Определение · № 8181/2023 · дело 5882/2023

По дело 5882 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8181 София , 27.07.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ТАНЯ РАДКОВА Членове: АНЕЛИЯ АНАНИЕВА МАРТИН АВРАМОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРТИН АВРАМОВ по административно дело № 5882 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229-236 вр. чл. 166, ал. 3 АПК. „ВРОМОС.КОМ“ ЕООД обжалва Определение № 884/06.04.2023 г. по адм. дело № 494/2023 г. на Административен съд – Бургас в частта, с която е оставено без уважение искането му за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РД-01-137/23.02.2023 г. на кмета на Община Царево, нареждаща на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ във връзка с чл. 56, ал. 2 ЗУТ премахването на 11 бр. преместваеми обекти, индивидуализирани със съответни номера и представляващи дървени навеси, и 1 бр. къща на два етажа с № 14, находящи се в ПИ 44094.2.681 по КК на [населено място], м. „Караагач, община Царево. Административният орган е на становище за неоснователност на оспорването. Частната жалба е допустима, но неоснователна. 1. При допуснато по силата на закона предварително изпълнение, обхващащо и заповедите по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ – вж. чл. 217, ал. 1, т. 11 от закона, правомощието на съда по ал. 2 на чл. 217 ЗУТ да спре изпълнението може да бъде упражнено само при условие, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. 2. а. Макар и да е достатъчна, за да обуслови спиране на предварителното изпълнение, вероятността от настъпването на вреди от категорията по чл. 166, ал. 2 АПК също подлежи на установяване. То предполага определено процесуално усилие на страната по представяне на доказателствени средства, удостоверяващи факти, относими към естеството и размера на вредите. б. Противопоставянето на твърдения за настъпване на финансови вреди в значителен размер и лишаване на дружеството от извършване на търговска дейност не поражда по хипотеза извод за наличието на основание да се постанови търсения със защитата правен резултат. В противен случай изпълнението на всяка заповед с подобен предмет и адресат би подлежало автоматично на спиране, което, освен че противоречи на целта на чл. 217, ал. 2 ЗУТ вр. чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, обезсмисля и необходимостта от преценка на съда. 3. В случая възможността да се породят вреди от посочения характер не е доказана. а. Не са налице източници на данни, че голяма част от обектите в имота са резервирани за летния сезон, нито че разпореденото прекъсване на захранването с ток и вода на практика е свързано с разположените под навесите каравани, а до навесите не било осигурено индивидуално захранване (разпореждането в заповедта изрично ограничава прекратяването на доставките само до определените за премахване обекти), за реализиран или очакван оборот от търговската дейност и др. обстоятелства, които биха концентрирали съдебната проверка относно значителността на вредите. При липсата дори на конкретно изявление за предполагаемия размер на вредите, такава проверка обективно не може да бъде осъществена. б. От друга страна, видът на обектите (които са с обслужващи функции и едва ли изчерпват материално-техническата основа за функциониране на къмпинга) и имуществената природа на заявените вреди изключват тяхната непоправимост; по принцип те подлежат на обезщетяване при отмяната на административния акт – чл. 203 АПК вр. чл. 1 ЗОДОВ. 4. Неоснователно е позоваването от оспорващия на определението на Върховния административен съд по адм. дело № 12869/2019 г., с което е спряно изпълнението на заповед за премахване на преместваем обект. В този съдебен акт, вън от различната фактическа обстановка по делото, е възприет противопоставим интерес на заинтересованата страна, основан на установяването за получаван доход от наем на съоръжението в значителен месечен размер. 5. Присъствието в мотивите към определението на първостепенния съд на констатация относно друг обект, разположен на различна територия (явно е налице грешка от технически характер и механично пренасяне на мотиви, както вярно е отбелязал и жалбоподателят), не опорочава съществено съображенията на съда в относимата им към казуса част и правилността на съдебния акт по крайния му правен резултат. 6. След като законовата презумпция по чл. 217, ал. 1 ЗУТ не е опровергана, липсва основание за спиране на изпълнението на заповедта, а при съответствието с този извод обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 884/06.04.2023 г. по адм. дело № 494/2023 г. на Административен съд – Бургас в частта, с която е оставено без уважение искането на „ВРОМОС.КОМ“ ЕООД за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РД-01-137/23.02.2023 г. на кмета на Община Царево. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ МАРТИН АВРАМОВ