Определение · № 8957/2023 · дело 8969/2023
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 8957
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 8969/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 8969 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8957 София , 27.09.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: СЛАВИНА ВЛАДОВА СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СЛАВИНА ВЛАДОВА по административно дело № 8969 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по частна жалба на „Калифея“ АД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Николова, срещу определение № 1549 от 19.06.2023г., постановено по адм. дело № 1329/2023г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу заповед № РД – 06 – 130 от 18.06.2003г., издадена от кмета на община Хисаря, с която на основание § 6 ал. 6 и чл. 134 ал. 2 т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е одобрено попълване на действащия кадастрален план /КП/ на гр. Хисаря, одобрен със заповед № РД – 02 – 14 – 2299 от 29.12.2000г. с два нови поземлени имота № 5040, чиито граници съответстват на участието на имот пл. № 1089, кв. 40 по плана на гр. Хисаря от 1971г. и № 5041, чиито граници съответстват на участието на имот пл. № 1089 в кв. 90 по плана на града от 1971г. по данни от геодезическо заснемане. С определението е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Излага съображения за неправилност на извода на съда за липса на правен интерес, тъй като посочва, че се легитимира като собственик на имот № 5040, предмет на оспорената заповед, както и поради това, че иска прогласяване на нищожност на същата, която заличава изначално последиците при установяване на такъв тежък порок на акта. Навежда съображения, че фактът на изработената последвала кадастрална карта, не се отразява на правото му да оспорва прехождащата я заповед, тъй като тя като административен акт може да загуби действие само с отмяната или прогласяването й за нищожна. Посочва и че порокът, който твърди, че е допуснат при издаване на оспорената заповед е мултиплициран впоследствие и при издаване на кадастралната карта и кадастралния регистър /КК/. Искат оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по съществото на спора. Ответникът Кметът на община Хисаря, чрез процесуалния си представител адв. Стойчева, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Пловдив е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че след издаване на оспорената в това производство заповед, е налице одобрена със заповед № РД – 18 – 218 от 24.11.2022г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на гр. Хисаря, в рамките на която попадат и имотите, предмет на оспорената в това производство заповед. Посочил е, че съобразно § 70 ПЗР на ЗИД на ЗКИР наличието на кадастрална карта и кадастрален регистър, включително и за процесния имот, одобрени по реда на ЗКИР, обосновава извод, че предходният кадастрален план на гр. Хисаря, включително изменението направено с оспорената заповед, е загубил правното си действие. В тази връзка е стигнал до извод, че за жалбоподателите в производството не е налице правен интерес от оспорването на административния акт, който е загубил правното си действие, какъвто акт по съществото си е оспорената в това производство заповед. Посочил е, че дори евентуално порочната заповед да е довела до грешно пренасяне в действащия понастоящем кадастър, то е посочил, че за жалбоподателя съществува възможност за установяване на това в производствата по ЗКИР и да поискат поправянето й по реда на чл. 54 от посочения закон. Определението е правилно. Правилен е изводът на съда за недопустимост на жалбата, с която е бил сезиран. Това е така, тъй като съобразно § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР (обн. ДВ бр. 49/2014г., изм. ДВ бр. 101/2015г.) „С влизането в сила на заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия се прекратява действието на кадастралния план и на картата на възстановената собственост по отношение на основните кадастрални данни“. Видно от цитираната разпоредба с приемане на заповед за одобряване на кадастралната карта за съответната територия се прекратява действието на кадастралния план за тази същата, включително и действието на измененията му. От доказателствата по делото се установява, че за територията, в която се намира имота предмет на жалбоподателя по оспорената заповед пл. № 5040 със заповед № РД – 18 – 218 от 24.11.2022г. е одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. Хисаря. Не се спори, че по одобрената кадастрална карта имота, предмет на оспорената заповед, е нанесен. Т.е. за територията, за която е одобрено нанасянето на нови имоти, в кадастралния план, както и за имота, предмет на оспорената заповед на жалбоподателя, е налице одобрена и влезнала в сила кадастрална карта. Съгласно посочения § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР с одобряването на кадастралната карта за територията от 24.11.2022г. е прекратено действието на кадастралния план. В тази връзка и не е налице годен за оспорване акт, поради прекратеното действие на кадастралния план и изменението му по оспорената заповед от 2003г. По изложените съображения жалбата на жалбоподателя пред първата инстанция е била недопустима, поради липса на годен за оспорване акт, както и поради липса на правен интерес от оспорване именно поради липсата на акт. В тази връзка правилно съдът е оставил без разглеждане жалбата на жалбоподателя и е прекратил производството по делото. Наведените възражения за нищожност на самата оспорена заповед са неотносими към настоящото производство, тъй като по тях съдът следва да се произнесе само в случаите на сезиране с допустима жалба, доколкото те касаят съществото на спора. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1549 от 19.06.2023г., постановено по адм. дело № 1329/2023г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026