Решение · № 11447/2023 · дело 4736/2023

По дело 4736 / 2023 Предишен акт Решение 1341 / 07.02.2023 РЕШЕНИЕ № 11447 София , 22.11.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : ЖАНЕТА ПЕТРОВА Членове: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА РУМЯНА БОРИСОВА БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ЕМИЛИЯ ИВАНОВА при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Емилия Иванова по административно дело № 4736/2023 г. Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - София, за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК на влязлото в сила решение № 1341 от 07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 5511/2020 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), трето отделение. С посоченото решение е отменено решение № 1105 от 19.02.2020 г. по адм. дело № 1674/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което са отхвърлени предявените на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) искове от „Рабиша-Ел“ ЕООД против КЕВР за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от отменени по съдебен ред административни актове, както и в частта за разноските и вместо него КЕВР е осъдена да заплати на „Рабиша-ЕЛ” ЕООД, обезщетение за причинените вреди от отменени по съдебен ред решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР и решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР: в размер на 88 362.04 лв. - цена на произведеното и продадено от ищеца количество ел. енергия, умножено по разликата от ценовото равнище на продажбите по цена от 112.48 лв./МВтч без ДДС и преференциална цена в размер на 178.68 лв./МВтч без ДДС, за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2018 г. до изплащане на задължението; в размер на 453 497.84 лв. – цена на произведеното и продаденото от ищеца количество ел. енергия, умножена по разликата между ценовото равнище на продажбите по цена от 112.48 лв./МВтч без ДДС и преференциална цена в размер на 178,68 лв./МВтч без ДДС, за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2018 г. до изплащане на задължението; в размер на 44 811.21 лв., законна лихва върху главницата от 88 362.04 лв., за периода от 17.12.2013 г. до датата на предявяване на исковата молба - 14.12.2018 г.; в размер на 4 157.06 лв. законна лихва върху главницата от 453 497.84 лв., за периода от 12.11.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба - 14.12.2018 г. и КЕВР е осъдена да заплати на „Рабиша-ЕЛ” ЕООД, направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1 210 лв. В искането се твърди, че решението на тричленния състав на ВАС, в тази част е неправилно и противоречи на други влезли в сила съдебни решения, а именно: решение № 5129 от 23.07.2019 г. по адм. дело № 4506 от 2019 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 492 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. дело № 13432 от 2019 г. и решение № 13785 от 12.11.2018 г. по адм. дело № 12851 от 2017 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 4039 от 15.06.2017 г. на АССГ по адм. дело № 2596 от 2015 г., в частта за отмяна на решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР и връщане на преписката на КЕВР за ново разглеждане. Твърди, че е налице и противоречие с множество предходни решения на АССГ и ВАС, постановени по идентични правни спорове за обезщетение за вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, повдигнати от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници - ВЕЦ под 10 Мвт, попадащи в обхвата на т. 7 от решение № Ц-010 от 30.03.2011 г., съответно решение № Ц-5 от 20.02.2015 г., против КЕВР, а именно: Решение № 7410 от 25.07.2022 г. по адм. дело № 693 от 2022 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 5193 от 16.08.2021 г. по адм. дело № 13158 от 2018 г. по описа на АССГ; решение № 11733 от 17.11.2021 по адм. дело № 4352 от 2021 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение № № 484 от 29.01.2021 г., постановено по адм. дело № 13166 от 2018 г. по описа на АССГ; решение № 4307 от 02.04.2021 г. на ВАС по адм. дело № 5510 от 2020 г., с което е оставено в сила решение № 646 от 04.02.2020 г. на АССГ по адм. дело № 13157 от 2018 г.; решение № 689 от 19.01.2021 г. по адм. дело № 906 от 2020 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 6849 от 14.11.2019 г., постановено по адм. дело № 3003 от 2019 г. по описа на АССГ; решение № 480 от 13.01.2020 г. по адм. дело № 12918 от 2015 г. на ВАС, трето отделение, с което се оставя в сила решение № 4783 от 06.07.2015 г., постановено по адм. дело № 2450 по описа за 2014 г. на АССГ; решение № 3620 от 30.03.2016 г. по адм. дело № 7329 от 2015 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение от 29.04.2015 г. по адм. дело № 6139 от 2014 г. по описа на АССГ. Според искателя посочените решения се отнасят до идентични правни спорове за обезщетение за вреди, на основание чл. 1 , ал. 1 ЗОДОВ, повдигнати от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници – МВЕЦ под 10 Мвт, попадащи в обхвата на т. 7 от Решение № Ц – 010 от 30.03.2011 г., съответно решение № Ц-5 от 20.02.2015 г., против КЕВР. Иска се отмяната на решение № 1341 от 07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 5511/2020 г. по описа на ВАС, трето отделение. Искателят, чрез процесуалния си представител юрк. Методиева, в открито съдебно заседание поддържа искането и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответната страна. Ответникът по искането за отмяна – „Рабиша-ЕЛ“ ЕООД, чрез адв. Чакалов изразява становище за неоснователност на исането. В съдебно заседание представя за сведение на съдебния състав консатантна и последователна практика на ВАС по приложение на нормата на чл. 239, т. 4 АПК. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 165) и доказателства за платен адвокатски хонорар. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, прецени искането за отмяна на горепосоченото решение на ВАС, трето отделение, с което в полза на „Рабиша-ЕЛ“ ЕООД са присъдени обезщетения за имуществени вреди и законна лихва за забава, като процесуално допустимо - подадено е в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и от страна, за която процесният съдебен акт в посочената част е неблагоприятен. Разгледано по същество искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК е неоснователно по следните съображения: Предмет на искането за отмяна е решение № 1341 от 07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 5511/2020 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е отменено Решение № 1105 от 19.02.2020 г. по адм. дело № 1674/2019 г. по описа на АССГ и вместо него КЕВР е осъдена да заплати на „Рабиша-ЕЛ” ЕООД, обезщетение за причинените вреди от отменени по съдебен ред решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР и решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР, както следва: · в размер на 88 362.04 лв. - цена на произведеното и продадено от ищеца количество ел. енергия, умножено по разликата от ценовото равнище на продажбите по цена от 112.48 лв./МВтч без ДДС и преференциална цена в размер на 178.68 лв./МВтч без ДДС, за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2018 г. до изплащане на задължението; · в размер на 453 497.84 лв. – цена на произведеното и продаденото от ищеца количество ел. енергия, умножена по разликата между ценовото равнище на продажбите по цена от 112.48 лв./МВтч без ДДС и преференциална цена в размер на 178.68 лв./МВтч без ДДС, за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2018 г. до изплащане на задължението; · в размер на 44 811.21 лв., законна лихва върху главницата от 88 362.04 лв., за периода от 17.12.2013 г. до датата на предявяване на исковата молба - 14.12.2018 г.; · в размер на 4 157.06 лв. законна лихва върху главницата от 453 497.84 лв., за периода от 12.11.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба - 14.12.2018 г. ·КЕВР е осъдена да заплати на „Рабиша-ЕЛ” ЕООД, направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1 210 лв. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на глава Четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита, приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените в чл. 239, т. 1 – 6 АПК основания. В процесния случай искателят се позовава на основание по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Следователно отмяната по чл. 239, т. 4 АПК предполага установяване на пълно съвпадение между страните, основанието и искането за защита (съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС). По настоящото дело се иска отмяна на влязлото в сила решение на ВАС, трето отделение, като са наведени единствено твърдения за наличие на основание по чл. 239, т. 4 АПК. Настоящият състав намира, че посоченото основание за отмяна на влязло в сила решение не е налице. С влязло в сила решение № 5129 от 23.07.2019 г. на АССГ по адм. дело № 4506/2019 г., оставено в сила с решение № 492 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. дело № 13432/2019 г., по жалба на „Геа – консулт“ ООД е обявена нищожността на решение № Ц - 14/03.04.2019 г. на КЕВР, с което се определя, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112.48 лв. /МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2500 часа за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕЦ с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм./, и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона. С влязло в сила решение № 4039 от 15.06.2017 г. на АССГ по адм. дело № 2596/2015 г., оставено в сила с решение № 13785 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. дело № 12851/2017 г., е отменено решение № Ц - 5/20.02.2015 г. на КЕВР, с което се определя, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112.48 лв. /МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2500 часа за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 MW по смисъла на пар. 3, ал. 1, т. 1 ПЗР на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм./, и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона. Настоящият състав намира, че не е налице идентитет между диспозитивите на решението, чиято отмяна се иска, и горепосочените решения на АССГ, описани от искателя, с които съответно се прогласява нищожност и се отменя решение на КЕВР. Влезлите в сила съдебни решения не са постановени между същите страни и на едно и също правно основание, т. е. не е налице идентичност нито в предмета на делата, нито в страните. Всички описани в искането влезли в сила решения, във връзка с претендираните обезщетения по чл. 1 ЗОДОВ, се отнасят за различни правни спорове досежно обезщетение за вреди въз основа на предявени от различни производители на електрическа енергия от възобновяеми източници – МВЕЦ под 10 Мвт искове срещу КЕВР. Следователно, не е налице както пълно тъждество в предмета и основанието, така и в субектите по цитираните съдебни актове. С влязлото в сила решение № 5193 от 16.08.2021 г. на АССГ по адм. дело № 13158/2018 г., оставено в сила с решение № 7410 от 25.07.2022 г. на ВАС по адм. дело № 693/2022 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от „Центриом“ ООД против КЕВР за пропуснати ползи от отменени незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение № 484 от 29.01.2021 г. на АССГ по адм. дело № 13166/2018 г., оставено в сила с решение № 11733 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. дело № 4352/2021 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от „Ветос“ ЕООД против КЕВР за пропуснати ползи от отменени незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение № 646 от 04.02.2020 г. на АССГ по адм. дело № 13157/2018 г., оставено в сила с решение № 4307 от 02.04.2021 г. на ВАС по адм. дело № 5510/2020 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от „Черна места“ ООД против КЕВР за пропуснати ползи от отменени незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение № 6849 от 14.11.2019 г. на АССГ по адм. дело № 3003/2019 г., оставено в сила с решение № 689 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. дело № 906/2020 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от „Победа“ ООД против КЕВР за имуществени вреди от отменени незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение № 4783 от 06.07.2015 г. на АССГ по адм. дело № 2450/2014 г., оставено в сила с решение № 480 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. дело № 12918/2015 г., е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявен от „Ариел ТН“ ЕООД против ДКЕВР за имуществени вреди от отменен незаконосъобразен административен акт на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение № 3008 от 29.04.2015 г. на АССГ по адм. дело № 6139/2014 г., оставено в сила с решение № 3620 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. дело № 7329/2015 г., е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявен от „Райтър“ ЕООД против ДКЕВР за имуществени вреди от отменен незаконосъобразен административен акт на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР. Между решението чиято отмяна се иска и горепосочените съдебни решения не е налице идентичност по отношение на предмета, основанието и страните. В производствата по гореописаните дела КЕВР е била ответник по искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от едни и същи отменени нейни административни актове, но липсва идентичност между страните предвид на несъвпадащите дружества - ищци. Освен това не е налице идентичност и в предмета на делата, тъй като по всяко едно дело предметът е определян съобразно основанието и петитума на иска. Обезщетенията за имуществени вреди по цитираните дела са претендирани при различни фактически установявания. В тази връзка следва да се посочи, че съдебната практика, формирана по искове за обезщетение по сходни казуси, не е основание да прилагане на извънинстанционния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Твърдението за наличие на противоречива практика по дела със сходен предмет за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е неотносимо към предмета на настоящия спор и чрез неговото разрешаване тази практика не може да бъде уеднаквявана. В този смисъл е практиката на ВАС, петчленен състав по адм. дело № 5153/2023 г., адм. дело № 785/2022 г., адм. дело № 7708/2021 г., адм. дело 5667/2021 г. и др. По делото не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, поради което искането за отмяна на влязлото в сила решание е неоснователно. При този изхода на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разноски в размер на 24 000 лв. От процесуалните представители на КЕВР, в съдебно заседание, е направено възражение за прекомерност, което се явява неоснователно, тъй като претендирания адвокатски хонорар е в по-малък размер от дължимия съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес на спора. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ искането на Комисията за енергийно и водно регулиране, предявено на основание чл. 239, т. 4 АПК, за отмяна на влязло в сила Решение № 1341 от 07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 5511/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране, да заплати в полза на „Рабиша-ЕЛ” ЕООД, [ЕИК], сума в размер на 24 000 (двадесет и четири хиляди) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА секретар: Членове: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА /п/ РУМЯНА БОРИСОВА /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА