Определение · № 12240/2023 · дело 8448/2023

По дело 8448 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12240 София , 11.12.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ЛЮБОМИР ГАЙДОВ Членове: СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА СТЕФКА КЕМАЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ЛЮБОМИР ГАЙДОВ по административно дело № 8448/2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по „касационната жалба“, имаща характер на частна жалба, подадена от „Дамил“ ООД, чрез пълномощника адв. Д. Даутева, против определение № 3570 от 25.04.2023 г. по адм. дело № 11647/2022 г. на Административен съд – София-град, с което е: 1) оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата на „Дамил“ ООД срещу „бездействие на кмета на Столична община, от 26.01.2021 г. до настоящия момент, да довърши процедурата по чл. 22, ал. 4 от ЗУТ по отношение на УПИ III-1584, кв. 9, м. „Дианабад“, който не попада в прилежащата площ на построените жилищни блокове, което действие е указано и с влязло в сила решение по адм. дело № 9888/2015 г. на АССГ, 31 състав“; 2) прекратено съдебното производство по образуваното адм. дело № 11647/2022 г. на Административен съд – София-град. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът – кметът на Столична община, чрез процесуалния представител М. Иванова, оспорва частна жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева по Наредбата за заплащането на правната помощ. Прави възражение за прекомерност на поисканото от частния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Пред първоинстанционния административен съд е подадена жалба от „Дамил“ ООД, с която е поискано да се отмени като незаконосъобразно бездействието на кмета на Столична община, от 26.01.2021 г. до настоящия момент, да довърши процедурата по чл. 22, ал. 4 от ЗУТ по отношение на УПИ III-1584, кв. 9, м. „Дианабад“, който не попада в прилежащата площ на построените жилищни блокове, което действие е указано и с влязло в сила решение по адм. дело № 9888/2015 г. на АССГ, 31 състав. За да остави жалбата без разглеждане като недопустима, първоинстанционният съд е изложил, че съгласно общата разпоредба на чл. 215, т. 1 от ЗУТ, индивидуалните административни актове, по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Индивидуални административни актове по смисъла на ЗУТ са: актовете за устройство на територията по чл. 1, отказите за издаване на такива актове и административните актове за отмяна или оставяне в сила на актове, издадени по административен ред, с които се създават права или задължения, или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати (чл. 214, т. 1 от ЗУТ); актовете по т. 1, издадени от Дирекцията за национален строителен контрол, от кметовете на райони и кметства, от главните архитекти и други овластени длъжностни лица в областните, общинските и районните администрации (чл. 214, т. 2 от ЗУТ) и актовете за спиране, за забрана на ползването и премахване на незаконни строежи (чл. 214, т. 3 от ЗУТ). Жалбоподателят е изложил твърдения, че след отмяната на решението на Столичния общински съвет с решение по адм. дело № 9888/2015 г. на Административен съд – София-град, 31 състав, същият е подал заявление вх. № РИВ19-ТП00-9/22.10.2019 г. до главния архитект на Район „Изгрев“, Столична община за издаване на виза за проектиране. Съдът е посочил, че в случай, че сезираният от него орган не се е произнесъл, жалбоподателят е имал възможност да обжалва мълчалив отказ, а ако му е отказано издаването на виза – да оспори изричен отказ, но предметът на жалбата, с която е сезиран съдът „бездействие на кмета на Столична община“, не представлява акт, за който да е допустимо обжалване по съдебен ред, още повече, че касае и друг административен орган. Решаващият състав е посочил още, че ако се твърди неизпълнение на влязло в сила решение, защитата е по друг ред, различен от този по чл. 215 от АПК. Така постановеното определение е правилно по следните съображения: Оспореното от „Дамил“ ООД бездействие на кмета на Столична община, в действителност не представлява административен акт, който може да бъде оспорен пред съда. Жалбоподателят сам определя предметът на спора и съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на заявеното оспорване. В настоящия случай с жалбата се претендира отмяна на незаконосъобразно бездействие на кмета на Столична община, от 26.01.2021 г. до настоящия момент, да довърши процедура по чл. 22, ал. 4 от ЗУТ по отношение на притежавания от него имот. Защитата срещу неоснователни бездействия е регламентирана в чл. 256 от АПК, като предмет на оспорване е неизвършването на фактически действия, които административния орган е длъжен да извърши по силата на закона. Не са предмет на защитата задълженията за волеизявления, т. е. за издаване на административни актове. Неизпълнението им се преодолява по реда за оспорване на отказите. Освен това задълженията трябва да произтичат пряко от правната норма при настъпването на определен юридически факт, т. е. както възникването, така и съдържанието им не трябва да е опосредено от допълнително волеизявление (индивидуален или общ административен акт). Не са предмет на защита по тази глава задълженията, разпоредени с административен акт, съдебно решение или споразумение. Тяхната защита е тази срещу отказ за принудително изпълнение – чл. 294 и сл. от АПК. В настоящия случай дружеството е подало заявление до главния архитект на Район „Изгрев“, Столична община, за издаване на виза за проектиране, като няма данни за издадена такава. Поради това правилно съдът е приел, че в случая жалбоподателят би могъл да оспори мълчалив отказ или изричен отказ на сезирания от него орган. Жалбоподателят е предявил оспорване пред административния съд с искане за отмяна на бездействие на кмета на Столична община, който не е сезиран с искане за издаване на виза за проектиране. Правилни са изводите на съда, че редът за защита от неизпълнение на влязло в сила решение е различен от реда по чл. 215 от ЗУТ, като същият може да се реализира чрез иницииране на производство по чл. 304 и следващите от АПК. С оглед изложеното обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по частната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, но не в претендирания от него размер. Съгласно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ за предоставена правна помощ за получаване на документи и книжа по дела, за изготвяне на жалби, възражения, писмени отговори, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е от 50 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, на кмета на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3570 от 25.04.2023 г. по адм. дело № 11647/2022 г. на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА „Дамил“ ООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. София, [район], [жк], [адрес], да заплати на Столична община с адрес гр. София, [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ секретар: Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА