Определение · № 9763/2023 · дело 2927/2023

По дело 2927 / 2023 Предишен акт Определение 10129 / 10.11.2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9763 София , 17.10.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в закрито заседание в състав: Председател : ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА СТАНИМИР ХРИСТОВ СТЕЛА ДИНЧЕВА ЯВОР КОЛЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТАНИМИР ХРИСТОВ по административно дело № 2927 / 2023 г. Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод четири частни жалби против Определение № 10129 от 10.11.2022 год., постановено по административно дело № 1134/2018 год. на Върховен административен съд (ВАС), Шесто отделение, както следва: 1. От С. Борисова и Б. Борисов – и двамата от гр. Добрич, които твърдят, че оспореното определение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на това твърдение е заявено, че тричленният състав на ВАС не дава отговор на въпроса дали е възможно да бъде изключена от съдебен контрол необходимата преценка за пропорционалност, уредена в чл. 52 от Хартата и ДЕС, която винаги трябва да бъде направена при ограничаване на правото на собственост, както по смисъла на Хартата, така и по смисъла на Конвенцията. Твърди се също, че съдът не е обсъдил и възражението за нарушаване на чл. 17, параграф 1, второ изречение от Хартата, доколкото, ако не бъде отправено преюдициално запитване до СЕС, няма как да се установи нарушението на чл. 17 от хартата на основните права на ЕС, чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКПЧОС и принципа за пропорционалност, уреден в чл. 52 от Хартата и ДЕС. В съответствие с тези доводи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт; 2. От „БАЛЧИК БЕЛВЮ ПРОПЪРТИС“ ЕООД с [ЕИК], „БАЛЧИК БЕЛВЮ ПРОТЪРТИС 2“ ЕООД с [ЕИК], „ИЙГЪЛ РОКС“ ООД с [ЕИК] и „ТОПОЛА ПАНОРАМА ВЮ“ ЕООД с [ЕИК] – и четирите дружества чрез представител по пълномощие – адв. Д. Иванов от Адвокатска колегия - Варна. В частната жалба е заявено, че извода на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбите против оспорения административен акт е незаконосъобразен. Като аргумент в подкрепа на това твърдение, на първо място е заявено, че въведената от законодателя необжалваемост на административния акт не изключва възможността на засегнатите лица да се позовават пред съда на нищожността на този акт. Твърди се също, че тричленният състав на ВАС не се е произнесъл по направеното от дружествата-жалбоподатели искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по конкретно поставени четири въпроса. Във връзка с така формулираните възражения е направено искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото на ВАС, шесто отделение за продължаване на съдопроизводствените действия; 3. От „ЛАЙТХАУС ГОЛФ ЕНД СПА ХОТЕЛ“ АД с [ЕИК], „ЧЕРВЕН КАМЪК“ ЕАД с [ЕИК] и „АЦК“ ООД с [ЕИК] – и трите дружества чрез представители по пълномощие – адв. В. Бакалова от Софийска адвокатска колегия, адв. С. Костов от Софийска адвокатска колегия и адв. С. Атанасов от Адвокатска колегия – Плевен. Заявено е, че обжалваното определение е незаконосъобразно, в подкрепа на което твърдение са развити подробни доводи и аргументи. Обосновано е, че Законът за биологичното разнообразие (ЗБР) представлява мярка по прилагане на правото на ЕС, но едновременно с това включва и отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото развитие на биологичното разнообразие. Оспорен е извода на първоинстанционния съд относно неприложимостта на Хартата в настоящия случай, доколкото в директивите за местообитанията и за птиците липсва разпоредба, която да вменява задължение за държавите членки за обжалване на актове, свързани с обявяване на защитени зони. В подкрепа на това оспорване се твърди, че правото на ефективни правни средства за защита пред съд в областта на околната среда е гарантирано от чл. 19, пар. 1 втора алинея ДЕС. Опроверган е и извода на съда, че правото на достъп до съд и ефективна съдебна защита не е абсолютно. Развити са и аргументи, съгласно които, разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗБР пряко противоречи на чл. 47, първа алинея от Хартата и чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС, поради което, същата следва да бъде оставена без приложение. В съответствие с така развитите доводи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за решаване на спора по същество; 4. От Б. Станков и И. Назърски – и двамата чрез представител по пълномощие – адв. Я. Карапанайотов от Софийска адвокатска колегия. Твърди се, че оспореното определение е постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, като е и необосновано. В подкрепа на това твърдение са развити доводи, съгласно които разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗБР пряко противоречи на редица норми на Правото на европейския съюз (ПЕС), в т.ч. на чл. 17, ал. 1 от ХОПЕС, във връзка със защитата на частната собственост, на чл. 47, пар. 1 и чл. 52, пар. 7 от ХОПЕС, във връзка с правото на съдебна защита, с Разясненията към ХОПЕС по отношение на цитираните разпоредби, като несъответства и на принципите за пропорционалност, които се извеждат от практиката на СЕС. Направено е и позоваване на мотивите на самия оспорен съдебен акт, в който съда също е достигнал до извода, че наложените мерки свеждат положението на собствениците до „гола собственост“. Оспорващите не споделят мотивите на първоинстанционния съд, относно съответствието на чл. 12, ал. 7 от ЗБР с правото на ЕС, като намират съдебния акт в тази му част за необоснован и развиват конкретни доводи в този смисъл. Заявени са и твърдения, съгласно които, прекратявайки производството по делото, съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. В заключение е формулирано искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с изрично посочени въпроси, алтернативно – за отмяна на оспореното определение и връщане на делото за ново разглеждане на тричленен състав на ВАС със задължителни указания за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по изложените въпроси. В срока по чл. 232 от АПК по делото са постъпили писмени отговори (общо 4 броя) от ответния административен орган – министъра на околната среда и водите, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт М. Кючюкова, в които е заявено твърдение, че оспореното определение на тричленния състав на ВАС е правилно и законосъобразно, а оспорващите го частни жалби са неоснователни. В подкрепа на това твърдения са развити подробни доводи и аргументи, като основно се твърди, че оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с Решение № 14 от 12 октомври 2021 год. на Конституционния съд по конституционно дело № 14 от 2020 год. и разпоредбата на чл. 151, ал. 3 от Конституцията на Република България, по силата на която, частта от закона, която не е обявена за неконституционна запазва действието си. В съответствие с тези доводи е заявено искане за отхвърляне на частите жалби, като неоснователни и оставяне в сила на оспорения съдебен акт. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по нарочно представен списък за разноските по чл. 80 от ГПК. По делото са постъпили писмени становища и от останалите жалбоподатели в първоинстанционното производство - „КАЛИАКРА ИНВЕСТ 1“ ЕООД с [ЕИК], Д. Петрунова, П. Петрунов, Т. Петрунова, Р. Петрунов, Р. Анзова – всички чрез адв. Д. Петрунова, в които е заявена основателност на депозираните частни жалби, като се твърди, че оспореното Определение № 10129/10.11.2022 год., постановено по адм. дело № 1134/2018 год. на ВАС, шесто отделение е неправилно и като такова следва да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия с постановяване на акт по съществото на спора. След анализ на заявените в частните жалби твърдения и искания, като взе предвид приложените по делото доказателства и съобрази закона, настоящият Петчленен състав на ІІ колегия на ВАС приема следното: С оспореното Определение № 10129/10.11.2022 год., постановено по адм. дело № 1134/2018 год., състав на ВАС, Шесто отделение е оставил без разглеждане жалбите на „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел" АД, „КАЛИАКРА ИНВЕСТ 1" ЕООД, „ЧЕРВЕН КАМЪК" ЕАД, „АЦК" ООД, „Балчик Белвю Пропъртис" ЕООД, „Балчик Белвю Пропъртис 2" ЕООД, „Ийгъл Рокс" ООД, „Топола Панорама Вю" ЕООД, С. Борисова, Б. Борисов, Д. Петрунова, П. Петрунов, Т. Петрунова, Р. Петрунов, Р. Анзова, „Крам Комплекс къмпани" ЕООД, Б. Станков и И. Назърски, срещу Заповед № РД-815/12.12.2017 год. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл. 12, ал. 6, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие /обн.ДВ, бр.77 от 09 август 2002 год., последно изм., ДВ, бр. 98 от 27 ноември 2018 год./ за обявяване на защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра” в землищата на с. Тюленово, община Шабла, област Добрич, с. Камен бряг, с. Свети Никола, с. Българево, гр. Каварна, с. Божурец, с. Топола, община Каварна, област Добрич и гр. Балчик, община Балчик, област Добрич, с обща площ от 483,363 кв.км., от които 473,272 кв.км. морски пространства и е прекратил производството по адм. д. № 1134 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗБР препятства възможността за осъществяване на съдебен контрол върху обжалвания административен акт, което от своя страна води до липса на годен предмет на обжалването. Така констатираното обстоятелство е обосновало недопустимостта на жалбите и липсата на положителни процесуални предпоставки за развитие на съдебно производство. При формирането на този извод, съдът след анализ на разпоредбите на относимите Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазването на естествените местообитания и дивата флора и фауна и Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазване на дивите птици е приел, че в същите липсва разпоредба, която да вменява задължение за държавите членки в посока осигуряване на възможност за обжалване на актове, свързани с обявяване на защитени зони, което обосновава неприложимост на разпоредбата на чл. 51 от Хартата. Развити са и подробни доводи относно несъстоятелността на заявените в сезиращите жалби твърдения за допустимост на оспорването съобразно нормата на чл. 47, ал. 1 от Хартата. В изпълнение на указанията, дадени в Определение № 6127/22.06.2022 год., постановено по адм. дело № 3685/2022 год. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия, съдът е обсъдил формулираните в жалбите искания за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, като е приел, че не е налице необходимост от отправяне на преюдициално запитване за допустимостта. При формирането на този резултат, съдът е посочил, че в случая разпоредбите както на националния Закон за биологичното разнообразие, така и транспонираната с него Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 год., са ясни и непротиворечиви относно обжалването. В съответствие с така развитите мотиви, съдът е оставил без разглеждане подадените жалби, като процесуално недопустими и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената в първоинстанционното производство Заповед № РД-815/12.12.2017 год., на основание чл. 12, ал. 6, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗБР, министърът на околната среда и водите е обявил Защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра“ в землищата на с. Тюленово, община Шабла, област Добрич, с. Камен бряг, с. Свети Никола, с. Българево, гр. Каварна, с. Божурец, с. Топола, община Каварна, област Добрич и гр. Балчик, община Балчик, област Добрич, с обща площ от 483 362,770 дка (483,363 кв.км.), от които 473,272 кв.км. морски пространства. В заповедта изрично е вписано, че същата не подлежи на обжалване. Така вписания текст е позован на разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗБР, съгласно който, заповедта по ал. 6 е окончателна и не подлежи на обжалване. В хода на съдебното производство и по повод отправено от жалбоподателите искане, тричленният състав на ВАС на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България е оправил искане до Конституционния съд със следното питане: „Противоречи ли нормата на чл. 12, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие на разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 и на чл. 120, ал. 2 от Конституцията относно предвидената забрана за обжалване на заповедта на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена зона“. На свое заседание от 19.01.2021 год., Конституционният съд е постановил определение по допустимостта, като е приел да разгледа по същество искането на тричленния състав на ВАС за установяване на противоконституционност на чл. 12, ал. 7 от ЗБР. С Решение № 14 от 12.10.2021 год. по к.д. № 14/2020 год., Конституционният съд е отхвърлил искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 12, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие. Предвид горното, законосъобразен се явява извода на тричленния състав на ВАС относно недопустимостта на подадените жалби против Заповед № РД-815/12.12.2017 год. на министъра на околната среда и водите. Разпоредбата на чл. 151, ал. 3 от Конституцията на Република България указва, че частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си. В този смисъл и в съответствие с Решение № 14 от 12.10.2021 год. по к.д. № 14/2020 год. на Конституционния съд, разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗБР, изключваща съдебния контрол по отношение на административни актове от вида на процесния е запазила правното си действие и решаващия съд е дължал съобразяване с тази законова разпоредба. В иницииралите настоящото производство частни жалби са заявени и твърдения за неправилност на оспорения съдебен акт, доколкото тричленният състав на ВАС не е отправил преюдициално запитване до СЕС по конкретно поставени от жалбоподателите въпроси. В мотивите на оспореното определение са развити подробни доводи относно неоснователността на така поставеното искане, които доводи изцяло се споделят и от настоящия касационен състав. Както обосновано е посочил тричленният състав на ВАС, за да възникне необходимост, респ. за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретния спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. В случая разпоредбите както на националния Закон за биологичното разнообразие, така и транспонираната с него Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г., са ясни и непротиворечиви относно обжалването, поради което искането за преюдициално запитване до СЕС се явява безпредметно. В допълнение към горното следва да се има предвид, че в хода на първоинстанционното производство, искане за отправяне на преюдициално запитване е формулирано в жалбата на С. Борисова и Б. Борисов с вх. № 18460/22.11.2018 год. по описа на ВАС. Видно от формулираното искане, жалбоподателите са поискали от съда да постави пред СЕС следния въпрос: Допустима ли е съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 год., чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС и принципа за пропорционалност, уреден в чл. 52 от Хартата и ДЕС, национална уредба като предвидената в чл. 12 и чл. 13 от ЗБР, която дава възможност за включване на частни имоти в границите на защитени зони и защитени територии, със забрана за ползване на имотите и забрана за строителство в тях, без предвиждането на съответно обезщетение за собствениците им. Анализът на така формулираният въпрос по поисканото преюдициално запитване обосновава извод, че същият касае спора по същество – относно законосъобразността на заповедта на министъра на околната среда и водите за обявяване на Защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра“. Предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция е съдебен акт на тричленния състав на ВАС, с който иницииралите производството жалби са оставени без разглеждане, като процесуално недопустими. В този смисъл и доколкото предмета на настоящото производство е допустимостта на съдебното оспорване, а не спора по същество, искането за преюдициално запитване с така формулирания въпрос се явява ирелевантно. Така посоченото обстоятелство съставлява допълнителен довод, относно обосноваността на извода на тричленния състав на ВАС за отклоняване на искането за преюдициално запитване, поради неговата неоснователност. При така изложените мотиви, частните жалби се явяват неоснователни, а оспореното определение, като законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане, както и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав на ІІ колегия, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 10129/10.11.2022 год., постановено по административно дело № 1134/2018 год. по описа на Върховен административен съд, Шесто отделение. ОСЪЖДА С. Борисова, Б. Борисов, „БАЛЧИК БЕЛВЮ ПРОПЪРТИС“ ЕООД с [ЕИК], „БАЛЧИК БЕЛВЮ ПРОТЪРТИС 2“ ЕООД с [ЕИК], „ИЙГЪЛ РОКС“ ООД с [ЕИК], „ТОПОЛА ПАНОРАМА ВЮ“ ЕООД с [ЕИК], „ЛАЙТХАУС ГОЛФ ЕНД СПА ХОТЕЛ“ АД с [ЕИК], „ЧЕРВЕН КАМЪК“ ЕАД с [ЕИК], „АЦК“ ООД с [ЕИК], Б. Станков и И. Назърски да заплатят в полза на Министерство на околната среда и водите сумата от 100 (сто) лева разноски по делото. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА секретар: Членове: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ Особено мнение на съдия Даниела Мавродиева ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА: Не съм съгласн а със становището на мнозинството, че не следва да се отправя преюдициално запитване (ПЗ) до Съда на Европейския съюз(СЕС) по настоящото дело. Считам, че настоящата съдебна инстанция, следваше да спре съдебното производство и на основание чл. 267, б. “б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз(ДФЕС) да отправи ПЗ до СЕС, като зададеният въпрос следваше да е във връзка с допустимостта на подадената пред тричленния състав жалба срещу заповедта на министъра на околната среда и водите. Съображенията ми за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 267, б. “б“ ДФЕС СЕС е компетентен да се произнася преюдициално относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Когато такъв въпрос бъде подвигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от СЕС да се произнесе. А според чл. 629, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), приложим субсидиарно и в настоящото производство предвид разпоредбата на чл.144 АПК, съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Обжалваната в производството пред тричленния състав заповед е издадена на основание чл. 12, ал.6 във връзка с чл.6, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Съгласно §68 от Допълнителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 94 от 2007 г.) този закон въвежда разпоредбите на Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и дивата флора и фауна, Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици и Директива 2006/105/ЕО на Съвета за адаптиране на Директиви 73/239/ЕИО, 74/557/ЕИО и 2002/83/ЕО в областта на околната среда поради присъединяването на България и Румъния. Съгласно разпоредбите на чл.6, ал.1 т.1 и т.2 ЗБР (послужили като основание за издаване на оспорения пред първата инстанция административен акт) защитени зони се обявяват за: 1. опазване на типовете природни местообитания по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, посочени в приложение № 1 и 2. опазване на местообитания на видове по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна - за видовете животни и растения, посочени в приложение № 2. От анализа на изложеното по-горе следва извод, че настоящият правен спор попада изцяло в приложното поле на правото на ЕС и по конкретно в приложното поле на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Съгласно разпоредбата на чл. 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите,службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено, когато те прилагат правото на Съюза . В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенции на Съюза. Според чл.47 ХОПЕС всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. А по силата на чл.52 §1 ХОПЕС всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Предвид следните обстоятелства: 1. че настоящата съдебна инстанция е последна инстанция в случая; 2. че процесният правен спор попада в обхвата на правото на ЕС; 3. че е налице съмнение относно съответствието на национална разпоредба(чл.12, ал.7 ЗБР) с правото на ЕС и по конкретно с разпоредбите на Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и с чл.47 и чл.52, §1 ХОПЕС, с оглед различните становища на членовете на настоящия петчленен състав по този въпрос, считам, че е налице хипотезата на чл. 628, ал.3 ГПК и чл. 267 ДФЕС и настоящата съдебна инстанция следва ше да спре съдебното производство и да отправи ПЗ до СЕС като зададе следния въпрос: Дали разпоредбите на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и по конкретно чл.3, чл.4 и чл.6 от Директивата, както и чл. 47 и чл.52, §1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази по чл.12, ал.7 от Закона за биологичното разнообразие, съгласно която заповедта на министъра на околната среда и водите, с която се обявява дадена територия за защитена зона по чл.6, ал.1 т.1 и т.2 ЗБР, и с нея се въвеждат редица ограничения на правото на собственост на лицата, чиито имоти попадат в обхвата на тази територия, не подлежи на обжалване. Съдия: