Определение · № 8965/2023 · дело 7397/2023

По дело 7397 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8965 София , 27.09.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията БРАНИМИРА МИТУШЕВА по административно дело № 7397 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 208 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на „АС хотели“ ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Саздов, против заповед № Т-РД-16-272/13.07.2023 г. на министъра на туризма в частта, с която е включен в Приложение № 1 морски плаж „Царево – централен“ /позиция 80/. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част, като издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяна на заповедта в оспорената й част. Ответникът – министър на туризма, изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално недопустима по следните съображения: Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е заповед № Т-РД-16-272/13.07.2023 г. на министъра на туризма в частта, с която е актуализиран списъка на неохраняемите морски плажове в Приложение № 1 към заповед № Т-РД-16-241/09.06.2023 г. на министъра на туризма, в което под № 80 в област Бургас е вписан морски плаж „Царево – централен“. С оспорената заповед, както и с предходни такива, е актуализиран обявения за летен сезон 2023 г. списък на неохраняемите морски плажове с първоначална заповед № Т-РД-16-18/23.01.2023 г. на министъра на туризма /Приложение № 1 и Приложение № 2/, издадена на основание чл. 7, ал. 7 и ал. 8 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/. С тази заповед на областните управители на областите Добрич, Варна и Бургас е възложено в срок до 30.04.2023 г. да предложат за одобрение на министъра на туризма схеми за обезпечаване с водноспасителна дейност на неохраняемите морски плажове, както и е посочено, че след приключване на процедури за възлагане на концесия и за отдаване под наем на морски плажове, следва да се актуализира Приложение № 1. За да обоснове правния си интерес от обжалване на процесната заповед, жалбоподателят е приложил по делото договор № Т-РД-35-6/27.02.2018 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Царево – централен“, находящ се в Община Царево, област Бургас. Видно от клаузите на наемния договор, същият е сключен между „АС хотели“ ЕООД, в качеството на наемател, и министъра на туризма, представляващ Държавата, за срок от 5 години и влиза в сила от 12.07.2018 г., както и не може да бъде продължен с взаимно писмено споразумение между страните. При така установеното по делото настоящият съдебен състав намира, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на заповедта в частта относно морски плаж „Царево – централен“, което е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество. Правният интерес следва да се преценява във всеки конкретен случай според съдържанието на оспорения акт и съобразно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК. Съгласно тази норма, правен интерес от оспорването на административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес следва да бъде личен, пряк и непосредствен, което означава със самата отмяна на оспорения акт да бъде отстранена или да се предотврати настъпването на щета от негово изпълнение. В конкретния случай липсва пряко и непосредствено засягане на правната сфера на „АС хотели“ ЕООД, тъй като със заповедта в оспорената й част не се отнемат, изменят или ограничават негови права или законни интереси, както и не се създават задължения. Този извод на съда не се променя и от приложения по делото договор за наем на морски плаж „Царево – централен“, доколкото към датата на издаване на оспорената заповед – 13.07.2023 г., този договор е бил с изтекъл срок – на 12.07.2023 г., и жалбоподателят вече не е бил наемател на този морски плаж. По делото не се представят доказателства, както и не се твърди, този договор да е бил продължен за нов срок, още повече, че т. 2.3 от договора съдържа клауза за невъзможност договора да бъде продължен с взаимно писмено споразумение между страните. Неоснователно се явява в тази връзка възражението на жалбоподателя, че договорът е действащ и не е прекратен от нито една от страните, както и че в него е въведена забрана за прекратяването му в периода 1 юни – 30 септември на съответната година. От една страна, както вече беше посочено, към датата на издаване на процесната заповед наемният договор е прекратен с изтичане на договорения срок /12.07.2023 г./ в съответствие с т. 7.1.1. от договора, а от друга страна възможността за прекратяване на договора в хипотезата на т. 7.1.3, на която се позовава жалбоподателят, е приложима само в случаите когато е налице все още действащ договор за наем в рамките на петгодишния срок, какъвто процесния случай безспорно не е. Настоящият съдебен състав намира също така, че по същество процесната заповед няма самостоятелно съдържание, доколкото с нея само се разширява обхвата на заповед № Т-РД-16-18/23.01.2023 г. на министъра на туризма чрез актуализиране на съответните приложения. Както първоначалната заповед, така и последващите заповеди, между които и процесната, по своето естество имат характер на констатиране на определени факти, във връзка с които за областните управители възникват правомощия, които да упражнят при условията на оперативна самостоятелност. Тези заповеди не създават права или задължения за частноправни субекти, не засягат техни права или законни интереси, поради и което вследствие на евентуалната им отмяна в правната сфера на частноправните субекти няма да възникне никаква промяна, която да обосновава правния им интерес от обжалването. Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „АС хотели“ ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Саздов, против заповед № Т-РД-16-272/13.07.2023 г. на министъра на туризма в частта, с която е включен в Приложение № 1 морски плаж „Царево – централен“ /позиция 80/. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 7397/2023 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. ОСЪЖДА „АС хотели“ ЕООД, с [ЕИК], да заплати на Министерство на туризма сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7 - дневен срок от съобщението до страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА