Решение · № 10864/2023 · дело 3400/2023
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 10864
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 3400/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 3400 / 2023 РЕШЕНИЕ № 10864 София , 09.11.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : СИБИЛА СИМЕОНОВА Членове: ДЕСИСЛАВА СТОЕВА ЯВОР КОЛЕВ при секретар Анна Ковачева и с участието на прокурора Камелия Николова изслуша докладваното от председателя Сибила Симеонова по административно дело № 3400/2023 г. Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" ЕООД ("УМБАЛ – Дева Мария" ЕООД), [ЕИК], с адрес на упражняване на дейността гр. Бургас, кв. Ветрен, ул. „Александър Стамболийски“ № 32, представлявано от управителя д-р Х. Якимов, подадена чрез адв. Е. Кокаларова, срещу Решение № 202/27.02.2023 г., постановено по адм. дело № 2199/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25-1741/06.12.2022 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост в първоинстанционното производство са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното решение, като се присъдят и сторените съдебни разноски. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас, чрез гл. юрисконсулт П. Демирева, с писмен отговор оспорва жалбата и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-25-1741/06.12.2022 г. на директора на РЗОК - Бургас, с която на жалбоподателя, на основание чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 и чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 ЗЗО и за нарушение на чл. 30, т. 5 от Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2020-2022 година, изразяващо се в неправомерно изискани от лечебното заведение и заплатени от пациента суми за Лабораторни изследвания, Рентген на таз, Рентген на гривнена става-фас и профил, и Преглед от кардиолог, в нарушение на разпоредбите на НРД за МД 2020 - 2022 г. (т. 2 от Протокол № 1131/17.10.2022 г.), е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 200 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020 – 2022г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед за налагане на санкции е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. От фактическа страна е установено, че ЗЗОЛ К. Йовчева, с [ЕГН], е хоспитализирана съгласно История на заболяването №8724/22.09.2022г. от 22.09.2022г. до 23.09.2022 г. по КП №[номер] [заличен текст], с посочен източник на финансиране – пациент. Същото ЗЗОЛ е хоспитализирано и с История на заболяване №8758 от 23.09.2022 г. от 17.10 часа до 17.37 часа с източник на финансиране - НЗОК, отчетено като Апр 22 в „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД. Пролежаването на пациентката е отчетено по процедура [номер] [заличен текст], а не като клинична пътека. За лечението пациентката е заплатила сумата от 168 лева с касов бон №0040796/23.09.2022г. в 19.49 ч. за медицинска услуги и консумативи: преглед от кардиолог - 60 лв., рентген на таз - 54 лв., рентген на гривнена става - фас и профил 54 лв. - общо сумата от 168 лв. Потребителска такса - 5.80 лв., лабораторни изследвания - 25 лв. - общо за сумата от 30.80 лв. Проверяващите са констатирали, че сумите за лабораторни изследвания, рентген на таз, рентген на гривнена става - фас и профил и преглед от кардиолог са неправомерно изискани от лечебното заведение и заплатени от пациента, и са приели това за нарушение на чл.55, ал.2, т.З и т.7 ЗЗО, чл.З0, т.5 от НРД за МД 2020 - 2022 г., за което изпълнителят подлежи на санкция съгласно чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. в размер на 200 лева. Между НЗОК и „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД е сключен договор № 020903/20.03.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК. Със Заповед № РД-25-1370/03.10.2022г., изм. със Заповед № РД-25-1492/19.10.2022 г. на директора на РЗОК – Бургас, е възложено осъществяване на контрол по реда па чл. 72, ал. 2 ЗЗО с ясно формулирана задача в нея – по т. 2 от заповедта: проверка по жалба с вх. № 94-64-01-65/23.09.2022 г. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол №1131/17.10.2022 г., връчен на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД на 17.01.2022 г. Постъпило е възражение от лечебното заведение против констатациите, описани в т. 2 от протокола. Във връзка с постъпилото възражение, директорът на РЗОК - Бургас с писмо до председателя на Български лекарски съюз – Бургас, е поискал да се посочат представители от квотата на РК на БЛС - Бургас, които да участват в арбитражна комисия. Такива не са посочени и Арбитражна комисия, съгласно чл. 75, ал. 6 от 330 не е сформирана. Директорът на РЗОК – Бургас е приел за неоснователни аргументите във възражението и въз основа на констатациите в Протокол №1131/17.10.2022г. е издал на основание чл.76, ал.4 от 330 и чл.423, ал.3 и чл.432, ал.5 от НРД МД 2020-2022 г., оспорената заповед, с която на лечебното заведение, за нарушение на чл.55, ал.2, т.3 и т.7 ЗЗО, чл.30, т.5 от НРД за МД 2020-2022г., е наложена санкция "финансова неустойка", в размер на 200 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. Съдът е приел, че като е изискал плащане за извършените медицински услуги и консумативи от пациента, жалбоподателят е нарушил изискването на чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020-2022 г., което представлява нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД за МД за 2020-2022 г., и е основание за наложената санкция „финансова неустойка“ в размер на 200 лева по чл. 414, ал. 3 от същия. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Бургас, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Фактическо основание за издаване на процесната заповед е нарушение на реда и условията за оказване на медицинска помощ (чл.55, ал.2, т.3 ЗЗО), изразяващи се в неправомерно изискано и извършено доплащане от пациентка, която е била хоспитализирана в лечебното заведение по КП № [номер] [заличен текст]. Обстоятелството, че К. Йовчева е заплатила сумата от 168 лв. по касов бон №0040796/23.09.2022г. и лабораторни изследвания в размер на 25 лв., не се оспорва от касационния жалбоподател и се установява от представените с административната преписка доказателства. Единствените доводи в касационната жалба, поддържани и пред първата инстанция са, че лечението на ЗОЛ по КП № 218 е заплатено от пациента, тъй като е с източник на самофинансиране и се касае за пациент, който не се е подложил на оперативна интервенция, а е отказал такава и самоволно е напуснал лечебното заведение. Така наведените доводи правилно са приети от решаващия състав за неоснователни. Разпоредбата на чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020-2022 г. въвежда задължение за изпълнителите на медицинска помощ да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. Анализът на посочената разпоредба налага извода, че изпълнителите на медицинска помощ имат право да искат плащане от пациентите само за вложените медицински изделия в хода на лечението по КП, за които изрично е посочено в ДЛА на съответната КП, че НЗОК не заплаща за тях и че те се заплащат от пациента. Клинична пътека № 218 не регламентира заплащане или доплащане за медицинска услуги и консумативи от пациентите. Съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, медицинските изделия, прилагани в условията на болничната медицинска помощ, се заплащат от НЗОК извън цените на съответните клинични пътеки, в изпълнение на договорите за оказване на болнична медицинска помощ, сключени между изпълнителите на медицинска помощ и директора на съответната районна здравноосигурителна каса (РЗОК), с изключение на МИ, които НЗОК заплаща на производители или търговци на едро с МИ или техни упълномощени представители, сключили договори с НЗОК за доставка на МИ по реда на наредбата по чл. 11, ал. 1. Разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от същата методика допуска изключения от ал.1- в случаите на самоволно напускане на пациента от клиниката/отделението, в които не е спазен минималният болничен престой, но са извършени всички основни диагностични и терапевтични/оперативни процедури, съгласно диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната процедура /КПр/. Понятието се отнася до взето еднолично от пациента решение за напускане на болничното заведение, което е отразено в ИЗ и епикризата, съгласно чл. 354, ал. 5 от НРД за МД 2020-2022 г. При това положение РЗОК заплаща отчетената дейност като Апр „Предсрочно изпълнение на дейностите по КП“. В случай, че такава не е договорена, на лечебното заведение се заплаща 80 % от цената на съответната КП. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд. Видно от горното в нормативната уредба не е предвидено, че при самоволно напускане извършените дейности следва да бъдат заплатени от пациента, в случая от К. Йовчева. Освен това в ДЛА на КП № [номер] [заличен текст] не е посочено, че медицинските услуги се заплащат от пациента, а не от НЗОК. Предвид гореизложеното обосновано съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че извършените медицински услуги и консумативи са включени в стойността на клиничната пътека и са заплатени от НЗОК, поради което изпълнителят на БМП неправомерно е изискал сумите за тези медицински услуги да бъдат заплатени от пациента, с което е нарушил чл.55, ал.2, т.З и т.7 от 330, чл.30, т.5 от НРД за МД за 2020-2022 г. Описаното представлява нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в посочения НРД за МД, основание за налагане на санкция „финансова неустойка“ по чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., като в случая е в предвидения минимален размер от 200 лв. В този смисъл е и практиката на VI отд. на Върховния административен съд по сходни казуси - Решение № 10949/30.11.22 г. по адм. д. № 6301/22 г. и Решение № 2285/06.03.2023 г. по адм. д. № 5387/2022 г. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172 а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. Касационният жалбоподател – „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД следва да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Бургас сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и чл. 37 от Закона за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 - ра, изр.1 - во, пр.1 - во АПК, Върховен административен съд - шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 202/27.02.2023 г., постановено по адм. дело № 2199/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас. ОСЪЖДА "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" ЕООД, [ЕИК], с адрес на упражняване на дейността гр. Бургас, кв. Ветрен, ул. „Александър Стамболийски“ № 32, да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, разноски в размер на 100.00 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026