Разпореждане · № 9107/2023 · дело 7602/2023

По дело 7602 / 2023 РАЗПОРЕЖДАНЕ № 9107 София , 02.10.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ВАНЯ АНЧЕВА сложи за разглеждане административно дело № 7602 по описа за 2023 година Производство по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба вх. № 12955/07.09.2023 г. на "Гичев спед" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. "Хан Тервел" № 2, чред адв. Й. Лалова от АК Хасково, за допълване на Разпореждане № 8447 от 25.08.2023 г., постановено по адм. дело № 7602/2023 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с присъждане на разноските, направени в хода на производството по администриране на касационната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от 27.04.2023 г., постановено по КАНД № 88/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен. С описаното разпореждане, на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 АПК), председателят на Седмо отделение на Върховния административен съд е оставил без разглеждане частна жалба с вх. № 11980/15.08.2023 г. на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от 27.04.2023 г., постановено по КАНД № 88/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен. Така постановеното разпореждане е влязло в законна сила на 12.09.2023 г. (Сравн.: чл. 296 ГПК, вр. с чл. 144 АПК). В молбата на "Гичев спед" ЕООД" се поддържа, че в постъпил по делото отговор на частната жалба, процесуалният му представител е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, по което липсва произнасяне. Моли да бъде постановен акт, с който да се допълни разпореждането за прекратяване на адм. дело № 7602/2023 г. с част за разноските, като в полза на ответника бъдат присъдени направените разходи за адвокатско възнаграждение във връзка с изготвяне на отговор на частната жалба. Насрещната страна - Агенция "Пътна инфраструктура", в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, е депозира молбата с доводи за неоснователност на искането. Евентуално, прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Депозираната молба е допустима, като подадена в рамките на законоустановения преклузивен срок за упражняване на правото да се претендира допълването на съдебния акт. Производството по чл. 213а АПК има за предмет проверка редовността и допустимостта на касационната жалба като положителни процесуални предпоставки за упражняване правото на касационно оспорване. Детерминираният предметен обхват на упражнявания контрол и възможността за прекратяване на образуваното съдебно производство идентифицират правораздавателни елементи в процедирането на субектите по чл. 213а АПК. Подадената жалба сезира съда с правния спор и в негова компетентност е прекратяването на съдебното производство с произтичащите от това последици за страните. След като правото на оспорване е възникнало и своевремено упражнено, разноските са направени на годно правно основание. В този случай отговорността обхваща разходите, направени до настъпване на правопогасяващия възникналото право юридически факт. Независимо, че процесуалното правоотношение пред Върховния административен съд се развива между иницииралата касационното производство страна и субекта по чл. 213а, ал. 6 АПК, направените от ответната страна разноски за процесуална защита в рамките на процедурата по чл. 213а АПК, са разноски по висящото дело и се дължат на общо основание. Характерът на осъществяваната дейност налага извод, че процесуалното правило на чл. 248 ГПК се прилага по отношение всички категории съдебни актове, с които се приключва съдебноадминистративното производство. Респ. допустимо е изменение на постановено прекратително разпореждане в частта му относно разноските, което следва и от нормата на чл. 213а, ал. 9 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. По аргумент от нормата на ал. 3, произнасянето следва процесуалния ред за защита срещу самия съдебен акт. Правото да се присъдят направените по делото разноски за такси, адвокатски хонорар, възнаграждение за вещи лице, свидетели и др. е регламентирано с разпоредбата на чл. 143 АПК, респ. чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Нормата на чл. 143 АПК определя правилата за дължимост на разноските, направени в производството пред съда, като във всички предвидени хипотези тежестта за понасянето им е обусловена от резултата при оспорването на административния акт. Правната логика, залегнала в текстовете на чл. 143, ал. 1 – ал. 4 АПК изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно. Съгласно предписанието на ал. 2 от същата разпоредба, разноски се дължат и при прекратяване на производството по делото, тогава, когато извършените процесуални действия отпадат с обратна сила, а искането не може да бъде решено по същество. Разпоредбата на субсидиарно приложимия чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото. Във всички случаи обективната отговорност на задължената страна обхваща репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат. По принцип разноски се дължат, ако са претендирани своевременно. Видно от представения на л. 24 - л. 33 от делото писмен отговор, в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, процесуалният представител на "Гичев спед" ЕООД е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, като е приложил договор за правна защита и съдействие и пълномощно за процесуално представителство на адвокат Й. Лалова от АК - Хасково (л. 31). Молбата за допълване на разпореждането е подадена на 07.09.2023 г. и следователно е постъпила в пределите на седмодневния срок, считано от датата на връчване на съобщението за прекратяване на производството - 04.09.2023 г. (л. 48). Разгледана по същество, молбата е основателна. В конкретния случай, при изпълнение на процедурата по чл. 232 АПК, копие от постъпилата на 04.05.2023 г. в АС - Плевен частна жалба е връчено на "Гичев спед" ЕООД на датата 10.07.2023 г. (л. 22), разноските за адвокатско възнаграждение са договорени и заплатени на същата дата, а производството пред настоящата инстанция е образувано на 16.08.2023 г. Следователно ответникът е упражнил правото си на защита преди прекратяване на производството и както вече беше отбелязано, след като е уведомен за постъпилата частна жалба. Разноските в производството следователно са сторени по повод подадената срещу него жалба и следва да бъдат присъдени при условие, че са представят относими доказателства за реалното им извършване. Според приложения договор за правна помощ от 10.07.2023 г., между страните е уговорено адвокатско възнаграждение за "изготвяне и подаване на отговор на частната жалба, както и за осъществяване на процесуално представителство по образуваното дело", платимо в брой в деня на сключването му. Видно от клаузата на раздел ІІІ, чл. 5, ал. 4 от договора, възнаграждението в размер на 600 лева е платено в брой в деня на сключване на договора. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното и с оглед данните по делото, на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 и чл. 236 АПК, вр. с чл. 81 ГПК, на ответника по частната жалба се дължат съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, дължими за осъществената правна помощ във връзка с изготвянето на отговор по частната жалба. Доколкото същите са под установения с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, възражението за прекомерността им е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 213а, ал. 9 и чл. 144 АПК, председателят на Седмо отделение на Върховния административен съд на Република България Р А З П О Р Е Д И : ДОПЪЛВА Разпореждане № 8447 от 25.08.2023 г., постановено по адм. дело № 7602/2023 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с част за разноските, като ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", с БУЛСТАТ [номер], със седалище в гр. София, район "Красно село", бул. "Македония" № 3, да заплати на "Гичев спед" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. "Хан Тервел" № 2, разноски в размер на 600,00 (шестстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението до страните. Председател :