Определение · № 10253/2023 · дело 9591/2023

26 октомври 2023 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
10253
Година на номера
2023
Дело №
9591/2023

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 9591 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10253 София , 26.10.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: КАЛИНА АРНАУДОВА ВЕСЕЛА АНДОНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА по административно дело № 9591/2023 г. Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Рентаскут“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район „[район]“, [улица], подадена чрез процесуалните представители на дружеството – адв. Николова и адв. Маринова, срещу Определение № 7071 от 18.08.2023 г., постановено по адм. дело № 7999/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С оспореното определение е оставено без уважение искането на търговеца за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №23-4332-003465/19.07.2023 г., издадена от И. Йорданова, на длъжност полицейски инспектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел "Пътна полиция", с която на основание чл. 171, an. 2а, б. „а" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на дружеството е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - прекратяване на регистрацията на мотоциклет с per. № [рег. номер] за срок от 6 месеца. Жалбоподателят счита, че решаващият съд незаконосъобразно е отказал да спре допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед. Релевира доводи за настъпването на значителни и трудно поправими вреди. Иска определението да бъде отменено и да бъде постановено спиране на процесната заповед. Ответникът – полицейски инспектор към Столична дирекция на вътрешните работи, отдел "Пътна полиция", не изразява становище. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като обсъди доводите в жалбата и доказателствата до делото, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че твърденията на жалбоподателя за наличието на вероятност за настъпване на значителна или трудно поправима вреда не се подкрепят от никакви доказателства. Приел е още и че твърдените от жалбоподателя вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, са имуществени вреди, които могат да бъдат възмездени в случай на отмяна на приложената ПАМ, както и че същите не са противопоставими на презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Предвид изложеното съдът е отхвърлил, като неоснователно искането за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на 172, ал. 5 и 6 ЗДвП обжалването на заповедите, с които се прилагат ПАМ по чл. 171 ЗДвП се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП . Настоящата инстанция счита, че за преценка основателността на жалбата следва да се направи разграничение между институтите на "допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт" и "допуснатото предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК . Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска само когато органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на изпълнението на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението. В хипотеза на чл. 60 АПК , съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. В хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК обаче, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта би могла да му причини. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК , съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. ПАМ са вид административна принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза - чл.171, т.4 ЗДвП. В случая, законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. В настоящия случай първоинстанционният съд е извършил правилна преценка, че жалбоподателят не сочи нови обстоятелства, както и конкретни вреди, които биха могли да бъдат причинени от предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от представените по делото доказателства не се установяват нови факти, които да обосновават извод за вреди, противопоставими, като степен на значимост на защитимите от законодателя. Твърдените от жалбоподателя значителни финансови вреди, свързани с амортизация, намаляване на стойността на мотопеда, и лишаване на възможността на жалбоподателя да извършва основната си дейност на отдаване на мотопеди и скутери под наем и реализиране на бизнес и финансова полза от тази търговска дейност, не са вреди, които да са от такова естество, че да бъдат противопоставени на презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на приложената ПАМ. От друга страна в случая не се твърди наличието на нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал.2 , изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. С оглед изложеното постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 7071 от 18.08.2023 г., по адм. дело № 7999/2023 г. на Административен съд София град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026