Определение · № 10012/2023 · дело 8294/2023

По дело 8294 / 2023 Предишен акт Определение по хода на делото / 01.06.2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10012 София , 23.10.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в закрито заседание в състав: Председател : МИЛЕНА ЗЛАТКОВА Членове: РУМЯНА БОРИСОВА ТОДОР ПЕТКОВ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ЕМИЛИЯ ИВАНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЕМИЛИЯ ИВАНОВА по административно дело № 8294/2023 г. Производството по делото е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано по частна жалба от "Тила" ЕООД /в ликвидация/, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район [адрес], представлявано от П. Стамболиев, чрез адв.Табанлиева, срещу определение от 01.06.2023 г. постановено по адм. д.№ 5958/2022 г. по описа на Върховния административен съд, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-325/2022 г. В частната жалба се поддържат твърдения, че постановеното определение е необосновано и противоречи на материалния закон. При разглеждане на делото пред ВАС в съдебно заседание, проведено на 22.02.2023 е поискано спиране и то е отхвърлено. В последствие в срока за решаване, четири месеца по късно съдът, вместо да постанови решение, спира производството по делото. Правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок е изрично провъзгласено с §1 на чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. С определението за спиране се накърняват основни граждански права , като се пренебрегва изискването за правна сигурност, особено след изричното произнасяне на съда в открито съдебно заседание в обратния смисъл. Определението е бланкетно и не е мотивирано, това от своя страна засяга правото на защита на дружеството. Поради липса на мотиви не могат да бъдат формулирани и други негови пороци. Моли за отмяна на определението, като бъдат продължени съдопроизводствените действия и съдът се произнесе по подадената касационна жалба. Ответникът - министърът на земеделието, чрез процесуалния представител адв. Христова, оспорва частната жалба и я намира неоснователна. Спирането е правилно, тъй като това е предпоставка за постановяване на правилно решение, което е съобразено с практиката на СЕС. Налице е преюдициалност на решавания от СЕС въпрос, поради което няма пречка делото да бъде спряно и след даване на ход по същество, ако са налице предпоставките за това. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като се запозна с наведените твърдения в частната жалба намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Върховен административен съд е била подадена жалба срещу решение №556 от 31.03.2022 г., постановено по адм.д.№983/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменен акт за публично държавно вземане /АУПДВ/ №РД-05-53 от 09.04.2020 г. издаден от Министъра на земеделието, храните и горите, с който на "Тила" ЕООД /в ликвидация/. Образувано е адм.д.№5958/2022 г. по описа на ВАС. С определение от 01.06.2023 г., производството по делото е спряно до произнасяне на СЕС по дело С-325/2022 г. Производството пред СЕС е образувано по повод отправено преюдициално запитване от АС гр. Варна по адм. дело № 1785/2020 г., като са формулирани следните въпроси: 1. Следва ли да се изключи от обхвата на понятието за „предприятие“ бенефициер на неправомерно приведена в действие държавна помощ, вследствие сключен договор за замяна и получени поземлени имоти в горска територия — частна държавна собственост, който според годишните финансови отчети осъществява икономическа дейност като предлага стоки и услуги на дадения пазар, но в съответствие със съображение 127 от Решението (1) на ЕК не осъществява пряка или непряка дейност с получената в замяна земя, поради наличието на обективна възпрепятстваща забрана от вътрешното законодателство да променя предназначението на имота и да извършва строителство или продажба на изключената от горския фонд заменена земя? 2. Трябва ли разпоредбата на член 107 от ДФЕС да се прилага и тълкува в смисъл, че с оглед статута и в изпълнение критериите на „предприятие“, може да се приеме като правнорелевантен факт за осъществявана икономическа дейност заявеното и фактически описано инвестиционно намерение от бенефициер на неправомерно получена държавна помощ, което е предвидено да се реализира върху получените от сключена сделка за замяна държавни имоти — горска територия и се явява предпоставка за иницииране на впоследствие образуваното административно производство за изключване на получените от строителството имоти, както и предвид събраните данни за наличие на приключила първа фаза от административната процедура за предварително съгласуване, независимо от обстоятелството, че е възникнала обективна невъзможност за реализация на инвестиционното намерение поради наложения с решение на Народното събрание мораториум и впоследствие приетата законова разпоредба, съдържаща изрична забрана, преграждаща възможността за промяна на предназначението и осъществяването на строителство върху придобитите от държавата имоти? 3. Трябва ли член 107 от ДФЕС и член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) на Съвета да се тълкуват в смисъл, че не допускат за целите на определянето на държавна помощ, получена при замяна на имоти в горска територия — частна държавна собственост, националната правна уредба на § 1а, точка 2 и точка 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост да възпрепятства формирането на пазарна цена на земята, като поставя за изчисление пазарни показатели и критерии за оценка, които водят до отклонение от действителната стойност на земята и в този смисъл тази национална правна уредба нарушава ли принципа на ефективност? По така отправеното преюдициално запитване е образувано дело С-325/22 г. пред Съда на ЕС и към настоящия момент производството не е приключило. Касационната инстанция е обосновала извод, че е налице относимост на спора с третия въпрос, поставен в преюдициалното запитване и на основание чл. 229, ал. 1 ,т. 4 ГПК и чл.253 ГПК вр. чл.228 и чл. 144 АПК е спряла производството по делото до приключване на дело С-325/2022 г. на Съда на ЕС. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното определение е правилно. Основанието за спиране по чл.229, ал.1, т. 4 ГПК предвижда, че когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът спира производството. Пред Съда на ЕС по реда на чл.2 67 ДФЕС може да бъде отправено преюдициално запитване относно тълкуването на актовете на институциите на Европейския съюз. Образуваните дела пред СЕС по преюдициални запитвания относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, имащи връзка и отношение към предмета на образувани пред националния съд дела, се явяват обуславящи по смисъла на чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК и сами по себе си представляват временна отрицателна процесуална пречка за разглеждане на образуваното пред националния съд дело. Когато националният съд отправя преюдициално запитване, следва да се изчакат отговорите на СЕС по зададените въпроси, тъй като в противен случай съществува риск да бъде постановен съдебен акт, който да не е в пълна степен съобразен с практиката на СЕС. Ето защо, настоящият състав намира за неоснователни твърденията на частния жалбоподател, че със спирането е засегнато правото на защита на търговското дружество и правото му на справедлив процес. Искането отправено до СЕС е свързано с тълкуване на конкретни термини и правила на европейското право относими към поставения за разглеждане правен спор. Касационният съд дължи произнасяне, съобразно закона и приложимите европейски норми, ето защо тяхното тълкуване е преюдициално пред бързината на процеса и постановяване на решение в определен срок. Неоснователно е и твърдението за липса на мотиви в атакуваното определение. Съдът е посочил предмета на спора, съобразил е поставените в преюдициалното запитване на АС гр. Варна въпроси и е се е обосновал защо е налице преюдициалност в конкретния случай. Единственият мотив, който следва да бъде посочен в определението за спиране е дали е налице такава обусловеност между делата, при която отговорите по преюдициалното запитване биха имали значение за разрешаване на спора по адм.д.№5958/2022 г. на ВАС. Правилно касационната инстанция е приела наличието на относимост към конкретния спор на третия въпрос, поставен в цитираното преюдициално запитване от Административен съд Варна. Обосновано с оглед особеностите на конкретния спор касационната инстанция е формирала извод, че с т. 3 от отправеното от АС Варна по адм. дело № 1785/2020 г. преюдициално запитване до Съда на ЕС, отнасящо се до тълкуването на чл. 107 ДФЕС и чл. 16, § 3 Регламент /ЕС/ 2015/1589 на Съвета и съответствието на приложимата цитирана национална правна уредба с принципа на ефективност, решението на Съда на ЕС по дело С-325/2022 г. ще се яви преюдицално за изхода на касационното производство. С оглед на изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение от 01.06.2023 г. постановено по адм. д.№ 5958/2022 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА секретар: Членове: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА /п/ ТОДОР ПЕТКОВ /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА