Решение · № 10005/2023 · дело 3975/2023
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 10005
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 3975/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 3975 / 2023 РЕШЕНИЕ № 10005 София , 23.10.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА ИВА КЕЧЕВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Албена Величкова изслуша докладваното от председателя Теодора Николова по административно дело № 3975/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ –София при Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГД „ФК“) при ЦУ на НАП София, чрез процесуалния му представител ст. юрк. М.Ерска, срещу решение № 575 от 02.02.2023 г. по адм. дело № 8833/2022 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение по жалба на „Газтрейд“ АД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-С1641-0473870 от 22.08.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ –София към ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –бензиностанция „Газ трейд Ботевград 1“, находяща се в гр.Ботевград, бул. „Цар Освободител“ №32а, стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на решаващия съд за недоказаност на твърдяното нарушение, доколкото са налице доказателства, че е установено разминаване между данните, подавани до НАП чрез използваната в обекта нивомерна система и данните за получените на същите дати количества горива по акцизните данъчни документи (АДД). На следващо място, твърди, че нарушението не е отстранено към датата на издаване на процесната ЗНПАМ, както и че в оспорената заповед се съдържат ясни и конкретни мотиви досежно продължителността на срока на мярката. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на дружеството срещу заповедта. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – „Газтрейд“ АД, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била посочената ЗНПАМ. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 21.06.2022 г. проверка на търговския обект, при която е констатирано, че търговецът, в качеството му на лице, което извършва продажби на течни горива по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.200бг. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ( Наредба № Н-18/2006 г.), е допуснал нарушение на разпоредби от наредбата. В хода на проверката е установено, че в обекта се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, регистрирано на 27.07.2021 г. За периода 08.06.2022 г. - 21.06.2022г. е установено несъответствие в количеството гориво по изпратените данни по документи за шест доставки (на 08.06.2022 г., на 10.06.2022 г., на 14.06.2022 г., на 18.06.2022г. и на 21.06.2022 г.) и данните за количеството гориво от нивомерната измервателна в обекта, изпратени към ИС на НАП по установената дистанционна връзка, като в заповедта са описани данните по АДД и от НИС за всяка от доставките. Направен е извод, че не е изпратило по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия с течни горива. Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗНПАМ, както и протокол от 27.06.2022 г., протокол от 30.06.2022 г. и констативен протокол от 07.07.2022 г. на „Венера сервиз“ ООД, дружество, извършващо абонаментно сервизно обслужване на обекта и др. За да отмени наложената на „Газтрейд“ АД мярка, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон и на неговата цел – чл. 22 ЗАНН и чл. 6 АПК. Съдът е развил съображения, че извършването на твърдяното нарушение не е установено по безспорен начин. Приел е, че от събраните по делото доказателства дружеството е изпълнило задължението си да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите на съхранение в стопанисвания от него обект за търговия с течни горива, като установените различие в количествата не са повлияни от действия на търговеца, а са от обективен характер. Посочил е, че след констатираното от контролните органи разминаване в данните търговецът е предприел действия за неговото отстраняване. Според съда, налице е формално твърдение, че лицето не е спазило реда и начина на подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП, като това твърдение е останало бланкетно и не е запълнено с конкретни факти и установени действия или бездействия от страна на търговеца. С обжалваното решение съдът е обосновал и липсата на мотиви за разпореденото със заповедта запечатване на обекта от 14 дни, което води до извода за несъразмерност на мярката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС, сочена като основание за налагане на принудителната административна мярка, предвижда налагането й на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Данните, които лицата, извършващи продажби на горива, са длъжни да подават в НАП съгласно чл. 118 от ЗДДС са „данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива“ (ал. 6) и „данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях“ (ал. 10). От друга страна, чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, което подлежи на метрологичен контрол. От описаните в протокола за извършена проверка обстоятелства се установява документирането на продажбите, наличие на подадени данни от нивомерната система и наличие на подадени данни за движението на горивата (данни от АДД). Това наличие на подадени данни се установява от констатациите за несъответствие между количеството гориво по нивомерна система и доставените количества по документ, то очевидно двата вида данни са подадени и получени в Националната агенция по приходите и нейните органи са в състояние да извършат проверка. Следователно, самият орган изрично посочва наличието на подадени данни от нивомерната измервателна система, каквото е задължението на търговеца съгласно чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. и чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, посочени като нарушени. Доколкото разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка не за нарушение на конкретна разпоредба, а за неподаване на данни, каквито безспорно се установява, че са подавани, то това означава, че не е изпълнен фактическият състав на закона за налагане на процесната ПАМ, както правилно приема и първоинстанционния съд. Следователно, липсва състав на административно нарушение на чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС поради същото обстоятелство – задължителните данни са подадени, като липсва спор, че това действие се извършва автоматично от системата. Разминаването на подадените данни не е определено като нарушение от закона, поради което и може да е единствено основание за извършване на проверки от органите по приходите за установяване на действителното количество и отчитането на всички извършени продажби, както правилно е приел и първоинстанционният съд. На следващо място, касационната инстанция споделя приетото от първоинстанционния съд, че след проверката и констатираните разминавания в данните, подавани до НАП чрез използваната в обекта нивомерна система и данните за получените на същите дати количества горива по АДД, търговецът е предприел действия по отстраняването на тези несъответствия. В тази връзка и с оглед издаването на оспорената пред първоинстационния съд заповед не се установява наличието на нарушение, за което да се наложи процесната ПАМ, като при проверката не е установено и не са събрани доказателства нарушението да е довело до неотразяване на приходи. Касационната инстанция намира за правилен и достигнатия от съда извод, че налагането на процесната ПАМ „запечатване на обекта“ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава. В заповедта не са изложени конкретни мотиви, обуславящи така определената продължителност на мярката. Липсва какъвто и да е било анализ на дейността на търговеца, неговото поведение относно спазването на данъчното законодателство, реализирани приходи и разходи, доставени горива и продадени горива, наети лица, което означава, че след преценка на всички тези обстоятелства органът е следвало да определи степента на законова принуда под формата на продължителност на запечатването на обекта, но не е сторил това. Наличието на общи съждения за вида на засегнатите от нарушението обществени отношения, местоположението на обекта и спецификата на предлаганите акцизни стоки, както и за възможната вреда за фиска не изпълва изискването за мотивиране на акта досежно продължителността на срока на мярката. По така изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като е отменил процесната ЗНПАМ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 575 от 02.02.2023 г. по адм. дело № 8833/2022 г. на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ИВА КЕЧЕВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026