Определение · № 8949/2023 · дело 8483/2023

По дело 8483 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8949 София , 27.09.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : СИБИЛА СИМЕОНОВА Членове: ЮЛИЯ ТОДОРОВА ДЕСИСЛАВА СТОЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя СИБИЛА СИМЕОНОВА по административно дело № 8483 / 2023 г. Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Афиа фарма“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, с управител Е. Петкова, чрез пълномощник С. Енчева, срещу Определение № 962/18.04.2023 г., постановено по адм. дело № 472/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на търговското дружество против Писмо изх. № РД-29-1816/02.03.2023 на директора на РЗОК – Бургас и е прекратено производството по делото в тази му част. Наведени са твърдения, че по съществото си писмото представлява уведомление за прекратяване на Договор № 021816 от 10.01.2022 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК / РЗОК. Развити са съображения за приложение на нормата на чл. 19ж АПК, която предвижда, че споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Иска се отмяна на първоинстанционното определение и продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директор на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, чрез пълномощник П. Демирева – главен юрисконсулт, оспорва основателността на частната жалба. Намира първоинстанционното определение, в обжалваната част, за правилно, поради което иска същото да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски. Върховният административен съд – шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд са Заповед № РД – 253С-2 от 03.01.2023 година на управителя на НЗОК, с която са наложени три броя санкции „финансова неустойка“ и е прекратен Договор № 021816/10.01.2022 година, сключен между дружеството и НЗОК, и Писмо изх. № РД-29-1816/02.03.2023 на директора на РЗОК – Бургас, с което дружеството е уведомено за издаването на горната заповед. След съпоставяне съдържанието на жалбата с естеството на оспорените актове (заповед и писмо), първоинстанционният съдебен състав приема, че жалбата е частично недопустима. Обоснован е извод, че писмото на директора на РЗОК – Бургас не е административен акт, защото няма властнически характер и от него не произтичат никакви преки и непосредствени неблагоприятни последици за дружеството – жалбоподател. Посочено е, че писмото има единствено уведомителна функция, като в него е посочен административния акт, засягащ правната сфера на жалбоподателя – заповедта на управителя на НЗОК. По изложените съображения, жалбата на „Афиа фарма“ ЕООД, в частта против Писмо изх. № РД-29-1816/02.03.2023 на директора на РЗОК – Бургас, е оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото е прекратено в тази му част. В останалата част, жалбата на дружеството против Заповед № РД – 253С-2 от 03.01.2023 година на управителя на НЗОК, е приета за допустима. Съгласно правилата за подсъдността, разписани в чл. 133, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 АПК, спорът е квалифициран като местно подсъден на Административен съд – Ямбол, в чиито район е седалището на дружеството – жалбоподател, поради което жалбата е изпратена на този съд. Първоинстанционното определение, в обжалваната част, е валидно, допустимо и правилно. Верен е решаващият правен извод на първоинстанционния съд относно същността на Писмо изх. № РД-29-1816/02.03.2023 на директора на РЗОК – Бургас, обуславящ липса на годен предмет на съдебен контрол като процесуална предпоставка за допустимостта на производството. По принцип за характера на акта се съди не по формата, в която е материализирано волеизявлението, а по неговото съдържание с оглед предизвикваните правни последици. Предметът на писмото се определя от съдържанието на разпоредителната му част. Спрямо нея се преценява както правното действие на акта, така и обективната възможност за засягане на правната сфера на неговия адресат. Обжалваното писмо не притежава характеристиките на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Съобразно легалната дефиниция на цитираната разпоредба, административен акт е волеизявлението на административен орган или на друг овластен за това орган или организация, направени в качеството на носители на държавна власт. Необходимият признак за властническия характер на волеизявлението е това, че то едностранно поражда права и задължения за трети лица, независимо от тяхната воля. За да е налице индивидуален административен акт, съдържащото се в акта на държавно управление волеизявление следва едностранно да предизвиква юридическите промени, към които е насочено. Правните последици (права и задължения и правоотношения), визирани в правната норма възникват автоматично от индивидуалния административен акт. Допълнителен белег съставлява непосредствената му принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда - Арг.: чл. 276, вр. с чл. 268 АПК. Оспореното писмо не инкорпорира властническо волеизявление и от него не произтичат непосредствени правни последици, които да легитимират правния интерес на жалбоподателя от търсената съдебна защита. Преценявайки характера и правната природа на обжалваното писмо, съдът намира, че обективираното в него волеизявление не притежава белезите на индивидуален, общ или нормативен административен акт, който да подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Наличието на годен за оспорване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на административно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебно -административното производство по силата на чл. 159, т. 1 АПК. По изложените съображения оспореното определение, в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на частния жалбоподател следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер от 100, 00 лева (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 962/18.04.2023 г., постановено по адм. дело № 472/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на „Афиа фарма“ ЕООД против Писмо изх. № РД-29-1816/02.03.2023 на директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас и е прекратено производството по делото в тази му част. ОСЪЖДА „Афиа фарма“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, с управител Е. Петкова, да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Бургас съдебни разноски в размер на 100, 00 лева (сто лева). Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА