Определение · № 8701/2023 · дело 8802/2023

По дело 8802 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8701 София , 20.09.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ТАНЯ КУЦАРОВА Членове: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА по административно дело № 8802 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Ариел -ТН“ ЕООД със седалище гр. София, [ЕИК] чрез процесуалния му представител адв.Е. Калоянов срещу Определение № 320 от 07.06.2023 г., постановено по адм. д. № 142/2019 г. по описа на Административен съд – Враца с искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК от насрещната страна, Комисия за енергийно и водно регулиране чрез юриск. К.Костадинов, е постъпило писмено възражение срещу жалбата с доводи за нейната неоснователност, съответно - за правилност на обжалвания съдебен акт. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по адм. д. № 142/2019 г. по описа на Административен съд – Враца, образувано по искова молба на „Ариел – ТН“ ЕООД-гр.София срещу Комисията за енергийно и водно регулиране, с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 1 849 562.80 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от отменения като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт – решение № Ц-5/20.02.2015г. на КЕВР, за сумата от 48 811,81 лв зконна лихва върху главницата за периода от датата на отмяна на незаконосъобразния административен акт / 12.11.2018г. до датата на предявяване на исковата молба – 14.02.2019г., както и за законната лихва върху главницата от датата на предявяне на иска до окончателното й изплащане, до произнасяне с окончателен акт по образуваното пред ОСС на ВАС т.д. № 4/2023 г.. Административният съд е мотивирал определението си за спиране с обстоятелството, че предметът на образуваното пред него дело е в преюдициална зависимост от произнасянето по предмета на цитираното по-горе тълкувателно дело, образувано пред ВАС, поради което са налице основанията за спиране по чл.229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК . Обжалваното определение на АС - Враца е правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът спира производството. Обосновано АС - Враца е приел, че отговорите на въпросите по образуваното по образуваното пред ВАС ТД № 4/2023г. са от значение за правилното решаване на спора по адм.д. № 142/2019 г. по описа на АС - Враца. Висящото пред ВАС т.д. № 4/2023г. е образувано по следния правен въпрос : „Може ли, след частична отмяна на решението по чл.21 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата / отм. 03.05.2011г./, с което Комисията за енергийно и водно регулиране определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми или алтернативни енергийни източници, съдът в производство по чл.1 от ЗОДОВ да присъди на ищеца – производител на ел енергия от възобновяеми източници обезщетение за пропусната полза, като сам го прекатегоризира от производител с право на преференциална цена по отменените точки от решението в производител по други точки от решението.“ Видно от съдържанието на исковата молба на „Ариел – ТН“ ЕООД- гр. София, по повод която е образувано производството по адм.д. № 142/2019г. по описа на АС-Враца, ищцовото дружество претендира обезщетение за пропуснати ползи включително и от обстоятелството, че след отмяната на Р №Ц-5/20.02.2015г. на КЕВР, считано от 01.04.2011г., ВЕЦ „Петрово“ е от категорията централи по т.4 от Решение № Ц-10/20.03.2011г., а не както същата ВЕЦ неправилно била категоризирана по т.7 от същото решение на КЕВР. Предвид твърденията в исковата молба / непроменени в хода на съдебното производство по делото/, предметът на съдебното производство попада в обхвата на въпроса, поставен за тълкуване по т.д.№4/2023г. по описа на ВАС, поради което изводът на съда за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е съобразен със закона и с представените по делото доказателства. Налице са данни за висящо пред ВАС тълкувателно дело, решението по което е с преюдициално значение по отношение спора по адм.д. № 142/2019/АС-Враца. Като е достигнал до тези правни изводи, АС - Враца е постановил правилно определение. Частната жалба срещу това определение е неоснователна, а атакувания с нея съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 320 от 07.06.2023 г., постановено по адм. д. № 142/2019 г. по описа на Административен съд – Враца. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА секретар: Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА