Определение · № 10353/2023 · дело 9965/2023

По дело 9965 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10353 София , 30.10.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ТОДОР ПЕТКОВ Членове: КРАСИМИР КЪНЧЕВ ТАНЯ ДАМЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията КРАСИМИР КЪНЧЕВ по административно дело № 9965/2023 г. Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.216а във вр. с чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на "Чериът Моторс" АД със седалище в гр.София, против определение №934 от 21.09.2023г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка №КЗК-777/2023г. С жалбата са релевирани по същество доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Иска се отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което да бъде наложена временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Ответникът - кметът на община Габрово, не изразява становище по частната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл.216а, ал.1 от ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение №934 от 21.09.2023г., постановено по преписка №КЗК-777/2023г., Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на "Чериът Моторс" АД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на 5 броя нови електробуси и на 5 зарядни станции за тях“. , За да достигне до този резултат, КЗК се е позовала на чл.204, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.203, ал.1 от ЗОП. Комисията е извършила преценка и на възможните последици от налагането на временната мярка. В мотивите на атакуваното определение е отразено, че в случая жалбоподателят не е изложил обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, които да послужат като основание за преценка, че интересите на страните, включително и неговите, ще бъдат увредени по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Преценено е, че КЗК не следва да обсъжда и да се произнася по доводите, касаещи извършени нарушения на ЗОП при откриване на обществената поръчка. При преценка на възможните последици от налагането на временната мярка, КЗК е счела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху възложителя и върху обществото като цяло. В тази насока КЗК е съобразила предмета на обжалваната поръчка, който е за доставка на 5 броя нови електробуси и на 5 зарядни станции за тях. Комисията е преценила, че спирането на процедурата ще забави възможността за доставка и съответно влизане в експлоатация на електробусите, с което ще бъдат засегнати интересите на възложителя и на широк кръг лица, а именно жителите на населеното място. Освен това възложителят щял да бъде възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения, свързани със създаване на по-добри условия за жителите на община Габрово. КЗК е преценила, че случаят попада в хипотезата на чл.204, ал.3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Комисията се е позовала и на чл.112, ал.8 от ЗОП, като е приела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени, тъй като докато тече процедурата няма да се сключи договор с избран изпълнител. Според настоящия съдебен състав атакуваното определение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Твърденията в частната жалба, че определението на КЗК е постановено в противоречие с материалния закон е неоснователно. Съдът възприема становището на КЗК по отношение тълкуването на нормите на чл.204, ал.2 и ал.3 от ЗОП, които следва да се тълкуват и прилагат заедно с текста на чл.203, ал.1 от ЗОП, по силата на който жалбата срещу решение на възложителя с изключение на жалба срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Това означава, че като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна тезата на КЗК, че спирането на процедурата ще нанесе неблагоприятни последици за възложителя и обществото. В случая предметът на обжалваната поръчка е за доставка на 5 броя нови електробуси и на 5 зарядни станции за тях. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата за доставка на електробусите и на зарядните станции за тях, които са екологично и икономически по-предпочитани от използваните в момента превозни средства в град Габрово. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга страна изисква продължаване на процедурата с оглед необходимостта за обществото от екологично и икономически по-добри превозни средства. Общественият интерес е за по-бърза доставка на превозните средства. Този интерес правилно е отчетен и от КЗК. В тези смисъл неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че обществения интерес няма да е увреден, тъй като и понастоящем опериращите транспортни средства в град Габрово изпълняват законовите изисквания за безопасност и екологичност. Дори това да е така, общественият интерес и този на възложителят изискват по-бързо да започне ползването на новите електробуси, които се признава, че са с повече предимства. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че Комисията е достигнала до правилия извод, че спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. С това са налице и предпоставките по чл.204, ал.3 от ЗОП. В конкретният случай общественият интерес е с предимство пред интереса на жалбоподателя. Освен това, неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите му, доколкото съгласно чл.112, ал.8 от ЗОП, възложителят няма право да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, което също правилно е отчетено от КЗК. Доводите в частната жалба за европейско финансиране на процедурата, високата стойност на поръчката и неосигуреното европейско финансиране са извън предмета по преценка по чл.204, ал.2 и ал.3 от ЗОП. Останалите доводи касаят допуснати от възложителя нарушения в процедурата, като към настоящия момент и в настоящото производство нито КЗК, нито ВАС могат да вземат отношения по оплаквания по същество срещу обжалвания акт на възложителя. Затова обжалваното определение като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл.216а, ал.1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение №934 от 21.09.2023г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-777/2023г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА