Определение · № 11863/2023 · дело 11199/2023

1 декември 2023 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
11863
Година на номера
2023
Дело №
11199/2023

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 11199 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11863 София , 01.12.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател : КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА Членове: МИРА РАЙЧЕВА МАРИЯ РАДЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРИЯ РАДЕВА по административно дело № 11199/2023 г. Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 166 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Кънчева, против определение № 967/24.10.2023 г. по адм. дело № 201/2023 г. на Административен съд Хасково, с което е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение за налагане на финансова корекция № 26/311/00703/3/01/04/02 от 09.01.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, като необосновано - касационно основание по чл. 209 АПК, по което се претендира отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - „МИНЕРАЛ ВИЛИДЖ“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Стоилов в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Основното производство пред административния съд е образувано по жалбата на „МИНЕРАЛ ВИЛИДЖ“ ЕООД, срещу горепосоченото решение на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция в размер на 379485,53 лева по договор № 26/311/00703 от 14.10.2014 г., за неизпълнение на поети договорни и нормативноустановени задължения, в т.ч. непостигане на заложените в бизнес плана приходи и трудова заетост. С жалбата е предявено и особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на атакувания административен акт, при условията на чл. 27, ал. 2 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, заглавие на закона изменено по ДВ бр. 51/2022 г.). Изложени са най-общо съображения, че в резултат на допуснатото предварително изпълнение и предвид големия размер на наложената финансова корекция, за търговското дружество ще настъпят значителни и трудно поправими имуществени вреди. Твърди се, че това ще осуети възможността на дружеството да упражнява дейността си, с оглед затрудненията си да покрие задълженията си, включително невъзможност да покрива вноските по изтеглен банков кредит. С оспореното определение съдът е приел, че в конкретния случай изложените в особеното искане обстоятелства и представените доказателства изпълват предпоставките на закона и са достатъчни за да се обоснове настъпването на значима или трудно поправима вреда у молителя. Посочено е, че поради значителния размер на установеното публично задължение вредата за дружеството ще е значителна, а предварителното изпълнение на акта би довело лишаването на семейството на собственика на дружеството от доходи. Така постановеното определение е неправилно. Административния съд в мотивите си е приел, че изплащането на финансовата корекция ще затрудни юридическото лице, тъй като ще доведе до невъзможност то да изпълнява краткосрочните си и дългосрочни финансови задължения без да е конкретизирал размера им. Съгласно чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК, съдът може да спре предварително изпълнение само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тази връзка следва да се отбележи, че съдебната практика на ВАС, противно на приетото от административния съд в оспореното определение приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество, поради което и следва да се приеме, че жалбоподателят /с оглед изложеното в искането за спиране/ се позовава на другата хипотеза, че ще понесе значителни вреди, които обаче има задължението да обоснове и докаже. При това той следва да установи, както че съществува реална опасност да понесе такива вреди, така и че същите са "значителни" по размер. Но извършването на финансова корекция по същността си представлява отмяна изцяло или частично на финансова подкрепа, вече предоставена със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което събирането на определената с индивидуалния административен акт парична сума, само по себе си не може да бъде определено като причина за настъпване на значителна вреда. Такава би могла да възникне едва като вторична последица от налагане на финансовата корекция и тя винаги следва да е обективна и числово измерима. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата от предварителното изпълнение следва да се установи със съответните писмени доказателства /обичайно свързани с материалното, икономическото и финансово състояние/, каквито в случая не са представени, доколкото депозираната пред първата инстанция оборотна ведомост от месец януари до м. септември 2023 г. е недостатъчна за извършване на дължимата от съда преценка по смисъла на чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК. Нещо повече - липсват и конкретно наведени твърдения за опасност от настъпване на вреди извън размера на наложената финансова корекция. На основание горепосоченото, като е достигнал до обратен извод, първоинстанционният съд е постановил атакуваното определение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Предвид изхода от спора, на частния жалбоподател следва да се присъдят исканите от него разноски за юрисконсултско възнаграждение, като „МИНЕРАЛ ВИЛИДЖ“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сума в размер на 200 лв. Водим от изложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 967/24.10.2023 г. постановено по адм. дело № 201/2023 г. на Административен съд Хасково и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ искането на „МИНЕРАЛ ВИЛИДЖ“ ЕООД за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение за налагане на финансова корекция № 26/311/00703/3/01/04/02 от 09.01.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. ОСЪЖДА „МИНЕРАЛ ВИЛИДЖ“ ЕООД [ЕИК] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сума в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА секретар: Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ МАРИЯ РАДЕВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026