Определение · № 10460/2023 · дело 10229/2023

По дело 10229 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10460 София , 01.11.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: СЛАВИНА ВЛАДОВА СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СЛАВИНА ВЛАДОВА по административно дело № 10229/2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166 ал. 2 и 4 АПК и във връзка с чл. 217, ал. 2 във връзка с ал. 1 т. 11 ЗУТ . Образувано е по частна жалба на „Вромос.ком“ ЕООД, чрез процесуалните му представители адв. Дамянов и адв. Атанасов, срещу определение № 2246 от 31.08.2023г. по адм. д. № 1375/2023г. на Административен съд – гр. Бургас, с което е оставено без уважение повторното му искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РД – 01 - 194 от 16.03.2023г. на Кмета на община Царево, с която на основание чл. чл. 57а ал. 1 т. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконно поставени преместваеми обекти „44 броя преместваеми обекти, представляващи дървени навеси над и пред каравани и контейнери“, съгласно приложено заснемане, поставени в поземлен имот /ПИ/ идентификатор № 44094.2.943 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на с. Лозенец, м. „Караагач“, общ. Царево. В частната жалбата се твърди неправилност на определението, като се излагат доводи за неправилно приложение на закона и неправилна преценка досежно това дали от предварителното изпълнение за жалбоподателя ще настъпят значителни и трудно поправими вреди. Навежда съображения, че е неправилен извода на съда, че представените 22 броя договори за наем за площи, в които да се разполагат каравани и където се намират наредените за премахване преместваеми обект, не обосновават извод за настъпване на значителни и трудно поправими вреди е неправилен. Навежда съображения, че с предварителното изпълнение неправомерно се уврежда правната му сфера. Иска оспореното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се спира допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Ответникът Кметът на община Царево не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК , от надлежна страна, адресат на определението и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна За да постанови определението АС – гр. Бургас е посочил, че е налице предходно искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, по което е налице произнасяне с определение № 2129 от 04.08.2023г., с което е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение. Приел е, че нормата на чл. 166 ал. 2 АПК, приложима относно основанията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на основание чл. 217 ал. 2 във връзка с ал. 1 т. 11 ЗУТ, допуска искане за спиране на изпълнението при всяко положение на делото, но при наличие на нови обстоятелства. Приел е, че наведените в тази връзка твърдения за настъпване на значителна и трудно поправима вреда от твърдяни предприети на 09.08.2023г. от община Царево действия по изпълнение на заповедта са неоснователни и недоказани. Приел е и че представените 22 броя договори за наем на къмпираща площ също не обосновават извод за настъпване на значителна или труднопоправима вреда, тъй като каят наем само на площ за разполагане на къмпингови съоръжения, но не и обекти от вида на наредените за премахване. Приел е освен това, че не са представени доказателства за прекратяване на тези договори от някои от наемателите или предявяване на претенции по тези договори, които да обосновават настъпване на значителна или трудно поправима вреда. Поради това е приел липса на основанията по чл. 166 ал. 2 изр. 2 АПК и е оставил без уважение искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Определението е правилно. Правилно АС - Бургас е приел, че предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ . Правилно в тази връзка съдът е приел, че се касае за предварително изпълнение допуснато по силата на самия закон, поради и което в съответствие със закона е определил, че основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4 във връзка с ал. 2 на чл. 166 АПК , т. е. ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда". Правилно съдът е приел и че в случая не е доказано, че от предварителното изпълнение ще настъпят вреди, които могат да бъдат квалифицирани като значителни и трудно поправими. Настоящият състав споделя изложените от първоинстанционния съд съображения, че представените договори за наем на къмпиращи площи не обосновават извод, че от премахване на преместваемите обекти – навеси – ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, тъй като и те не са предмет на договорите за наем. Настоящият състав споделя и съображения за недоказаност на твърденията за настъпване на вреди от започналото предварително изпълнение и направена проверка на 09.08.2023г. от община Царево. Доказателства в тази насока не са представени от жалбоподателя. Най – накрая за пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 166 ал. 2 АПК искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение, включително в хипотезата на чл. 166 ал. 4 АПК при допуснато такова по силата на закона, може да се иска при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, но спиране може да бъде допуснато само и единствено въз основа на нови обстоятелства. В случая представените договори за наем са с дати от периода от 01.02.2023г. до 22.05.2023г., т.е. те не са нови обстоятелства, тъй като са били известни на жалбоподателя още при подаване на жалбата и първото искане за спиране, по което е постановено определение от 04.08.2023г. Те не са нови обстоятелства, а и видно от самите договори част от същите са сключени след издаване на заповедта от 16.03.2023г., от който момент и жалбоподателят е знаел, че е издадена заповед за премахване на преместваемите обекти. Т.е. не е налице и последното условие на чл. 166 ал. 2 АПК, а именно да е налице ново обстоятелство, което да е настъпило след предходното произнасяне, тъй като представените доказателства с оглед твърдението за евентуално настъпване на вреди, не само не обосновават вероятността от настъпване на значителна или трудно поправими вреда, но не са и нови такива, а са съществували към предходното произнасяне. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК , Върховният административен съд, състав на второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2246 от 31.08.2023г. по адм. д. № 1375/2023г. на Административен съд – гр. Бургас. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ