Определение · № 9724/2023 · дело 8680/2023

По дело 8680 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9724 София , 16.10.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРИЕТА МИЛЕВА по административно дело № 8680 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Бартер“ ЕООД, гр. София против определение № 4277 от 19.05.2023г., постановено по адм. дело № 8081/2021 г. по описа на Административен съд – София – град. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Излага съображения, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на дружеството, както и за неправилност на съдебния акт в частта за разноските. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като му се присъдят и направените разноски. Ответникът - главен архитект на район „Витоша“, Столична община, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответниците П. Тодоров, В. Русев и Й. Русев оспорват частната жалба. Болят определението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените разноски. Ответниците Б. Русев, М. Станишева- Русева и И. Русев, представлявани от адв. Славова, също оспорват частната жалба. Молят съдебния акт да бъде оставен в сила, като на адвокат Славова се присъди възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство. Ответникът „Лъкшъри риъл естейт къмпани“ ЕООД, гр. София оспорва частната жалба. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените разноски. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делотo Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна, за която този акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното определение административният съд оставя без разглеждане жалбата на „Бартер“ ЕООД срещу виза за проучване и проектиране на комплекс от три жилищни сгради в УПИ III-1400- за магазин, кафе, фитнес, аптека, детско заведение и жс (поземлен имот с идентификатор 68134.1942.1404), кв. 59, м. „Бояна“, издадена на 25.06.2019 г. от главния архитект на район „Витоша“, Столична община и прекратява производството по делото. Съдът приема, че жалбоподателят няма правен интерес да оспори административния акт, тъй като няма качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 5 ЗУТ. В мотивите е посочено, че жалбоподателят е собственик на съседен УПИ XI-1165, с обжалваната виза не се предвижда свързано застрояване, не се допускат намалени разстояния, не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване и не се променя предназначението на имота, за който визата се отнася. Изводът на административния съд, че жалбоподателят не попада в хипотезата на заинтересувано лице по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ е незаконосъобразен и необоснован. От събраните по делото доказателства се установява, че по действащия ПУП- ПРЗ УПИ III-1400 (поземлен имот с идентификатор 68134.1942.1404), кв. 59 м. „Бояна“ е отреден за магазин, кафе, фитнес, аптека, детско заведение и жс. С плана за застрояване в имота са предвидени три двуетажни, свободно стоящи сгради, при установени параметри на застрояване. Следователно сградите на основното застрояване в имота съгласно действащия ПУП- ПРЗ съвместяват обекти за нежилищни и за жилищни нужди и следва да се определят като сгради със смесено предназначение съгласно чл. 37, ал. 2 ЗУТ. С визата за проектиране в имота се предвижда основно застрояване с изграждане на комплекс от три двуетажни, свободно стоящи, жилищни сгради. Това налага заключението, че предвидените с визата сгради са с различно предназначение от установеното с ПУП- ПРЗ за имота - за „магазин, кафе, фитнес, аптека, детско заведение и жс“. В този смисъл е и заключението на вещото лице С. Коен. По тези съображения следва да се приеме, че с оспорената виза се променя предназначението имота, а това легитимира жалбоподателя „Бартер“ ЕООД като заинтересувано лице в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ с право да оспори административния акт. Ето защо жалбата на дружеството е допустима, а изводът на административния съд в обратен смисъл – незаконосъобразен. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото- върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. При разглеждане на делото съдът следва да се съобрази и с предмета на оспорване, съгласно уточнението на жалбоподателя, направено в съдебното заседание, проведено на 01.06.2022 г. (протокол от същата дата). По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 4277 от 19.05.2023 г. по адм. дело № 8081/2021 г. по описа на Административен съд София- град. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА