Определение · № 9797/2023 · дело 9349/2023

17 октомври 2023 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
9797
Година на номера
2023
Дело №
9349/2023

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 9349 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9797 София , 17.10.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ТОДОР ТОДОРОВ Членове: ВЕСЕЛА НИКОЛОВА НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ТОДОР ТОДОРОВ по административно дело № 9349 / 2023 г. Производство по чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба на „ОМВ България“ ООД, гр. София против определение № 7377 / 31.08.2023 г. по адм. дело № 8417 / 2023 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност. Посочва се, че първоинстанционният съд не е оценил вярно непоправимите вреди, които биха последвали както за жалбоподателя, така и за трето неучастващо в производството лице, на когото е бил предоставен за управление обекта. Ответникът по частната жалба, главен инспектор, отдел „Контрол“, Дирекция „Регулиране на икономическите дейности“, Министерство на икономиката и индустрията изразява становище за неоснователност на същата. Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С определение № 7377 / 31.08.2023 г. по адм. дело № 8417 / 2023 г. Административен съд София – град е отхвърлил искането на „ОМВ България“ ООД, гр. София за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 4 / КП – 714 – 733 от 28.08.2023 г. на главен инспектор, отдел „Контрол“, Дирекция „Регулиране на икономическите дейности“, Министерство на икономиката и индустрията. Съдът е приел, че твърдените от търговското дружество вреди не могат да се приемат като значителни и труднопоправими по смисъла на чл. 166, ал.2 АПК, тъй като не биха могли да се противопоставят като интензитет на заложения в закона обществен и държавен интерес. Определението е правилно. Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № 4 / КП – 714 – 733 от 28.08.2023 г. на главен инспектор, отдел „Контрол“, Дирекция „Регулиране на икономическите дейности“ при Министерство на икономиката и индустрията е разпоредено запечатване на обект, състоящ се от 6 резервоара и четири броя двустранни бензиноколонки, находящ се в гр. София, Столична община, област София, АМ „Струма“ 1.5 км. дясно, стопанисван и управляван от „ОМВ България“ ООД, гр. София, като е забранен и достъпа до същия. Основанието за предприетата мярка е , че процесният обект – бензиностанция не е вписан в регистъра на чл. 16, ал.1, съгласно изискването на чл. 22, ал.2, т.10 Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), съответно не е вписан в издаденото удостоверение № 1595 / 08.10.2020 г., съгласно изискването на чл. 16, ал.4 от същия закон. По делото е установено, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на чл. 28 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП). Законовото правило на чл. 166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК изрично определя, че съдът извършва преценка на искането за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение само на базата на нови обстоятелства, т.е. такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт, като доказателствената тежест за тези нови факти и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. Неотносими за предмета на спора са евентуални вреди за трети лица, още повече, че оспорващият няма качеството на процесуален субституент, за да прави подобни възражения. Константната съдебна практика изключва вероятността за прекратяване на договорите на работници и служители като основание за противопоставяне на значимите обществени и държавни интереси в сферата защитена с разпоредбите на ЗАРИДСНПНП. Доводите за засягане интересите на фиска поради непостъпване на ДДС и акциз също не касаят правната сфера на адресата на акта и не могат да формират основание за спиране на предварителното изпълнение по чл. 166, ал.2 АПК. Административният съд е законосъобразно е ценил като неоснователни доводите на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение и е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 7377 / 31.08.2023 г. по адм. дело № 8417 / 2023 г. на Административен съд София – град. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026