Определение · № 8656/2023 · дело 8414/2023

19 септември 2023 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
8656
Година на номера
2023
Дело №
8414/2023

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 8414 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8656 София , 19.09.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ Членове: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА ЛОЗАН ПАНОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ по административно дело № 8414 / 2023 г. Производство е по чл. 229, ал.1,т.2 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ и § 2 ДР ДОПК . С определение № 1888 от 30.06.2023г., постановено по адм.д. № 2715/2022г. Административен съд Варна, VІІ-ми състав, е оставил без уважение молбата на директора на Териториална дирекция Митница Варна за изменение на решение № 728 от 26.05.2023г. постановено по адм.д. № 2715/2022г.. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от директора на Териториална дирекция Митница Варна, чрез пълномощника му главен юрисконсулт Т. Караславов. В същата се прави оплакване, че определението на Административен съд – Варна е неправилно като постановено в противоречие със закона. В частната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд, да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да измени решението на същия съд в частта му за разноските. Ответното по молбата дружество „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ “ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], [номер], представлявано от управителя Д. Аврамова, не е взело становище по частната жалба. Върховния административен съд, състав на първо отделение , като обсъди данните по делото и закона, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С оспореното определение Административен съд – Варна е отхвърлил молбата на директора на Териториална дирекция Митница Варна, подадена чрез главен юрисконсулт Т. Караславов, за изменение на решение № 728 от 26.05.2023г. постановено по адм.д. № 2715/2022г. в частта му относно присъдените в полза на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ “ ООД разноски в размер на 1 310лв. Изложени са мотиви, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно от жалбоподателя още с жалбата, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено свовременно в хода на производството, а след приключването му, че съгласно § 2а ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатеното ДДС съставлява неразделна част от адвокатското възнаграждение и подлежи на присъждане. Направен е краен извод за неоснователност на искането за изменение на решението в частта му за разноските. Определението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора за неправилност на постановеното определение са основани на неправилно приложение на материалния закон. Наведените доводи са свързани основно с това, че според жалбоподателя присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и не следва да бъде присъждано в пълния му размер. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че с решение № 728 от 26.05.2023г. , постановено по адм.д. № 2715/2022г., Административен съд Варна е отменил Решение рег. № 32 – 376233 от 03.11.2022г. към митническа декларация № MRN 22BG002002080406R6/29.08.2022г. на директора на ТД Митница Варна, като е осъдил Агенция „Митници“ да заплати да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 310лв., включващи 50лв. заплатена държавна такса, 300лв. депозит за вещо лице и 960лв. адвокатско възнаграждение. По делото е била депозирана молба от директора на ТД Митница Варна за изменение на решението в частта му за разноските. По същество в тази молба няма изложени аргументи защо се прави това искане, в болшинството си доводите са свързани с това при кои хипотези се присъждат разноски, като единственият конкретен довод е относно това, че в адвокатското възнаграждение не се следва ДДС, тъй като жалбоподателят е регистриран по ДДС и може да упражни право на данъчен кредит. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че искането е неоснователно. Този негов извод е правилен и законосъобразен. От изложеното в молбата за изменение на решението в частта за разноските не може да бъде изведен извод, че е направен довод за прекомерност на възнаграждението. Дори хипотетично да се приеме, че такъв е налице от изложените общи доводи от молителя, то той е неоснователен не само поради това, че не е неправен своевременно , каквито аргументи е изложил първоинстанционният съд. Към момента на образуване на делото минималният размер на адвокатските възнаграждение по административни дела без определен материален интерес е 1 000лв. – чл.8,ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а договореното в случая възнаграждение е в размер на 960лв., т.е. под минимума. От изложеното в молбата за изменение на решението в частта за разноските може да бъде изведен извод, че се излагат доводи, че липсват доказателства за това присъдените разноски да са били сторени от страната. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви в тази насока. По същество този довод също е неоснователен. Видно от данните по делото, жалбоподателят е ангажирал доказателства за извършените от него разноски – заплатена държавна такса в размер на 50лв./л.6 от първоинстанционното дело/, заплатен адвокатски хонорар – л. 8 – 9 от същото дело – договор за правна защита и съдействие, фактура № 0…1345/22.11.2022г. и платежно нареждане за сумата 960лв. от 24.11.2022г., и внесен депозит за вещо лице в размер на 300лв. – л.36 от същото дело. Направените оплаквания, свързани с присъждане на ДДС върху адвокатския хонорар също са неоснователни. Съгласно чл.2а от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Като правилно и законосъобразно определението на Административен съд – Варна следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1888 от 30.06.2023г. на Административен съд Варна,VІІ-ми състав, постановено по адм. д. № 2715/2022г. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ секретар: Членове: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026