Определение · № 11373/2023 · дело 9671/2022

21 ноември 2023 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
11373
Година на номера
2023
Дело №
9671/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 9671 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11373 София , 21.11.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : ТОДОР ТОДОРОВ Членове: ВЕСЕЛА НИКОЛОВА НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ при секретар Мариана Салджиева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВЕСЕЛА НИКОЛОВА по административно дело № 9671/2022 г. Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на Председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" гр. София чрез юрк. К. Харбова за отмяна на Определение № 1663/01.06.2022 г. по адм.д. № 2543/2021 г. по описа на Административен съд - Варна. В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т.4 АПК, т.к. с постановяване на Определение № 1663/01.06.2022 г. по адм.д. № 2543/2021 г.. на Административен съд - Варна и Определение № 877/21.03.2022 г. по адм. д. № 87/2022 г. на Административен съд - Варна е разгледан спор с идентичен предмет и страни, но различен резултат, което създава несигурност в правния мир. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Солвей соди" АД чрез юрк. Р. Горанов в срока по чл. 242, ал.3 АПК с писмено становище твърди недопустимост на заявеното искане, а в условията на евентуалност - неоснователност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира подаденото от надлежно легитимирана страна искане за отмяна процесуално недопустимо по следните съображения: С Определение № 1663/01.06.2022 г. по адм.д. № 2543/2021 г. Административен съд – Варна, на основание чл. 88, ал.3 АПК, е отменил писмо с изх. № 4171/21.10.2021 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ София, с което е прието, че жалбата на „Солвей соди" АД с вх. № Е-297/13.10.2021 г. срещу предписание по Константивен протокол /КП/ № ГМ-46/28.09.2021 г. не може да бъде разгледана по административен ред, и е върнал преписката на председателя на ДА „ДРВВЗ“ за разглеждане от компетентния по-горестоящ орган. С Определение № 877/21.03.2022 г. по адм. д. № 87/2022 г., Административен съд - Варна е оставил без разглеждане жалбата на дружеството ответник срещу предписание по КП № ГМ-60/02.12.2021 г. издадено от Комисия от служители на Териториална дирекция „Държавен резерв“ - Варна при ДА „ДРВВЗ“ и е прекратил производството по делото. Съгласно разпоредбата чл. 88 ал.3 АПК, актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Именно такова е развилото се пред административния съд производство, приключило с постановяване на Определение № 1663/01.06.2022 г. по адм.д. № 2543/2021 г., на което в настоящото производство се иска отмяна. Законодателят е уредил отмяната на влезли в сила съдебни актове в глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс, Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е извънредно, извънинстанционно съдебно производство за отмяна на съдебни актове, които са влезли в сила, но са порочни поради наличие на някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания за отмяна. Тази особеност на производството за отмяна обуславя необходимостта от точното прилагане на относимите норми, регламентиращи отмяната и конкретно предмета на отмяната, респективно недопустимостта на разширително тълкуване . Безспорно, за да е допустима отмяна на съдебно определение законът изисква същото да прегражда развитието на делото. Такива са съдебните определения, с които се препятства възможността за произнасяне на съда с акт по същество по разглеждания пред него спор. Те се постановяват при преценка за недопустимост на съдебното производство – било поради липса на положителна процесуална предпоставка или поради наличие на отрицателна такава. В разглеждания случай обаче определението, постановено в производство по чл. 88, ал. 3 АПК, с което е отменено писмото от 21.10.2021 г. на органа и е върната административната преписка, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, а обратното – с изпращане на административната преписка за разглеждане от по-горестоящия орган производството продължава. Основна характеристика на подлежащите на отмяна съдебни определения и разпореждания е същите да преграждат развитието на съдебното производство, а не обжалването по административен ред, тъй като производството по глава четиринадесета от АПК е приложимо за отмяна на влезли в сила съдебни актове. По тези съображения процесното съдебно определение не попада в категорията на актовете, които подлежат на отмяна по чл. 237, ал. 1 АПК – с него не се прегражда развитието на съдебното производство, а е разрешен по същество повдигнатия пред съда правен спор – спорът дали е допустимостимо производството по административно обжалване на административния акт. Молителят основава искането си на чл. 239, т.4 АПК. Съгласно посочената разпоредба актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Посоченото се отнася само до съдебните решения, а не и за определенията. Тъй като в случая отмяна се претендира на влязло в сила определение, това е още едно основание за недопустимост на искането, поради което то следва да бъде оставено без разглеждане. По изложените съображения, подаденото искане за отмяна е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по него производство – прекратено на основание субсидиарно приложимата съгласно чл. 249 АПК разпоредба на чл. 159, т. 1 АПК, вр. чл. 237, ал. 1 АПК. По аргумент от чл. 253 ГПК вр. с чл. 144 АПК, протоколното определение от о.с.з. на 04.10.2023 г., с което е дадено ход на делото по същество, следва да бъде отменено. При този изход на спора претенцията на молителя за присъждане на сторените съдебни разноски е неоснователна, а ответникът не е претендирал присъждане на такива. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ протоколно определение от съдебно заседание на 04.10.2023 г., с което е даден ход по същество. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" гр. София за отмяна, на основание чл.239, т.4 АПК, на Определение № 1663/01.06.2022 г. по адм.д. № 2543/2021 г. на Административен съд – Варна. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 9671/2022 г. по описа на ВАС, Шесто отделение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026