Разпореждане · № 8447/2023 · дело 7602/2023
Акт
- Вид
- Разпореждане
- Номер
- 8447
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 7602/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 7602 / 2023 РАЗПОРЕЖДАНЕ № 8447 София , 25.08.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ВАНЯ АНЧЕВА сложи за разглеждане административно дело № 7602 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 213, ал. 6, т. 2, вр. с чл. 215 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба с вх. № 11980/15.08.2023 г. от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ/Агенцията) срещу протоколно определение от 27.04.2023 г., постановено по КАНД № 88/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Плевен, с което на основание чл. 631, вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на дело С-61/2023 г. на СЕС. При извършената в съответствие с чл. 213а, ал. 6 АПК проверка на редовността и допустимостта на подадената частна жалба констатирах, че същата не отговаря на изискванията за съдържание, съгласно чл. 212, ал. 1, т. 2 АПК. Адресант на частната жалба е Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Последната, съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) е юридическо лице, което се ръководи от УС и се представлява от неговия председател (Арг.: чл. 21а, ал. 3, вр. с ал. 1 с.з.). Като страна – жалбоподател в първоинстанционното производство е била конституиран директорът на Агенцията, макар подобна длъжност да не е регламентирана в ЗП. Вероятно АС е имал предвид председателят на УС на АПИ като неин законен представител (Сравн: чл. 21а, ал. 3 ЗП). С разпореждане от 19.07.2023 г. по вх. № 10647/19.07.2023 г. частната жалба е върната на АС - Плевен за отстраняване на нередовността, като с Разпореждане № 1973/27.07.2023 г. на първоинстанционния съд е оставена без движение, а на подателя е указано в 7-дневен срок от уведомяването да прецизира титулната част на жалбата, като коректно обозначи надлежната страна-подател. С молба от 11.08.2023 г. (л. 42 от настоящото дело) е уточнено, че частен жалбоподател е АПИ. При тези данни считам, че съдебното производство е инициирано от ненадлежна страна, поради което и частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане на основание чл. 215, т. 1 АПК. Директорът (председателят на УС) на АПИ е бил конституран като надлежен ответник по делото, призоваван е от решаващия съд и правният ефект на постановеното определение го засяга непосредствено. Самата АПИ не е бил конституирана като страна в първоинстанционното производство. Същата не фигурира като участник в процеса, не е отразен в протоколите от проведените съдебни заседания, а обжалваното понастоящем определение е постановено единствено спрямо директорът на АПИ. Частната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство е подадена от името на АПИ е приподписана от юрисконсулт. В титулната част на жалбата и в допълнителното уточнение, направено с молбата от 11.08.2023 г. изрично е посочено, че правото на оспорване е упражнено от името на Агенцията. Процесуалното право на жалба или протест принадлежи само на лицата, които имат качеството на страни по делото, а това са правните субекти, които са заинтересувани от неговия изход (Арг.: чл. 211, ал. 1, във вр. с чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1 АПК). Страните се конституират служебно от съда (чл. 154, ал. 1 АПК) и упражнявайки това свое правомощие АС - Плевен е конституирал като жалбоподател директорът на АПИ (виж Определение № 327 от 10.02.2023 г. по КАНД № 88/2023 г., приложено на л. 36 от първоинстанционното дело). Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, вр. с чл. 236 АПК право на обжалване имат страните по делото, за които решението е неблагоприятно. В настоящия случай АПИ, която е частен жалбоподател, не е бил конституирана като страна в производството пред АС - Плевен, не е заинтересовано лице, нито адресат на акта, поради което не е надлежна страна пред Върховния административен съд и няма право на частна жалба. АПИ няма право на жалба и по чл. 210, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, защото не е лице, спрямо която определението е неблагоприятно и има сила. АПИ съгласно чл. 21, ал. 2 ЗП е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София и със специализирани звена: областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. Като член на органа на управление и представляващ Агенцията, председателят на УС притежава административна правосубектност (нормативно призната способност да има административни правомощия, да бъде носител на административнопроцесуални права и адресат на административнопроцесуални задължения), която му позволява като страна, засегната неблагоприятно от съдебен акт, да го оспорва самостоятелно. Обстоятелството, че АПИ е юридическо лице, чието законно представителство се осъществява от председателя на УС (чл. 21а, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗП), не дава право на председателя да обжалва съдебни произнасяния, касаещи актове на Агенцията или специализираните й звена, издадени в изпълнение на възложената им властническа компетентност. В същия смисъл виж мотивите към определенията по адм. дело № 53/2011 г. и адм. дело № 1927/2004 г. на ВАС. Правосубектността на юридическото лице е различна от тази на органа, който го представлява и/или ръководи и управлява. Разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК предвижда право на касационно обжалване на онези лица, които са засегнати от правните последици на съдебното решение и имат процесуална легитимация, съвместна с тази на страните. Определението за спиране на производството по КАНД № 88/2023 г. по описа на АС - Плевен по никакъв начин на рефлектира в правната сфера на АПИ, защото за нея не възникват никакви задължения. Председателят на отделението следи служебно за допустимостта на касационната жалба, като проверява дали е възникнало право на касационно оспорване и дали е редовно упражнено, предвид изискванията на чл. 212, чл. 213 и чл. 213а, вр. с чл. 236 АПК. Процесуалното право на жалба или протест принадлежи само на лицата, които имат качеството на страни по делото, а това са правните субекти, които са участвали в производството и са заинтересувани от неговия изход (Сравн.: чл. 210, във вр. с чл. 153, ал. 1, чл. 15, ал. 1 АПК). В случая страна в първоинстанционното производство е бил директорът на АПИ и единствено той е активнолегитимирана да обжалва постановеното от АС - Плевен определение. При гореизложените аргументи, подадената частна жалба е процесуално недопустима за разглеждане по същество. Когато подателят на частната жалба не е надлежна страна и няма право на обжалване, на основание чл. 215, т. 1, вр. с чл. 236 АПК жалбата следва да се остави без разглеждане и да се прекрати производството по делото. В същия смисъл е и практиката на Върховния административен съд, намерила израз в Определение № 3054 от 05.03.2013 г. по адм. дело № 14896/2012 г.; Определение № 2897 от 28.02.2013 г. по адм. дело № 1556/2013 г., Определение № 3843 от 19.03.2013 г. по адм. дело № 3085/2013 г., Определение № 5257 от 22.04.2010 г. по адм. дело № 14776/2009 г. и Определение № 8297 от 13.06.2011 г. по адм. дело № 3612/2011 г. и др. на петчленни състави. Както вече бе посочено по-горе, право да упражнят процесуалното правомощие касационно обжалване имат страните по делото. Такава страна е бил председателят на УС на АПИ, макар и непрецизно титулуван директор, а не АПИ. Поради това последната не може да обжалва постановеното първоинстанционно определение. На жалбоподателя е било изрично указано да уточни титулната част на частната жалба съгласно изискването на чл. 212, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 231 АПК, според която частната жалба следва да съдържа името и точния адрес на жалбоподателя, а ако е физическо лице - и неговия единен граждански номер, името и точния адрес на законния представител или пълномощник, ако има такива, съответно името и длъжността на прокурора. В обстоятелствената част на първоистанционното разпореждане е посочено, че при подаване на частната жалба следва да се съобрази, че страна по делото е директорът на АПИ, т.е. направено е необходимото разграничение между участвалата страна и субектът - жалбоподател пред касационната инстанция. След като на страната е дадена възможност за отстраняване на евентуална непрецизност в титулната част на частната жалба и предвид изричното й изявление в тази насока, следващата се правна последица е прекратяване на образуваното съдебно производство като инициирано от ненадлежна страна. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 АПК, председателят на Седмо отделение на Върховния административен съд Р А З П О Р Е Д И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 11980/15.08.2023 г. на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от 27.04.2023 г., постановено по КАНД № 88/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 7602/2023 г. по описа на Върховния административен съд. Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщението. Председател :
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026