Определение · № 10554/2023 · дело 8346/2023

По дело 8346 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10554 София , 02.11.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в закрито заседание в състав: Председател : СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА по административно дело № 8346/2023 г. Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по частна жалба от „Акиду“ ЕООД – гр. София чрез управителя си Л. Киселков с адрес на кореспонденция в [населено място], Община Ихтиман, Област София срещу определение № 3195/11.04.2023 г., постановено по адм. дело № 1024/2023 г. по описа на Административен съд, София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против решение № 1870/30.11.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП. Със същото определение е прекратено и производството по делото. В частната жалба се излага оплакване, че с обжалваното определение съдът е лишил жалбоподателя от възможността да се защити пред съд и да получи правораздаване, което счита за недопустимо. Иска да се допусне до разглеждане жалбата му във връзка с ревизионния акт и решението, издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП. Ответникът по частната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП не е депозирал писмено възражение по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е частично основателна поради следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на „Акиду“ ЕООД първоинстанционният съд е приел, че въпреки указанията и предоставената възможност на жалбоподателя да посочи кой акт оспорва и предвид изрично заявеното от него, че оспорва решението на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП, то според решаващия съд е неподлежащ на съдебно обжалване акт. Пак с оглед изрично заявеното от страна на жалбоподателя, че оспорва посоченото решение според съда и в частта му, в която жалбата срещу ревизионния акт е оставена без разглеждане, в тази част подлежи на самостоятелно съдебно оспорване и право за това предоставя нормата на чл. 88, ал. 3 АПК. Според съда в посочената част за да бъде допустима подобна жалба, следва същата да е подадена в предвидения 7 – дневен срок и от активно легитимиран субект, като в настоящия случай не са налице предпоставките за такова оспорване. В тази връзка се сочи от съда, че жалбата е оставена без разглеждане, тъй като с ревизионния акт за посочените периоди не е налице корекция на декларираните от дружеството резултати по ЗДДС, поради което не е налице неблагоприятно засягане, произтичащо от ревизионния акт в тази му част, като жалбата била подадена от лице без правен интерес от оспорването. От друга страна съдът е приел, че жалбата е и просрочена в частта, в която с решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, е оставена без разглеждане жалбата, като подадена извън 7 – дневния срок по чл. 88, ал. 3 АПК. Поради тази причина съдът в тази част не се е произнесъл по същество, а е оставил жалбата в тази й част без разглеждане. Обжалваното определение е правилно в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата като просрочена в частта, в която с решението на директора на дирекция „ОДОП“ – София е оставена без разглеждане, а в другата част, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу решението на директора на дирекция „ОДОП“ – София, с която е потвърден ревизионния акт, определението е неправилно и подлежи на отмяна. Наистина в жалбата до първоинстанционния съд жалбоподателят "Акиду“ ЕООД е посочил, че обжалва решението на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК, който не подлежи на самостоятелно съдебно обжалване, освен ако жалбата при административното обжалване не е подадена в преклузивния срок, както в случая е налице просрочие на жалбата в едната й част (в която с ревизионния акт в тази му част не са установени задължения за ДДС) и правилно съдът не я е разгледал по същество, а е оставил без разглеждане и е прекратил делото в тази му част. Относно частта, в която с решението на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП е потвърден ревизионния акт, разпоредбата на чл. 156, ал.1 ДОПК е категорична, че на обжалване подлежи ревизионния акт в частта, в която същият не е отменен с решението по чл. 155 ДОПК. В процесния случай в потвърдената част на ревизионния акт, същият на основание чл. 156, ал.1 ДОПК подлежи на обжалване по съдебен ред, в която с ревизионният акт са установени задължения за ДДС за данъчни периоди на месеците юли и декември 2017 г.; февруари, април и юни 2018 г.; декември 2019 г.; януари, февруари, юли и август 2020 г. и април 2021 г. Въпреки посоченото в жалбата до първостепенния съд, вкл. и след указанията на съда, че се обжалва решението на решаващия орган, то в обстоятелствената част на жалбата до първостепенния съд са развити достатъчно възражения по оспорване на ревизионния акт, с който не е признато правото на приспадане на данъчен кредит за процесните ревизирани периоди 01.01.2017 г. – 30.04.2021 г. В този смисъл от изложението на жалбата съдът е могъл да направи недвусмислен и категоричен извод, че се оспорва ревизионния акт в потвърдената му част с решението на решаващия орган за посочените по – горе данъчни периоди, за които са установени задължения за ДДС, вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл е и набице съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дела № 10602/2019 г., № 1257/2020 г. и № 1998/2022 г. на Първо отделение, както и № 2964/2020 г. и № 4243/2022 г. на Осмо отделение. В частта, в която с ревизионния акт за съответните данъчни периоди не са установени задължения за ДДС, то за жалбоподателя липсва правен интерес да го оспорва, както правилно е прието и от решаващия съд. В тази част съдът не се е произнесъл по същество, в който случай неговият съдебен акт би бил окончателен съгласно чл. 147, ал. 3 ДОПК във връзка с чл. 88, ал. 3 АПК, а е оставил без разглеждане жалбата в посочената част, като просрочена и затова жалбата срещу определението в същата част е процесуално допустима. В мотивите на ревизионния акт, респ. в ревизионния доклад е посочено, че не се признава правото на данъчен кредит за данъчни периоди на 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., но в същото време в установителната част на ревизионния акт не са определени задължения за ДДС за посочените периоди. Изрично в решението при административното обжалване в прекратителната част решаващият орган е посочил, че може да се обжалва пред АССГ в 7 –дневен срок от съобщението, че това решение е получено от жалбоподателя. В този смисъл и приетото от съда, че жалбата в тази й част е просрочена (срокът за обжалване е изтекъл на 29.12.2022 г., работен ден, а е подадена на 30.12.2022 г.), е правилно. В този смисъл в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на „Акиду“ ЕООД предвид, че в разпоредителната част на ревизионния акт не са установени задължения за ДДС, но и като се има предвид, че в тази част жалбата пред АССГ е била просрочена, обжалваното определение в същата част е правилно и следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК. В частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу ревизионния акт, който е бил потвърден с решението на решаващия орган при административното обжалване, обжалваното определение е неправилно и подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на същия съд и съдебен състав за разглеждане по същество в посочената част за данъчни периоди на месеците, юли и декември 2017 г.; февруари, април и юни 2018 г.; декември 2019 г.; януари, февруари, юли и август 2020 г. и април 2021 г. - чл. 222, ал. 2, т.1 във връзка с чл. 236 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 3195/11.04.2023 г., постановено по адм. дело № 1024/2023 г. по описа на Административен съд, София – град в частта , в която е оставена без разглеждане жалбата на „Акиду“ ЕООД – гр. София против решение № 1870/30.11.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП, с което е потвърден РА № Р – 22221422001202 – 091 – 001/19.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София за установени задължения за ДДС за данъчни периоди на месеците, юли и декември 2017 г.; февруари, април и юни 2018 г.; декември 2019 г.; януари, февруари, юли и август 2020 г. и април 2021 г. и ВРЪЩА делото в тази му част на Административен съд, София – град, на същия съдебен състав за разглеждане жалбата срещу РА № Р – 22221422001202 – 091 – 001/19.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение решение № 1870/30.11.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП в посочената по – горе част. ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата му обжалвана част. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА