Определение · № 8810/2023 · дело 8324/2023

По дело 8324 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8810 София , 25.09.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: МАРИЯ НИКОЛОВА МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРИЯ НИКОЛОВА по административно дело № 8324 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ДИАНА АГРО 2017“ ЕООД срещу Определение № 1028/12.04.2023 г. на Административен съд (АС) – Варна постановено по адм. дело № 644/2023 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „ДИАНА АГРО 2017“ ЕООД срещу Уведомително писмо изх. № 01-2600/6985 от 05.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Излага подробни съображения, че съдът неправилно е приел, че жалбата му е просрочена. Твърди и представя доказателства, че административната преписка е постъпила при по-горестоящия орган на 08.02.2023 г. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв. Стоянова. Ответникът по частната жалба – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ оспорва частната жалба по съображения изложени в бланкетен писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Марчева. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да остави жалбата на „ДИАНА АГРО 2017“ ЕООД срещу Уведомително писмо изх. № 01-2600/6985 от 05.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ и прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че е налице основанието по чл. 159, т. 5 АПК - оспорването е просрочено. За да достигне до този извод съдът, от фактическа страна е приел, че „ДИАНА АГРО 2017“ ЕООД е обжалвала Уведомително писмо изх. № 01-2600/6985 от 05.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ пред по-горестоящия административен орган – министъра на земеделието (понастоящем министър на земеделието и храните). Жалбата е била подадена на 21.12.2022 г. При така приетото от фактическа страна решаващият съд, от правна страна е приел, че срокът за произнасяне на по-горестоящия орган по чл. 97, ал. 1 АПК е изтекъл на 04.01.2023 г. (сряда), съответно от 05.01.2023 г. е започнал да тече срокът за съдебно обжалване по чл. 149, ал. 1, във връзка с ал. 3 АПК, който е изтекъл на 18.01.2023 г. (сряда). Позовавайки се на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. е посочил, че срокът по чл. 149, ал. 3 АПК е преклузивен и той не се санира, при произнасянето на горестоящия орган, след изтичането на срока по чл. 97, ал. 1 АПК. Приел е, че не се установят и предпоставките за приложение на чл. 140, ал. 1 АПК. За недостоверно е приел твърдението на жалбоподателя, че преписката е постъпила при министъра на земеделието (понастоящем министър на земеделието и храните) на 13.02.2023 г. Определението е неправилно. Съдът, в нарушение на задължението си по чл. 9, чл. 170, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК не е указал на страните доказателнствената тежест и не е установил всички относими факти. Видно от Становище изх. № 01-2600/6985#4/01.03.2023 г., приложено към административната преписка, първоинстанционният съд е уведомен, че в ДФЗ е постъпила идентична жалба чрез Министерството на земеделието с вх. № 01-2600/6985#/31.01.2023 г., с която процесното уведомително писмо се обжалва и пред министъра на земеделието. Посочено е, че по жалбата е окомплектована и изпратена преписка до Министерството на земеделието. Съдът не е указал на ответника да представи доказателства за датата, на която преписката е постъпила при по – горестоящия орган. Не е събрал и служебно такива доказателства, за да прецени от кога започва да тече срокът за произнасяне на по-горестоящия орган, съобразно правилото на чл. 97, ал. 1 АПК, съответно дали жалбата, с която е сезиран е просрочена. Вместо това, неправило е приел, че срокът за произнасяне на по-горестоящия орган е започнал да тече на датата, на която е жалбата е постъпила при него - 21.12.2022 г. и съответно от тази дата е изчислил сроковете за произнасяне на органа, съответно за подаване на жалбата до съда. От представеното с частната жалба писмо изх. № 01-2600/6985#2 от 07.02.2023 г. по описа на ДФЗ, съответно рег. индекс 10-7075/08.02.2023 г. по описа на Министерство на земеделието, се установява, че административната преписка е постъпила при по-горестоящия орган на 08.02.2023 г. Считано от тази дата срокът по чл. 97, ал. 1 АПК за произнасяне от страна на по-горестоящия орган е изтекъл на 22.02.2023 г. Считано от тази дата срокът за обжалване, по чл. 149, ал. 3 АПК на уведомителното писмо пред съда, изтича на 08.03.2023 г. Жалбата на „ДИАНА АГРО 2017“ ЕООД срещу Уведомително писмо изх. № 01-2600/6985 от 05.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е подадена до АС – Варна, чрез ДФЗ на 21.02.2023 г. (вх. № 01-2600/6985#3/21.02.2023 г. по описа на ДФЗ) и не е просрочена. Приемайки, че жалбата е просрочена решаващият съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, които са в противоречие както с приложимата нормативна уредба, така и със задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. Оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 1028/12.04.2023 г. на Административен съд – Варна постановено по адм. дело № 644/2023 г. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА