Определение · № 10236/2023 · дело 9974/2023
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 10236
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 9974/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 9974 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10236 София , 26.10.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател : МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: ДИАНА ГЪРБАТОВА ЦВЕТАНКА ПАУНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя МАРИНИКА ЧЕРНЕВА по административно дело № 9974/2023 г. Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 АПК във връзка с чл. 204 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на „Запрянови – 03“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Васил Левски“ № 5, ет. 2, ап. 5 представлявано от управителя Г. Запрянов, против определение № 993 от 05.10.2023 г., постановено по преписка № КЗК-855/2023 г. от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което на основание чл. 204, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 203, ал. 1 от ЗОП, Комисия за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на „Запрянови-03“ ООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата” за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Аварийно изграждане на подпорна стена на общински път SML 3258 /SML 3259, Широка – Лъка - Гела/ - Солища при км. 1+250, община Смолян“, открита с Решение № F419733 от 01.09.2023 г. на кмета на община Смолян. В частната жалба се твърди, че оспореното определение на КЗК е неправилно, незаконосъобразно и в мотивите му се съдържат взаимно изключващи се и противоречащи си мотиви. Преповтарят се доводите по съществото на спора, изложени в жалбата пред КЗК. Счита, че при така заложените от възложителя условия е невъзможно изготвянето на оферта, с което обосновава и правния си интерес. Според жалбоподателя наличието на неясни и неточни указания, създава предпоставки за субективизъм от страна на комисията и води до невъзможност да се определят за обективни действията на помощния орган при определяне на съответния подбор и оценка. Посочва също така, че този подход на възложителя възпрепятства предвидимостта при оценяване на офертите, като оказва възпиращ ефект по отношение на потенциалните участници и води до липса на информираност на заинтересованите лица за това, по какъв начин да подготвят офертите си, за да получат максимален брой точки. Отправя искане към съда да отмени обжалваното определение и да наложи мярка „спиране на процедурата“. Ответникът – кметът на община Смолян, не изразява становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес от оспорване на акта на КЗК и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред КЗК по преписка № КЗК-855/2023 г. е образувано във връзка с жалба с вх. № ВХР-1817/18.09.2023г., подадена от „3апрянови-03” ООД срещу Решение № F419733 от 01.09.2023г. на кмета на община Смолян за откриване на процедура по „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Аварийно изграждане на подпорна стена на общински път SML 3258 /SML 3259, Широка – Лъка - Гела/ - Солища при км. 1+250, община Смолян“, с уникален номер на поръчката в ЦАИС ЕОП: 00092-2023-0018. С жалбата, на основание чл. 203 от ЗОП е направено искане за спиране на процедурата, до постановяване на решение по жалбата, като липсват наведени доводи за това. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка "спиране на процедурата". За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормите на чл. 204 от ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е достигнала до извода, че искането за спиране на процедурата е неоснователно и необосновано. В мотивите на определението е посочено, че жалбоподателят, който претендира пред КЗК налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. Прието е, че жалбоподателят не е изложил никакви обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Комисията е обсъдила и специфичния предмет на обществената поръчка - аварийно изграждане на подпорна стена на общински път SML 3258/SML 3259, Широка лъка-Гела/- Солища при км. 1+250 в община Смолян, и е приела, че в конкретния случай, спирането на процедурата ще рефлектира негативно върху интересите на обществото, доколкото забавянето на процедурата ще доведе до отлагането й във времето. Също така КЗК е отчела и това, че дори и процедурата да не бъде спряна, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до окончателното решаване на спора по същество предвид забраната по чл. 112, ал. 8 от ЗОП. С оглед на изложеното КЗК е стигнала до заключение, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане, поради което искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка е преценено като неоснователно и е оставено без уважение. Определението е правилно. Неоснователно е твърдението в частната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. При произнасянето си КЗК е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП, при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка, КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката за всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства. В чл. 204, ал. 3 от ЗОП е регламентирано, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В случая в искането за спиране на процедурата, предявено пред КЗК, липсват каквито и да е мотиви. Искането е бланкетно и в него липсват доводи, които да се съпоставят с особеностите и характера на конкретната възлагателна процедура, за да позволят на КЗК да извърши дължимата преценка по чл. 204, ал. 2 от ЗОП. Неоснователно е и твърдението, че изложените твърдения по съществото на спора обосновават интереса от спиране на процедурата. В частната жалба жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност на атакувания акт на възложителя, по които на този етап от производството е недопустимо произнасянето, защото така би се стигнало до предрешаване на спора по същество. В конкретния случай, въпреки блакентно направеното искане за спиране на процедурата, КЗК е извършила дължимата преценка, съобразно обстоятелствата по чл. 204, ал. 2 от ЗОП, възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, при което обосновано е приела, че мярката не следва да бъде наложена, след като от спирането могат да произтекат значително по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. Доколкото превес следва да се даде именно на защитата на обществения интерес, пред евентуалното увреждане на интереса на жалбоподателя, както и да се отчете специфичният предмет на поръчката, а именно: аварийно изграждане на подпорна стена на общински път SML 3258/SML 3259, Широка – Лъка - Гела/- Солища при км. 1+250 в община Смолян, следва да се приеме, че е налице презумираният от законодателя значим обществен интерес, наложил изключването на суспензивния ефект при оспорването на решение за откриване на обществена поръчка. Наред с това правилно е съобразена и императивната норма на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, съгласно която възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизането в сила на обжалваното решение. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, счита определението на КЗК за правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените в частната жалба пороци, като основания за отмяната му, поради което атакуваният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претендираните от жалбоподателя разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 ЗОП, Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 993 от 05.10.2023 г. постановено по преписка № КЗК-855/2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА секретар: Членове: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026