания съдебен контрол заповед на министъра на туризма. За да обоснове извод за недопустимост на съдебното производство и да остави без разглеждане жалбата и искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № Т-РД-16-433/20.12.2022 г. на министъра на туризма, първоинстанционният съд е приел, че доколкото жалбоподателят не е участвал в търга, той не е адресат на акта и за него липсва правен интерес от оспорването на заповедта, с която е обявено класирането и спечелилия участник. Според съда правата на дружеството биха могли да се засегнат неблагоприятно единствено от волеизявлението, с което се открива тръжната процедура, а то подлежи на самостоятелно съдебно обжалване по аргумент от чл. 7, ал. 5, изр. последно ЗУЧК, което не е сторено. В отговор на доводите за висящност на спора досежно съществуването на наемното правоотношение във връзка с плажа "Мечата дупка 2" съдът е формулирал заключение, че същата няма отношение към спора, доколкото дори продълженият срок на договора е изтекъл още на 18.01.2023 г. Изводът за недопустимост на жалбата е предопределил заключението за недопустимост и на искането за спиране на предварителното изпълнение. По изложените съображения, аргументиращи наличие на хипотезата по чл. 159, т. 1 АПК, решаващият състав на АССГ е оставил без разглеждане жалбата на "ЧАЙКА 6" ЕООД против Заповед № Т-РД-16-433/20.12.2022 г. на министъра на туризма и искането на същото дружество за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № Т-РД-16-433/20.12.2022 г. на министъра на туризма, и е прекратил производството по отношение на "ЧАЙКА 6" ЕООД. Определението е правилно. Една от абсолютните предпоставки за допустимост на съдебното производство е наличието на правен интерес. Същият е тясно свързан с института на правото на оспорване, чието съдържание е изяснено по категоричен начин в административноправната теория и практика и представлява публично субективно потестативно право, осъществявано по съдебен ред, което принадлежи на граждани и юридически лица, чиито права и законни интереси са засегнати (нарушени или застрашени, вж.: Решение № 21/26.10.1995 г., постановено по тълк. дело № 18/1995 г. на Конституционния съд на РБ) със съответната проява на административна власт. Еднозначна е съдебната практика на Върховния административен съд, че това засягане следва да е пряк резултат от действието на административния акт, а отмяната на последния трябва пряко да води до удовлетворяване интереса на адресата. (Вж.: Определение № 7475/27.07.2022 г., постановено по адм. дело № 8334/2021 г., VII о. на Върховния административен съд). Безпротиворечиво се приема, че правен интерес е налице тогава, когато без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, т.е. ако сезирането на съда е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за адресата правни последици. ("Административнопроцесуален кодекс, Систематичен коментар, Проблеми на правоприлагането, Анализ на съдебната практика", изд. "Труд и право", гр. София, 2013 г., стр. 1088). Право да оспорят административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Неблагоприятните последици, на които се позовава оспорващият, обаче не произтичат от атакуваната заповед. Както правилно е приел първостепенният съд, евентуална отрицателна рефлекция с оглед правата на жалбоподателя, бидейки наемател на предмета на обявения търг, би могла да има единствено заповедта, с която се открива съответната тръжна процедура. Тя задава началото на производството, тя прави възможно настъпването на нежелани промени в държането и управлението на плажната ивица, поради което и именно тя поражда правни последици за лице с учредено право на ползване върху съответния имот. (Вж.: Определение № 3899/11.04.2023 г., постановено по адм. дело № 3291/2023 г., IV о. на Върховния административен съд). Тази заповед по аргумент от чл. 7, ал. 5, изр. последно ЗУЧК съставлява индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност от лицата, чиито права и законни интереси се засягат с нея. При изрично регламентираната възможност за оспорване на акта, чиито последици потенциално биха могли да рефлектират неблагоприятно върху правната сфера на наемател на обекта, предмет на тръжната процедура, допускането на възможност за атакуване на крайния акт по последната, отразяващ резултатите от търга по отношение на участвалите в него субекти, е приравнимо на недопустимо саниране на пропуска на това лице да защити интересите си от действително засягащия го административен акт. Нещо повече - последователна е практиката на Върховния административен съд, че право да оспорват крайния акт по тръжната процедура, бидейки отразител на резултата от нея, имат само участниците, по отношение на чиито предложения се произнася компетентният орган при формулиране на волеизявлението си по чл. 55, ал. 3 ППЗДС (Вж.: Определение № 6030/07.06.2023 г., постановено по адм. дело № 3909/2023 г., IV о. на Върховния административен съд, Определение № 7880/12.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1958/2018 г., III о. на Върховния административен съд и др.). Това е така, т.к. правоотношението, финализирано с крайния акт на министъра на туризма, възниква от момента на подаване на заявлението за участие и само между административния орган и тези лица, които са го сторили. Обратен извод не следва от непотвърдения впрочем факт на наличие на наемно правоотношение към момента на провеждане на търга и обявяване на резултатите от него. На първо място, качеството наемател не прави лицето участник в процедурата, и актът, съдържащ резултатите от нея, не го засяга, защото дори същият да бъде отменен, не става ясно какви благоприятни последици биха възникнали за този наемател. На следващо място, няма пречка да се проведе тръжна процедура и преди да е изтекъл срокът на договора за наем, стига новият договор да бъде сключен след това, което в случая несъмнено ще е така, предвид условията по заповедта, предвиждащи възникването на договорна връзка едва след влизането й в сила и придобиването на владението от държавата чрез МТ въз основа на приемо-предавателен протокол. В този смисъл дори да се приеме, че договорът за наем не е прекратен, а остава действащ до 23.01.2023 г., с каквато преценка настоящият състав не се ангажира, още по-малко че е налице висящ спор за това пред ВКС, новото наемно правоотношение не би дублирало старото. Но дори това да се случи, редът за защита е по пътя на ангажиране на договорната отговорност за неизпълнение, какъвто не е предметът на настоящия спор. В този смисъл е и формиралата се по аналогични казуси съдебна практика на Върховния административен съд – Вж.: Определение № 4049/19.03.2019 г., постановено по адм. дело № 2605/2019 г., VIII о. на Върховния административен съд. По тези съображения е ирелевантен за изхода по делото и доводът за наличие на висящ спор по наличието на наемното правоотношение между "ЧАЙКА 6" ЕООД и държавата. За прецизност и пълнота на изложението настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо изрично да посочи, че дори фактът на наемното правоотношение да оказваше влияние върху правния интерес на жалбоподателя, доколкото същият съставлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, за която съдът следи служебно през цялото време на висящност на делото пред него, то тя би отпаднала още на 23.01.2023 г. По горните съображения се явяват неотносими и възраженията, свързани с издадените на дружеството АУАН и НП. Изложеното обуславя заключение за липса на предвидената в чл. 159, т. 4 АПК процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, инициирано по повод подадената от "ЧАЙКА 6" ЕООД жалба против Заповед № Т-РД-16-433/20.12.2022 г. на министъра на туризма, а оттам и правилност на заключението на АССГ в този смисъл. Правилен е изводът на съда и по отношение на допустимостта на искането по чл. 166, ал. 2 АПК. Всеки административен акт е проява на държавна власт и почива на правилното приложение на закона, до установяването на противното по съдебен ред. С оглед избягване на произвола при упражняването на предоставените на изпълнителната власт правомощия и осуетяване на възможността от несъответно на преследваната цел засягане правата и интересите на гражданите и юридическите лица – потенциални адресати на визираната властническа намеса, законодателят е въвел принципното положение, че оспорването на издадения акт спира неговото изпълнение. (Сравн: чл. 166, ал. 1 АПК). Многообразието от административни правоотношения и различните правнозащитими ценности са наложили допускането на изключения от предвидения в чл. 166, ал. 1 АПК суспензивен ефект. Субектите, които могат да създават подобни изключения, са: 1) административният орган – чрез разпореждане, основаващо се на предпоставките по чл. 60 АПК, и по-специално - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда; 2) законодателят – по силата на изрична законова норма, която допуска предварително изпълнение ex lege, като в този случай предпоставките по чл. 60 АПК се презумират; и 3) съдът – когато уважи искане при условията и по реда на чл. 167 с.з. Допуснатото по закон или от административния орган предварително изпълнение може да бъде спряно от съда при основателност на подадено съгласно чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК искане от страна с правен интерес, когато се съберат достатъчно доказателства, че от предварителното изпълнение могат да настъпят значителни и/или трудно поправими вреди. Липсата на правен интерес от оспорването на административния акт, чието спиране на предварителното изпълнение се иска, обуславя недопустимост по същата причина и на искането по чл. 166, ал. 2 АПК. Последното е акцесорна претенция, която няма самостоятелен характер извън основното производство по оспорване на административния акт, поради което и неналичието на активна процесуална легитимация по оспорването, каквато е налице по изложените по-горе съображения, прави лицето нелегитимирано да подаде и искането за спиране на предварително изпълнение на този акт, в какъвто смисъл е и изводът на решаващия състав на АССГ, който следва да бъде потвърден. От изложеното от фактическа и правна страна се налага извод, че обжалваният съдебен акт не страда от наведените пороци, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода по делото, разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3961/09.05.2023 г., постановено по адм. дело № 356/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026