Определение · № 9277/2023 · дело 8514/2023
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 9277
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 8514/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 8514 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9277 София , 04.10.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател : КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА Членове: МИРА РАЙЧЕВА МАРИЯ РАДЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МИРА РАЙЧЕВА по административно дело № 8514 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от “Елпак лизинг“ ЕООД, със седалище гр. Варна, чрез процесуалните му представители адв. А. Тонев и адв. К. Гоцова, срещу определение № 542/08.06.2023 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-292/2023 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за допълване в частта му за разноските на решение № 466/18.05.2023 г. на Комисията, постановено по същата преписка. В частната жалба са релевирани съображения за неправилността на оспореното определение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на нов акт за допълване на решение № 466/18.05.2023 г., постановено от КЗК по преписка № КЗК-292/2023 г., в частта му за разноските, като в полза на “Елпак лизинг“ ЕООД бъде възложена и сумата от 850 лв., представляваща разноски за платена държавна такса за образуване на производството пред Комисията. Ответните страни – кметът на община Димитровград и “АМС“ ООД, със седалище гр. Кърджали, редовно уведомени, не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема частната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество – за основателна, по следните съображения: Главното производство по преписка № КЗК-292/2023 г. на Комисията е образувано по жалбата на “Елпак лизинг“ ЕООД срещу решение № D22525013/04.04.2023 г. на кмета на община Димитровград за класиране на участниците и определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: “Доставка на система за парно-вакуумна стерилизация по проект: “Интелигентна медицина“, финансиран по програма за сътрудничество INTERREG-V-A “Гърция-България 2014-2020“. С постановеното по преписката решение № 466/18.05.2023 г. Комисията отменя атакувания акт на възложителя като незаконосъобразен и възлага на община Димитровград да заплати на дружеството жалбоподател сумата от 1 500 лв., представляваща разноски за платено в производството пред нея адвокатско възнаграждение. С молба от 23.05.2023 г., “Елпак лизинг“ ЕООД отправя искане пред КЗК за допълване, на основание чл. 217, ал. 2 от ЗОП, в частта му за разноските, на постановеното по преписка № КЗК-292/2023 г. решение, като на община Димитровград бъде възложено да му заплати и сумата от 850 лв., представляваща разноски за платена пред КЗК държавна такса. С атакуваното пред касационната инстанция определение искането на “Елпак лизинг“ ЕООД с правно основание чл. 217, ал. 2 от ЗОП е оставено без уважение. За да постанови този резултат КЗК излага мотиви, че в производството по проведеното по преписката проучване, в т.ч. и по време на откритото заседание по нея, от страна на “Елпак лизинг“ ЕООД е представен списък на разноските, в който изрично е записано кои направени от дружеството разноски, се претендират, както и доказателства за тяхното извършване, като в този списък не е посочен разход за платена държавна такса в размер на 850 лв. Поради това, Комисията приема, че поставянето на допълнителни искания след постановяване на крайния акт по преписката попада извън законоустановения за това срок, предвид което възможността за “Елпак лизинг“ ЕООД да претендира възлагане на разноските за държавна такса с подаване на искане по чл. 217, ал. 2 от ЗОП е преклудирана. Така мотивирана, КЗК постановява атакуваното пред касационната инстанция определение. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е неправилно. Изводът на Комисията за неоснователност на подаденото от частния жалбоподател искане за допълване в частта му за разноските на решение № 466/18.05.2023 г., постановено по преписка № КЗК-292/2023 г., не съответства на данните по делото, ценени в контекста на приложимата спрямо тях нормативна уредба, която е неправилно тълкувана и приложена от Комисията, включително и относно изложените в оспореното определение мотиви във връзка с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК. Не се спори между страните, а и е видно от данните по делото, още в подадената от частния жалбоподател жалба срещу атакувания пред Комисията акт на възложителя, е формулирано искане сторените от дружеството разноски в производството, при уважаване на жалбата, да бъдат възложени на ответната страна за плащане. Не е спорно и това, че за образуване на производството по преписка № КЗК-292/2023 г. дружеството е заплатило държавна такса в размер на 850 лв. Следователно неправилно в оспореното определение е прието, че разноските за платена държавна такса, след като не са посочени в представения списък на разноските и не са изрично претендирани по време на проведеното открито заседание, въобще не са били претендирани от частния жалбоподател преди постановяване на решението по преписката. Противно на приетото от КЗК в мотивите на обжалваното определение, според настоящия състав общо формулираното в жалбата искане на частния жалбоподател за присъждане на сторените пред КЗК разноски се отнася за всички направени от него разноски, в т.ч. и тези за платена държавна такса. Наред с това, по аргумент от т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, разноски се присъждат само когато са своевременно претендирани и доказани по делото, а представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Налага се изводът, че след като са претендирани своевременно и доказано направени, в установен по делото размер, направените от “Елпак лизинг“ ЕООД разноски за платена държавна такса пред КЗК е следвало да бъдат възложени в полза на дружеството, а оттам – и че пропускът на Комисията да ги възложи с постановеното по преписката решение № 466/18.05.2023 г. е следвало да бъде поправен по реда на чл. 217, ал. 2 от ЗОП чрез допълване на това решение в частта му за разноските. Без значение в тази връзка е непосочването в списъка на разноските на направения разход за платена държавна такса, доколкото представянето на списък по чл. 80 от ГПК (и съответно – включването на този разход в списъка) не е предпоставка за уважаване на претенцията за присъждане на доказаните по делото разноски. Дори и без представен списък по чл. 80 от ГПК, разноските се дължат ако са своевременно поискани и доказани по делото. По изложените съображения, атакуваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, а искането на “Елпак лизинг“ ЕООД за допълване в частта му за разноските на решение № 466/18.05.2023 г., постановено от Комисията по преписка № КЗК-292/2023 г., да бъде уважено. Решението на КЗК следва да бъде допълнено, като община Димитровград бъде осъдена да заплати на частния жалбоподател сумата от 850 лв., представляваща разноски за платена в производството пред Комисията държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 216а, ал. 3 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 542/08.06.2023 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-292/2023 г., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ДОПЪЛВА решение № 466/18.05.2023 г., постановено по преписка № КЗК-292/2023 г., В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА община Димитровград да заплати на “Елпак лизинг“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], сумата от 850 (осемстотин и петдесет) лева, представляваща разноски за платена държавна такса в производството по преписката. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА секретар: Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ МАРИЯ РАДЕВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026