Определение · № 9104/2023 · дело 9219/2023

По дело 9219 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9104 София , 02.10.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: СЛАВИНА ВЛАДОВА СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СЛАВИНА ВЛАДОВА по административно дело № 9219 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на И. Гешев от гр. Карлово, приподписана от адв. Спиридонова, против определение № 1939 от 16.08.2023г., постановено по адм. дело № 1885/2023г. на Административен съд – гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на ЕТ „Фармакон – А. Маринова“ и на И. Гешев против мълчалив отказ на кмета на община Карлово да се произнесе с административен акт по чл. 195 ал. 6 ЗУТ по тяхно искане и с което определение производството по делото е прекратено. В частната жалба се поддържа неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Ответникът кметът на община Карлово не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК. В частта, с която се оспорва определението на АС – гр. Пловдив в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на ЕТ „Фармакон – А. Маринова“ частната жалба на Гешев е недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването у частния жалбоподател на определението в тази му част. Това е така, тъй като тази част от определението не засяга негови права и интереси, а е недопустимо релевирането на чужди права, при положение, че адресата на тази част от определението не е подал жалба. В тази част частната жалба на И. Гешев следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото да бъде прекратено. В останалата част, с която се оспорва определението на АС – гр. Пловдив в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на И. Гешев оспорването е допустимо, подадено от надлежна страна, адресат на оспореното определение в тази му част и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество частната жалба в допустимата й част е неоснователна. Производството пред АС – гр. Пловдив е образувано по жалба против мълчалив отказ на кмета на община Карлово да издаде заповед по чл. 195 ал. 6 ЗУТ, с която да разпореди премахването на съществуващи останки от сграда в имоти идентификатори № 36498.502.4 и № 36498.502.5. Съдът е достигнал до извод, че в ЗУТ или в друг закон няма норма, която да задължава кмета да се произнесе с положителен акт по исканея за премахване на строежи или части от тях, включително в хипотезите на чл. 195 и чл. 196 ЗУТ. Посочил е, че в рамките на тези разпоредби административният оржган действа служебно или по искане на лице, подало сигнал, но преценката дали да издаде заповед или не е в рамките на оперативната самостоятелност на органа. Приел е, че само издадена заповед за премахване на строеж е индивидуален административен акт, но не и отказите – изрични или мълчаливи. Приел е, че липсва задължение за произнасяне, поради и което липсва формиран мълчалив отказ, като по тези съображения на основание чл. 159, т. 1 АПК с определението, предмет на оспорване, оставя жалбата на Гешев без разглеждане и прекратява производството по делото. Този извод е законосъобразен и се споделя от настоящата инстанция. Правилно АС – гр. Пловдив е приел, че отказът - изричен или мълчалив - за издаване на индивидуален административен акт е налице тогава, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с акт с определено от нормата съдържание. Правилен е извода на съда, че в хипотезите на чл. 195 и чл. 196 ЗУТ, административният орган действа служебно, като при констатиране на строителство, отговарящо на различните хипотези в тези разпоредби, може да издава заповеди, с които да нареди заздравяване, поправяне или в най – тежките случаи премахване на строежи. Правилен е извода на съда, че само положителен акт – издадена заповед по чл. 195 ЗУТ според чл. 214, т. 3 ЗУТ представлява индивидуален административен актове. Отказът - мълчалив или изричен - не представлява такъв акт (арг.чл. 214, т. 3 ЗУТ), поради което правилно е прието, че мълчалив отказ по заявлението на частните жалбоподатели не е формиран и не е налице административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Освен това в случая жалбоподателят е лице, подало сигнал за строителство, което евентуално отговаря на хипотезата на чл. 195 ЗУТ, до органа, компетентен да издаде заповед. Той не е страна в административното производство, а за административния орган не е налице задължение да издаде акт с положително съдържание по подадения сигнал. Като подател на сигнал с искане за издаване на заповед по чл. 195 ЗУТ жалбоподателят претендира неблагоприятни последици за трето лице, а не осъществяват защита на собствени права. Това, както и обстоятелството, че ЗУТ не предвижда задължение на компетентния орган за произнасяне по искания на граждани за издаване на заповед по чл. 195 ЗУТ, е още един аргумент в подкрепа на извода, че за оправомощения орган не възниква задължение за произнасяне по искането, поради което отказът – изричен или мълчалив - на органа да уважи подаденото искане не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 АПК, според която решението на административен орган в производство по сигнал, какъвто е настоящият случай, не подлежи на съдебен контрол. Оспореното определение в допустимата за оспорване част като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на И. Гешев от гр. Карлово, приподписана от адв. Спиридонова, против определение № 1939 от 16.08.2023г., постановено по адм. дело № 1885/2023г. на Административен съд – гр. Пловдив, В ЧАСТТА , с която е оставена без разглеждане жалбата на ЕТ „Фармакон – А. Маринова“ и производството по делото е прекратено по отношение на ЕТ „Фармакон – А. Маринова“ и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело в тази му част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от получаване на съобщението пред петчленен състав на ВАС. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1939 от 16.08.2023г., постановено по адм. дело № 1885/2023г. на Административен съд – гр. Пловдив в останалата му част . ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ