Определение · № 9472/2023 · дело 9162/2023

По дело 9162 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9472 София , 10.10.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател : СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: СТЕФКА КЕМАЛОВА РАДОСТИН РАДКОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТЕФКА КЕМАЛОВА по административно дело № 9162 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Oбразувано е по частни жалби на В. Проданов, подадена чрез адвокат И. Караиванова и на В. Солаков, В. Солакова и П. Проданов, подадена чрез адвокат А. Ковачева, против Протоколно определение от 12.07.2023 г., постановено по административно дело № 152/2022 г. по описа на Административен съд - Варна. В частните жалби се съдържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, като се оспорват правните изводи на съда относно отсъствие на основанията по чл. 131, ал. 2 ЗУТ. Твърди се, че с процесната заповед не са спазени нормативно предвидените отстояния по чл. 31, ал.2, т. 1 и ал. 5 ЗУТ, както и че е променено предназначението на имотите, предмет на разработката, което обуславя правния интерес от оспорването. По изложените съображения, се иска отмяна на съдебното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 АПК са постъпили възражения от З. Николова, В. Стефанова, К. Недялков, С. Мирев, Т. Мирева, Р. Мирев, А. Атанасов и „Берген“ ЕООД, с които се оспорват частните жалби, с молба да бъдат оставени без уважение и се потвърди съдебното определение. Претендират се разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в полза на дружеството „Берген“ ЕООД. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, за да се произнесе съобрази следното : Двама от частните жалбоподатели, а именно В. Солакова и П. Проданов, не са обжалвали предметната заповед, а са участвали в първоинстанционното съдебно производство като заинтересовани страни. Ето защо подадените от тях частни жалби срещу съдебното определение са процесуално недопустими. С процесното определение, съдът за да прекрати производството по делото е приел за недопустими жалбите на четири други лица, като именно техните права се явяват засегнати от този съдебен акт. Респективно лицата, посочените по-горе, не могат да бранят чужди права, поради което и подадената от тях частна жалба срещу Протоколно определение от 12.07.2023 г., постановено по административно дело № 152/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея да се прекрати. В. Солаков, Н. Николов, В. Проданов и Е. Енгибарова /от които В. Солаков и В. Проданов са сред частните жалбоподатели по настоящото дело/ са оспорили Заповед № Г-308/13.10.2021 г. на Главния архитект на Община Варна, с която е одобрен Подробен устройствен план (ПУП) - План за регулация и застрояване (ПРЗ) и Работен устройствен план (РУП) за УПИ XV-413,1030 „за жил. стр.", кв. 103, по плана на 7-ми м.р., гр. Варна, [улица] и [улица], представляващ изменение на ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-82/22.05.1993 г. на Кмета на Община Варна. В хода на съдебното производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение от допусната тройна съдебно-техническа експертиза, въз основа на което е постановено оспореното определение. За да остави жалбата без разглеждане, съдът е приел, че е процесуално недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателите. Приел е, че по отношение на имотите на жалбоподателите, съставляващи по действащия към момента на издаването на обжалваната по делото заповед № Г-308/13.10.2021 г. на Главния архитект на община Варна съответно УПИ XIV-12 в кв. 103 /на жалбоподателя Н. Николов/ и УПИ XVІ-10,10а в кв. 103 /на жалбоподателите В. Солаков, Е. Енгибарова и В. Проданов/, не са налице условията по чл. 131, ал. 2, т. 2, 3 и 5 ЗУТ като същевременно тези имоти не са предмет на плана, одобрен със заповед № Г-308/13.10.2021 г., поради което по отношение на тях не е налице и условието на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Предмет на този план е УПИ XV-413, 1030 в кв. 103, чието предназначение съгласно заключението на тройната СТЕ не се променя с плана. Поради това относно имотите на жалбоподателите не е налице и условието на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Прието е, че имотите на жалбоподателите, макар да се явяват съседни на процесната разработка, одобрена със заповед № Г-308/13.10.2021 г. на Главния архитект на Община Варна, не са непосредствено засегнати от нея по смисъла на чл. 131 ЗУТ, поради което жалбоподателите нямат правен интерес от обжалването на заповедта. Така постановеното определение е правилно, тъй като е постановено в съответствие със установените по делото факти и с приложимия закон. Установено е, че имотите по отношение на който жалбоподателите са заявили вещни права се явяват съседни спрямо имотът – предмет на плана. В този смисъл, правилно съдът е изследвал наличие на някоя от хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5 ЗУТ, съгласно които непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Видно от заключението по допуснатата и приета тройна съдебно-техническа експертиза е, че съгласно одобреното изменение на плана, не се предвижда промяна във вида, характера и начина на застрояването в имотите на оспорващите. Установено е също така, че не се предвижда ново свързано застрояване, което да не е било одобрено съгласно предходния влязъл в сила план и няма промяна на устройствените показатели, които обстоятелства обуславят отсъствие на хипотезата по чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилен е изводът на съда и за липса на останалите предпоставки по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, поради което имотите на жалбоподателите не се явяват засегнати от предвижданията на плана, одобрен с оспорената заповед. Не може да бъде споделено от настоящия съдебен състав твърдението, че бъдещата страда в УПИ XV-413,1030 е с дълбочина повече от 16 м., което изисква увеличаване на разстоянието до страничната регулационна линия с 30 на сто, съгласно чл. 31, ал. 5 ЗУТ. Както са посочили и вещите лица в отговора си в хода на съдебното заседание, това изискване е за свободно стоящи сгради, чиято дълбочина е повече от 16 м., изчислена по правилото на §5, т. 27 от ДР на ЗУТ. В случая е налице покриване на калканна стена, която не участва в изчислението на дълбочината на сградата, тъй като правилото на чл. 31, ал. 5 ЗУТ е създадено, за да се осигури достатъчно разстояние между сградите в отделните имоти. Нормативите за разстояния до страничните граници на УПИ се отнасят за частта от сградата, която се разполага не на „калканна стена“, а на разстояние от страничната регулация. В оспорения план са предвидени разстояния до страничната граница, които съответстват на предвиденото в чл. 31 ЗУТ, тоест не са намалени, за да намери приложение хипотезата на чл.131, ал.2, т.З ЗУТ. Не се споделя и доводът, че с оспорения ПУП-ПРЗ се променя предназначението на имота, предмет на разработката. В конкретния случай не е налице такава промяна - имотът е бил с предназначение „за жилищни нужди“, като такова остава предназначението и съгласно оспорения план. В заключението на тройната СТЕ в отговора на въпрос 3 е дадено подробно заключение защо вещите лица считат, че не е налице промяна в предназначението на имота, предмет на плана, което се споделя от настоящия съд. Предвид изложеното и като съобрази, че оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона и е обосновано, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно в полза на „Берген“ ЕООД, сторените от дружеството съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В. Солакова и П. Проданов против Протоколно определение от 12.07.2023 г., постановено по административно дело № 152/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА Протоколно определение от 12.07.2023 г., постановено по административно дело № 152/2022 г. по описа на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА В. Проданов, В. Солаков, В. Солакова и П. Проданов, да заплатят солидарно на „Берген“ ЕООД, [ЕИК], съдебно-деловодни разноски в размер на 3000 лева. Определението в прекратителната му част може да се обжалва в 7-дневен срок пред 5-членен състав на Върховния административен съд, а в останалата част не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА секретар: Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ