Определение · № 10868/2023 · дело 10514/2023

По дело 10514 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10868 София , 09.11.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията БРАНИМИРА МИТУШЕВА по административно дело № 10514/2023 г. Производството е по чл. 229 и сл. от АПК . Образувано е по частна жалба на „Сиконт“ ЕООД, гр. Горна Оряховица, подадена чрез процесуалния представител адв. Генова, срещу определение № 294 от 07.07.2023 г., постановено по адм. дело № 233/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против заповед № 18-2888/18.03.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Велико Търново, прекратено е производството по делото и е осъдено дружеството да заплати съдебни разноски, както и по частна жалба на Е. Димитров, подадена чрез процесуалния представител адв. Николова, срещу определение № 380/19.09.2023 г., поставовено по адм. дело № 233/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на прекратителното определение в частта за разноските. В частната жалба на „Сиконт“ ЕООД срещу прекратителното определение се поддържат оплаквания за необоснованост и неправилност на определението, като постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяна на обжалваното определение и решаване на спора по същество, както и присъждане на съдебни разноски за всяка една инстанция. В частната жалба на Е. Димитров срещу определението, постановено по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, се поддържа оплакване за неправилност и необоснованост на определението, като се претендира неговата отмяна. В срока по чл. 232 от АПК Е. Димитров в писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Николова, изразява становище за неоснователност на частната жалба на „Сиконт“ ЕООД. I. По частната жалба на „Сиконт“ ЕООД срещу определение № 294 от 07.07.2023 г., постановено по адм. дело № 233/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, като същата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Велико Търново е приел, жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ в конкретното административно производство и не е легитимиран да оспори заповедта на началника на СГКК – Велико Търново. Съдът е приел още, че представените от жалбоподателя нотариални актове не установяват някакви вещни права върху заличените три обекта на кадастъра, нито върху нанесения в резултат на изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри нов обект. Според съда действително те установяват идеални части върху сградата и върху поземления имот, в който се намира процесната сграда, но в случая изменението не касае сградата или поземления имот, а отделни и самостоятелни недвижими имоти, които са независими обекти на кадастъра, върху които жалбоподателят няма вещни права. Така постановеното определение е правилно. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед № 18-2888/18.03.2022 г. на началника на СГКК – Велико Търново, с която на основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, състоящо се в нанасяне на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.239.9.43 и заличаване на три самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 10447.514.239.9.11, 10447.514.239.9.12 и 10447.514.239.9.25. Съгласно приложената по делото обяснителна записка в одобрената кадастрална карта обектът, предмет на проекта за изменение на кадастралната карта, е грешно отразен като три самостоятелни обекти с идентификатори 10447.514.239.9.11, 10447.514.239.9.12 и 10447.514.239.9.25, а видно от документа за собственост, това е един самостоятелен обект. Видно от приложената по делото схема – проект на самостоятелен обект с идентификатор 10447.514.239.9.43 се установява, че на цитираните три самостоятелни обекта се нанася един нов самостоятелен обект, който обединява площите им, като никакъв друг самостоятелен обект в сградата не се засяга от изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри. С представени по делото нотариални актове жалбоподателят се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.239.9.3; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.239.7.5; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.239.9.4; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.239.9.5; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.239.7.6; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.239.9.6; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.239.7.7, ведно със съответните идеални части от поземлените имоти, в които са построени сградите, както и идеални части от самите сгради, които са подробно описани в актовете. При така установеното по делото настоящият съдебен състав намира, че изводът на съда, че жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице в производството по чл. 54, ал. 4 от ЗКИР и не е легитимиран да оспори заповедта е правилен. Съгласно цитираната разпоредба заповедите от вида на процесната се съобщават на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението, като в съответствие с § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР заинтересовани лица са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти. В конкретния случай частният жалбоподател не представя доказателства за наличие на право на собственост или ограничени вещни права върху трите самостоятелни обекти в сграда, предмет на процесното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Независимо от притежаваните от жалбоподателя съответни идеални части от поземления имот, в който е построена сграда с идентификатор10447.514.239.9, както и от самата сграда, той в случая няма качеството на заинтересовано лице, доколкото с процесното изменение границите и площта на трите самостоятелни обекти в сграда, предмет на заповедта, не се променят и те се запазват такива, каквито са нанасени при одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри със заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, видно от приложените по делото схеми на самостоятелни обекти № 15-424364/20.04.2023 г., № 15-424378/20.04.2023 г. и № 15-424395/20.04.2023 г. С административния акт също така по никакъв начин не се засягат местоположението и размерите на обектите, за които жалбоподателят притежава собственически права. С оглед изложеното определението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. II. По частната жалба на Е. Димитров срещу определение № 380/19.09.2023 г., постановено по адм. дело № 233/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново: Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, като същата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Велико Търново е приел, позовавайки се на т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на Върховен касационен съд по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, че искането на заинтересованата страна Е. Димитров за изменение на прекратителното определение в частта за разноските е недопустимо. Прието е още, че доколкото при провеждане на съдебното производство от страна на тази заинтересована страна и процесуалния й представител не е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, то съдът се е произнесъл по направеното от тази страна искане досежно разноските, каквито е приел, че са сторени. Така постановеното определение е правилно. Правилно административният съд е приел, че искането по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, на частния жалбоподател – заинтересована страна в първоинстанционното производство, е недопустимо. От материалите по делото безспорно се установява, че нито от заинтересованата страна, нито от пълновощника й адв. Николова, в проведеното съдебно производство по адм. дело № 233/2023 г. е представен списък на разноските. Както и правилно посочва съдът, изрично в т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на Върховен касационен съд по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, е прието, че „Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, е недопустима“. В тази връзка следва да се има предвид, че обстоятелството, че при предходното разглеждане на делото страната е представяла списък на разноските, както и е претендирала присъждане на разноски в проведеното открито съдебно заседание на 29.06.2023 г., позовавайки се на тези списъци, не може да санира липсата на такъв списък в последващото производство по адм. дело № 233/2023 г., доколкото последният следва да съдържа изрично изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. С оглед изложеното определението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 294 от 07.07.2023 г., постановено по адм. дело № 233/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 380 от 19.09.2023 г., постановено по адм. дело № 233/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА