Решение · № 9950/2023 · дело 2374/2023

По дело 2374 / 2023 РЕШЕНИЕ № 9950 София , 19.10.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : МИЛЕНА ЗЛАТКОВА Членове: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Маруся Николова и с участието на прокурора Владимир Йорданов изслуша докладваното от председателя Милена Златкова по административно дело № 2374/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на „Силмик“ ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], община Мъглиш, област Стара Загора, [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. М. Стоянова, против Решение №518/22.12.2022 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по административно дело №700/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-2600/244#6/26.08.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие". С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоиинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на сторените разноски – 9 961.50 лв. Ответникът по касационната жалба – зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" – оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Василева по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд. Възразява против размера на адвокатското възнаграждение на противната страна и претендира намаляването му по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Представя становище в писмен вид. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Стара Загора е АУПДВ №01-2600/244#6/26.08.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 15, ал. 3, т. 3 и т. 4 и ал. 4, т. 1 и т. 3 и във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2 и чл. 6 от Наредба №4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. (Наредба №4/24.02.2015 г./Наредбата) е установено на „Силмик“ ООД публично държавно вземане в размер на 93 439.13 лв., представляващо размер на подлежаща на възстановяване изплатена субсидия, с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане. Според мотивите на акта с влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие “ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. с изх. №01-2600/244 от 19.01.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, е прекратен поетитят от дружеството ангажимент, поради което на основание чл. 15, ал. 4, т. 1 и т. 3 от Наредба №4/24.02.2015 г. то следва да възстанови 100 % от общата изплатена сума за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо и неоснователно. Обосновал е извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт, позовавайки се на чл. 142, ал. 1 АПК, според който преценката за съответствие с материалния закон се извършва към момента на издаването му. Посочил е, че с оглед основанието за прекратяване на ангажимента, а именно нарушение на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба №4/24.02.2015 г., последната във всички свои редакции предвижда 100 % възстановяване на получената помощ. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Според посоченото в акта правно основание за издаването му, а именно чл. 15, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Наредба №4/24.02.2015 г. в приложимата редакция към датата на издаването му по аргумент на чл. 142, ал. 1 АПК - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г. Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и не са подали заявление за плащане по чл. 6, ал. 2. Според ал. 4, т. 1 подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато не са предоставили в Държавен фонд "Земеделие" в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 за съществуващи ангажименти, а за ангажиментите, поети през 2021 г. и 2022 г., в срока по чл. 33, ал. 1, т. 5 сертификат за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3, тогава възстановяват част от изплатената до момента финансова помощ по направлението; тази част се определя като процентно съотношение между размера на площите, за които няма представен сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 или 5, и декларираната от тях площ през последната година от ангажимента. Според чл. 4, т. 3 подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато е прекратен поетият многогодишен ангажимент на основание ал. 2 и/или 3 и не са предоставили в Държавен фонд "Земеделие" сертификат за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3. Актът за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие “ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. с изх. №01-2600/244 от 19.01.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, се съдържа в административната преписка, но в нея липсват документи, удостоверяващи датата на съобщаването му на неговия адресат по реда на чл. 18а, към който препраща чл. 61 АПК, за да е възможна проверката относно влизането му в сила. С Разпореждане от 14.10.2023 г. съдът е указал на административния орган да удостовери влизането в сила на акта за прекратяване на ангажимента и в изпълнение на така дадените указания с молба от 17.10.2022 г. (л. 25 от делото) той чрез пълномощника си юрк. Василева е уведомил съда, че актът е получен на 22.02.2022 г. от пълномощник на управителя на дружеството. Тази декларация от страна на ответника по делото не е достатъчна, за да обоснове извода на съда, че актът за прекратяване на ангажимента е влязъл в сила на 16.02.2022 г. Освен това указанията са неточни и некоректни. По реда на чл. 171, ал. 5 АПК съдът е бил длъжен да укаже на страната, че не сочи доказателства за датата на влизане в сила на акта за прекратяване на ангажимента, а именно – доказателства за удостоверяващи датата на съобщаването му на неговия адресат по реда на чл. 18а, към който препраща чл. 61 АПК. Влизането в сила на акта за прекратяване на ангажимента не е безспорно обстоятелство с оглед доводите в жалбата на дружеството, свързани с незаконосъобразност на този акт, и по-точно – представянето на сертификат. Основателен е и доводът на касатора за липсата на съществени мотиви в оспорения съдебен акт, което също е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушаващо правото на защита на страните и препятстващо ефективния касационен контрол. Посочените в АУПДВ правни основания за издаването им, а именно чл. 15, ал. 3, т. 3 и т. 4 и ал. 4, т. 1 и т. 3 и във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2 и чл. 6 от Наредба №4/24.02.2015 г. в редакцията към датата на издаването му ( ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) не са обсъдени. Освен това, въпреки че Решение №31/02.02.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка е влязло в сила като необжалвано, и с него мотивите на първоначалното решение са поправени почти изцяло, тъй като фактите, установени в него са абсолютно неотносими към правния спор, е налице неяснота, съставляваща също пречка за осъществяването на ефективен съдебен контрол. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото съдът следва на основание чл. 226, ал. 3 АПК да се произнесе по исканията на страните за присъждане на разноски за настоящото касационно производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение №518/22.12.2022 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по административно дело №700/2022 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА секретар: Членове: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА