Определение · № 8507/2023 · дело 7998/2023

1 септември 2023 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
8507
Година на номера
2023
Дело №
7998/2023

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 7998 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8507 София , 01.09.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в закрито заседание в състав: Председател : МИРА РАЙЧЕВА Членове: КРАСИМИР КЪНЧЕВ ИВА КЕЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ИВА КЕЧЕВА по административно дело № 7998 / 2023 г. Производството по делото е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от „ДМВ Петрол“ ЕООД, чрез адв. Механджиева, срещу определение № 663 от 05.07.2023 г., постановено по адм. дело № 227/2023 г. по описа на Административен съд Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу отказ за възстановяване на депозит по обезпечение, обективиран в писмо на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Русе с изх. № С230018-178-0009374/18.04.2023 г., производството по делото е прекратено и преписката е изпратена по компетентност на директора на ТД на НАП Варна за разглеждането й в производство по чл. 267, ал. 1 ДОПК и произнасяне с решение по чл. 267, ал. 2 ДОПК. Твърди се, че в случая не е налице производство по реда на Глава двадесет и седма от ДОПК, тъй като с обжалването не се цели защита срещу действия по принудително изпълнение. Спрямо „ДМВ Петрол“ ЕООД не са налагани предварителни обезпечителни мерки и не е образувано изпълнително производство. Сочи се, че искането за възстановяване на суми, във връзка с което е издадено оспореното писмо, не е адресирано до публичен изпълнител, а до ТД на НАП Варна. В тази връзка са изложени доводи, че публичният изпълнител не е компетентен да се произнесе по искането, а сумата, чието възстановяване се иска се намира по сметка, която не касае изпълнително производство. Оспорен е изводът на съда за приложимост на реда по чл. 266, ал. 1 ДОПК, като се сочи, че дружеството няма качеството на длъжник или на трето лице, за да се приеме, че има право на жалба по реда на чл. 266 ДОПК. Твърди се, че в случая се касае до доброволно внесена сума като депозит в рамките на провеждано ревизионно производство, по банкова сметка за временно съхранявани чужди средства от обезпечения, поради което публичният изпълнител не е компетентен да върне тази сума. Изложени са доводи, че в производството по оспорване на процесното писмо приложение следва да намерят общите разпоредби на АПК, регламентиращи обжалването на административни актове. Иска се обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът - публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „ДМВ Петрол“ ЕООД срещу писмо изх. № С230018-178-0009374/18.04.2023 г. от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Русе. В отговор на искане от 05.04.2023 г. от „ДМВ Петрол“ ЕООД за възстановяване на сума, внесена по депозитната сметка за обезпечения и чужди средства на ТД на НАП Варна в размер на 600084,66 лв., дружеството е уведомено от публичния изпълнител, че посочената сума служи като единствено обезпечение на очаквани задължения в хода на ревизионно производство, възложено със ЗВР № Р-03001822005772-020-001/28.10.2022 г., което не е приключило, поради което няма законово основание за възстановяване на сумата. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че с обжалваното писмо е мотивиран отказ да бъде удовлетворено субективно право на молителя, който отказ го засяга неблагоприятно, издадено е от орган с държавновластнически разпоредителни правомощия, респ. същото има характер на административен акт. Според съда, защитата срещу действията по изпълнението се осъществява по реда на специален процесуален ред, уреден в ДОПК – чл. 266 и сл. Административното обжалване по чл. 266-267 ДОПК на действията на публичния изпълнител е задължително, а изчерпването му е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. Приел е, че в случая правото на съдебно обжалване все още не е възникнало, а ако то е възникнало междувременно с подаване на жалба до компетентния орган, то съдебната такава следва да бъде насочена срещу този акт на произнасянето по административния контрол. При тези мотиви, АС Русе е приел, че жалбата, с която е сезиран, е лишена от годен предмет - изрично решение на директора на ТД на НАП по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, поради което е недопустима, а на основание чл. 130, ал. 4, изр. 1 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК преписката следва да се изпрати на директора на ТД на НАП - Варна по компетентност за разглеждане на жалбата по реда на чл. 267, ал. 1 ДОПК. Определението е правилно. В случая първоинстанционният съд е сезиран с оспорване на писмо, съдържащо волеизявление на публичен изпълнител във връзка с подадено искане от „ДМВ Петрол“ ЕООД за възстановяване на внесена от дружеството сума по сметка на ТД на НАП Варна. Следователно, касае се до действие на публичен изпълнител, което съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК може да се обжалва от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция. Както правилно е посочил административният съд, при обжалването на действия на публичен изпълнител, изчерпването на оспорването по административен ред (чл. 266 ДОПК) е задължителна предпоставка за обжалване по съдебен ред на потвърждаващото го решение. Съгласно разпоредбата на чл. 268 ДОПК на съдебно обжалване подлежи решението на директора на съответната териториална дирекция, с което се е произнесъл по обжалването на действия на публичния изпълнител и то в случаите на по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 ДОПК. В разглеждания случай, видно от доказателствата по делото, а и от доводите на жалбоподателя, задължителният административен ред за обжалване на действията на публичния изпълнител не е изчерпан, поради което и съгласно чл. 268 във вр. чл. 266 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност на процесното писмо е недопустим. Доводите на частния жалбоподател за неправилност на съдебния акт са неоснователни, доколкото касаят законосъобразността и правилността на оспореното писмо. В случая не може да намери приложение общият ред по оспорване на индивидуални административни актове, регламентиран с АПК, доколкото първоинстанционният съд е сезиран именно с оспорване на действие на публичен изпълнител, за което е предвиден специален ред в ДОПК. Именно в производството по реда на чл. 266 и сл. ДОПК следва да бъде извършена проверка за съответствие на обжалваното действие на публичния изпълнител с материалния и процесуалния закон, в т.ч. и по отношение на материалната компетентност на органа да се произнесе по искането за възстановяване на посочената сума. Същевременно, с оглед мотивите, изложени в писмото, следва да се приеме, че за публичния изпълнител ревизираното дружество има качеството на длъжник по очаквани публични вземания, които ще бъдат установени в хода на провежданото ревизионно производство. Въз основа на гореизложеното, обжалваното определение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 663 от 05.07.2023 г., постановено по адм. дело № 227/2023 г. по описа на Административен съд Русе. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МИРА РАЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ИВА КЕЧЕВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026