Определение · № 8969/2023 · дело 8624/2023

По дело 8624 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8969 София , 27.09.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЦВЕТАНКА ПАУНОВА по административно дело № 8624 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4, изр. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „Компютърнет Сървисиз“ ООД, представлявано от управителя И. Цаков, чрез пълномощник адв. Стоянов, против определение № 761 от 27.07.2023г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, комисията/ по преписка № КЗК-371/23.05.2023г. С това определение е оставено без уважение искането на „Компютърнет Сървисиз“ ООД за изменение на решение № 643 от 06.07.2023г., постановено от КЗК по преписка № КЗК-371/23.05.2023г., в частта за разноските по т. 2. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и основните принципи на закона. Твърди се, че КЗК не е аргументирала преценката си за възприетата фактическа и правна сложност на спора. Иска се отмяна на определението на КЗК, като в полза на частния жалбоподател да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им претендиран размер, възлизащ на 15 000 лв. Ответникът по частната жалба – „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД не взема становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП. Частната жалба е подадена в срока по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред КЗК по преписка № КЗК-371/23.05.2023г. е образувано по жалба на „Компютърнет Сървисиз“ ООД срещу решение № F361239 от 25.04.2023 г. на управителя на "БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Надграждане на "Системата за билетоиздаване и резервации" с модул продажба на билети от вендинг автомати, доставка на PDA устройства за продажба на билети във влаковете, необходими за достъп до същата за издаване и валидация на превозни документи във влаковете, осигуряване на тяхната свързаност чрез APN и VPN и цялостна софтуерна поддръжка за срок от 48 месеца, за нуждите на "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД", с уникален номер на поръчката в РОП: 01605-2023-0032. С решение № 643 от 06.07.2023г. на КЗК по преписка № КЗК-371/23.05.2023г. е отменено решение № F361239 от 25.04.2023 г. на възложителя за откриване на процедурата. Постановеното по преписката решение е благоприятно за жалбоподателя, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК във вр. с чл. 217, ал. 1 ЗОП с т. 2 от посоченото решение в тежест на възложителя е възложено да заплати на „Компютърнет Сървисиз“ ООД направените в производството пред КЗК разноски в общ размер на 3 700 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. и държавна такса в размер на 1 700 лв. В срока по чл. 217, ал. 2 ЗОП от страна на жалбоподателя е направено искане за изменение на решението на Комисията в частта му за разноските по т. 2, по което е постановено оспореното пред настоящия състав определение. С обжалваното определение № 761 от 27.07.2023г. на КЗК по преписка № КЗК-371/23.05.2023г. е оставено без уважение искането на „Компютърнет Сървисиз“ ООД за изменение на решение № 643 от 06.07.2023г. на КЗК по преписка № КЗК-371/23.05.2023г., в частта за разноските по т. 2. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че не са налице основания за присъждане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им доказан размер, възлизащ на 15 000 лева. Комисията е приела, че възложената сума от 2 000 лв., съгласно т. 2 от решение № 643/06.07.2023г., съответства на действителната правна и фактическа сложност на преписката предвид своевременно направеното възражение от възложителя за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. КЗК е изложила подробни съображения, че производствата по реда на Глава двадесет и седма от ЗОП („Производство по обжалване“) са без определен материален интерес, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение не следва да се обвързва с прогнозната стойност на съответната обществена поръчка или обособена позиция, а с реално престирани усилия и време. Като неоснователни са отхвърлени доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че изготвянето на жалбата е наложило проучване и анализ на цялата документация на обществената поръчка, която е в голям обем, както и че правният спор е сложен и многопластов. Комисията е счела, че преписката не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като предметът на спора засяга много малка част от одобрената и влязла в сила техническа спецификация по процедурата. Освен това са преценявани единствено представените от възложителя доказателства, представляващи публикуваната в ЦАИС документация на обществената поръчка. Не са събирани и преценявани доказателства чрез разпит на свидетели и не е искана, допускана и изслушвана техническа експертиза. По тези съображения КЗК е приела, че няма основание за изменение на решението по преписка № КЗК-371/2023г. и възлагане на по-голяма сума от присъдените 2 000 лв., представляваща малко над минималния размер на адвокатските възнаграждения за производства по обжалване на актове на възложителя по ЗОП съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обжалваното определение е правилно. Според константната практика на Върховния административен съд, поддържана и след изменението на Наредба № 1/2004г., обнародвано в ДВ, бр. 88 от 2022 г., административните дела по ЗОП не са дела с определен материален интерес по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004г., доколкото прогнозната стойност на обществената поръчка (респ. на обособена позиция от нея) не следва да се приравнява на цена на обжалваемия интерес. В постановените актове съдът многократно е изтъквал, че с изменението на Наредба № 1/2004г. не се преодолява противоречието на чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. 1 от нея с предвиденото в Закона за адвокатурата. В този смисъл са Определение № 1526 от 13.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1020/2023 г., IV о.; Определение № 1166 от 3.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10536/2022 г., IV о. Предвид изложеното съдът приема за правилен изводът на КЗК, че в настоящото производство размерът на минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи по правилото на чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. второ от Наредба № 1/2004г. Направеното от страна на възложителя възражение за прекомерност е своевременно заявено и при преценката му КЗК е стигнала до обоснован извод, че претендираният от жалбоподателя размер на разноските за адвокатско възнаграждение - 15 000 лева, не съответства на действителната фактическа и правна сложност на преписката. Противно на наведените в частната жалба оплаквания, КЗК е извършила дължимата съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК преценка на съотношението между претендираното адвокатско възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на преписката, за което е изложила конкретни мотиви, като е посочила, че независимо от големия обем на документацията на поръчката, предметът на спора засяга много малка част от техническата спецификация, а освен това по преписката не са събирани допълнителни доказателства чрез разпит на свидетели и не е допускана и изслушвана техническа експертиза, което да изисква допълнителни процесуалния усилия от пълномощника на жалбоподателя. Обосновано е прието, че преписката не се отличава и с правна сложност, която да изисква проучване и съобразяване със специфична и голяма по обем съдебна практика. Възложеното в полза на частния жалбоподател адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. е малко над минималния размер на адвокатските възнаграждения за дела по ЗОП, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. второ от Наредба № 1/2004г. Настоящият състав споделя изложените от КЗК мотиви за неоснователност на искането по чл. 217, ал. 2 ЗОП и увеличение на възложените разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 236 АПК във вр. с чл. 216а, ал. 3 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 761 от 27.07.2023г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-371/23.05.2023г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА