Определение · № 11010/2023 · дело 10322/2023

По дело 10322 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11010 София , 14.11.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: КАЛИНА АРНАУДОВА ВЕСЕЛА АНДОНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВЕСЕЛА АНДОНОВА по административно дело № 10322/2023 г. Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Ай Си Ти Солюшънс" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кракра“ №2а срещу Определение №5197 от 16.06.2023 г. по административно дело № 3981/2022 г. на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение №РД-11-1333 от 07.10.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г., с което на "Ай Си Ти Солюшънс" ООД е определена финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи по договор от с „Телерайз лимитид“ и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател - "Ай Си Ти Солюшънс" ООД, счита обжалваното определение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че е налице нищожност на обжалвания административен акт и дори да не е спазен законоустановеният срок за обжалване, нищожността може да бъде обявена без ограничение във времето. Тъй като ръководителят на УО е с делегирани правомощия от служебния министър на икономиката, определен с Указ №129 от 10.05.2021 г. на президента на Република България, обявен за противоконституционен, то актът е издаден от некомпетентен орган. Производството е започнато от некомпетентен орган, който не е разполагал с функционална и материална компетентност. Счита, че в случая не намират приложение разпоредбите на чл. 22, ал. 3 и 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), тъй като договорът за безвъзмездна финансова помощ е сключен на 06.03.2017 г., а посочените разпоредби са нови и са обнародвани в ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г. Намира, че производството по обжалване пред съд следва да протича по правилата и в сроковете на АПК. Обжалваният административен акт е отворен на 22.03.2022 г. и именно това е моментът на узнаване. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател се представлява от адв. Х. Кутев, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по частната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г., не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София - град приема, че жалбата е просрочена, поради което и на основание чл. 159, т. 5 АПК я оставя без разглеждане и прекратява производството по делото. Съдът намира, че оспореният административен акт е обявен в системата ИСУН на 09.07.2020 г., като четиринадесетдневният срок за обжалване е изтекъл на 27.10.2021 г., присъствен ден. Жалбата е подадена на 05.04.2022 г., много след изтичане на срока по чл. 149, ал.1 АПК, което я прави недопустима. Определението е правилно. В съответствие с чл. 149, ал. 5 АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Видно от петитума на подадената до първоинстанционния съд жалба, последният не е сезиран с искане за обявяване нищожността на процесното решение, като единствено са изложени доводи свързани с неговата незаконосъобразност. За първи път такова искане е направено в частната жалба до касационната инстанция, което е недопустимо. Обжалваното решение е постановено на 07.10.2021 г. Видно от доказателствата по делото, съобщение за обжалвания административен акт е изпратено в ИСУН на 13.10.2021 г., а съобщението е отворено от дружеството на 22.03.2022 г. В съответствие с чл. 22, ал. 3 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция преди доп., ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението е прикачен съответния акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН. Нормата е процесуална и е приложима от датата на влизането й в сила, доколкото законодателят не е предвидил друго. Към датата на постановяване на обжалваното решение, разпоредбата е в сила, като напълно неотносим е фактът на коя дата е сключен административният договор. Обстоятелството, че в чл. 22, ал. 3 ЗУСЕФСУ е установен специален ред за съобщаване на актовете, издавани в производствата пред управляващите органи посредством ИСУН не води до извод, че производството за обжалване пред съд не протича по правилата и сроковете на АПК. Първото обстоятелство е свързано със съобщаването на индивидуалните административни актове, а второто – с реда за подаване на жалба и това са различни факти. Именно преклузивният срокът по чл. 149, ал.1 АПК намира приложение в случая. За редовното връчване на съобщението е ирелевантно кога е отворено. В случая е определящо, че страната е имала достъп до съдържанието на индивидуалния административен акт, който я засяга, за да се осигури възможността й да организира защитата си. По делото е доказано, че решението за определяне на финансова корекция е изпратено на бенефициера на 13.10.2021 г. Срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е започнал да тече именно от деня, следващ тази дата, и е изтекъл на 27.10.2021 г. (присъствен ден). По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба, с която е оспорено Решение №РД-11-1333 от 07.10.2021 г. като незаконосъобразно, е просрочена. С оглед изложеното, обжалването определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение №5197 от 16.06.2023 г. по административно дело № 3981/2022 г. на Административен съд София-град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА