Определение · № 9682/2023 · дело 8936/2023
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 9682
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 8936/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 8936 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9682 София , 16.10.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател : МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: ХРИСТО КОЙЧЕВ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ХРИСТО КОЙЧЕВ по административно дело № 8936 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Дизелор“ ЕООД София, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 4941/09.06.2023г., постановено по адм. дело № 3920/2023г. на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Протокол № П-22222523019847-073-001/30.01.2023г., издаден от органи по приходите в Дирекция „СДО“ при ТД на НАП София. Сочи се че определението на съда е неправилно. Навеждат се доводи, че с подадената жалба срещу индивидуален административен акт, какъвто представлява издадения от органите по приходите при ТД на НАП София Протокол, тъй като последния съдържа изрично волеизявление на тези органи свързано с вписване на намаление на представеното обезпечение по реда на чл. 176в, ал. 16 от ЗДДС. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на „Дизело“" ЕООД гр. София срещу Протокол № П-22222523019847-073-001/30.01.2023г., издаден от органи по приходите в Дирекция „СДО“ при ТД на НАП София. В така издадения протокол органите по приходите са посочили, след извършена проверка, че дружеството не изпълнява изискванията в чл. 176в, ал. 16 от ЗДДС и не следва да се намали размера на предоставяното по ал. 2, изреч. първо обезпечение. Установено е, че „Дизелор“ ЕООД е подало заявление за вписване или промяна на данни в регистъра по чл. 176в, ал. 10 вр. чл. 176в, ал. 16 от ЗДДС № 22255542300342103/26.01.2023г. При извършената проверка е констатирано, че дружеството е представило заявление за вписване в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС с дата от 26.01.2022г. и Промяна № 11 от 24.01.2023г., с която сумата по банковата гаранция е намалена с 500 000лв. Установено е, че „Дизелор“ ООД има извършени нарушения, попадащи в срока упоменат в чл. 176в, ал. 16 от ЗДДС: 1. НП № 64752269/14.07.2022г. за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и 2. НП № 683567/09.01.2023г. за нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Горните установявания са довели до констатиране в акта, че дружеството не изпълнява изискванията на чл. 176в, ал. 16 от ЗДДС и не следва да се намалява предоставената гаранция. За да приеме, че жалбата е недопустима и да я остави без разглеждане АССГ се е позовал на правните норми имащи отношение към конкретния случай – чл. 176в, ал. 1, ал. 2 и ал. 16 от ЗДДС и 111ж от ППЗДДС. Прието е, че органите по приходите са извършили проверка въз онова на подадено заявление за намаляване размера на предоставеното обезпечение и са обективирали резултатите от проверката в протокол, но самото административно производство не е завършило с краен акт, който следва да е или отказ за вписване на новите обстоятелства в регистъра или да се предостави на лицето срок да представи гаранция в пълния и размер. Прието е, че тъй като процедурата не е завършена, следва преписката да се изпрати на ТД на НАП София за произнасяне по нея, поради факта, че издадетелите на оспорения акт – органи по приходите при ТД на НАП София, не са компетентни по силата на чл. 111ж от ППЗДДС. Определението е правилно. Първоинстанционния съд точно и вярно е обосновал изводите си за недопустимост на жалбата въз основа правните норми касаещи обезпечение при доставка на течни горива – чл. 176в от ЗДДС и промяна на размера на обезпечението, съдържащо се в чл. 111г. и сл. от ППЗДДС. Тези правни норми уреждат режима на начина за предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечение, касаещо доставка на течни горива. В чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС е посочено, че всяко данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период извършва облагаеми доставки или получи течни горива. Размера на гаранцията е не по-малък от 20% от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или получените течни горива. В ал. 4 от с.з. е посочено, че при промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, се предоставя ново такова. Нормата на ал. 10 задължава НАП да поддържа електронен публичен регистър, в който да се вписват идентификационните данни за лицата предоставили обезпечението, неговия размер и срокът на действие на обезпечението, датата на вписване и датата на заличаване. Изрично в ал. 16 се съдържа правилото, че ДЗЛ може да намали размера на обезпечението при наличие на посочените в нормата предпоставки за това. В конкретния случай, както правилно е отбелязал и АССГ дружеството е подало заявление за намаляване размера на обезпечението и след извършена проверка е установено, че не отговаря на условията на чл. 176в, ал. 16 от ЗДДС, тъй като има извършени нарушения на норми от ЗДДС, за които са издадени и 2 наказателни постановления. Правилно първоинстанционния съд е посочил в мотивите си, че издадения акт – Протокол № П-22222523019847-073-001/30.01.2023г., издаден от органи по приходите в Дирекция „СДО“ при ТД на НАП София, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като с него не се слага край на административното производство. Както се посочи по-горе за предоставените обезпечения НАП поддържа електронен публичен регистър, в който вписванията се извършват от компетентен орган по приходите – чл. 176в, ал. 11 от ЗДДС. В ППЗДДС, Глава Седемнадесета“а“ „Предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечение по чл. 176в от закона при доставки на течни горива урежда процедурата по вписване респек. отказ за вписване както на първоначално предоставената гаранция, така и на нейното изменение. Изрично в чл. 111г., ал. 1 от ППЗДДС е посочено, че при промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, лицето предоставя ново обезпечение и подава в 3-дневен срок преди промяната ново заявление образец. По силата на чл. 111ж, ал. 2 и ал. 3 от ППЗДДС когато предоставеното обезпечение съответства на изискванията по чл. 176в от закона, обстоятелствата и данните за лицето се вписват в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона, но когато предоставеното обезпечение не съответства на изискванията по чл. 176в от закона, компетентният орган по приходите отказва вписване на обстоятелствата и данните за лицето в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона. Отказът подлежи на обжалване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс . Предоставянето на обезпечение в по-малък размер от дължимия или след срока по чл. 176в от закона не е основание за отказ за вписване на данъчно задълженото лице в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона. На лицето се дава 7-дневен срок за предоставяне на пълния размер на обезпечението. Така очертаната правна рамка води до изводи съвместими с тези на АССГ в оспореното определение. Процедурата, предвид нормата на чл. 111ж, ал. 3 от ППЗДДС завършва с акт – вписване или отказ за вписване в регистъра, като именно отказа подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай издадения протокол само констатира обстоятелството, че дружеството не отговаря на условията на чл. 176в, ал. 16 от ЗДДС за да иска намаляване размера на обезпечението, но тази констатация не финализира процедурата, касаеща промяна в обстоятелствата относно размера на предоставяното обезпечение. Крайният акт който подлежи на оспорване е именно отказа на компетентния орган да извърши вписване на промяната в размера на гаранцията в съответния регистър. В тази връзка е и нормата на чл. 83, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, относно оспорване на актовете и отказите за регистрация в специалните регистри. С оглед изложеното постановеното от първоинстанционния съд определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във р. с чл. 221, ал. 2 АПК , Върховният административен съд, в състав на Осмо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 4941/09.06.2023г., постановено по адм. дело № 3920/2023г. на Административен съд София-град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026