Решение · № 11927/2023 · дело 9227/2023

По дело 9227 / 2023 РЕШЕНИЕ № 11927 София , 05.12.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: ДЕСИСЛАВА СТОЕВА ЯВОР КОЛЕВ при секретар Анна Ковачева и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от съдията Десислава Стоева по административно дело № 9227/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М. Марков – Варна“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 100, чрез адвокат Д. Стефанова, срещу Решение №785 от 08.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2645/2022 г. на Административен съд – Варна. Изложени са съображения за неправилност поради необоснованост на решението – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответната страна – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Варна, чрез юрисконсулт Й. Йорданов, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е Заповед № РД-11-1020/8 от 07.11.2022 г. на директора на РЗОК – Варна, с която на „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания (СБАЛОЗ) д-р М. Марков – Варна“ ЕООД е наложена финансова неустойка от 600 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз (НРД за МД) за 2020 – 2022 г. за нарушение на чл. 30, т. 5, във връзка с чл. 344, ал. 1, т. 1, б. „б“ от НРД за МД) за 2020 – 2022 г., при условията на повторност. От фактическа страна по делото е установено следното: Със Заповед № РД-11-1020 от 25.08.2022 г. на директора на РЗОК – Варна е възложена извънпланова проверка на „СБАЛОЗ д-р М. Марков – Варна“ ЕООД. В обхвата на проверката е включен контрол на изпълнението на сключения договор на лечебното заведение за оказване на болнична помощ по КП № [заличен текст], в периода 06.07.2022 г.-09.07.2022 г. Проверката е извършена по сигнал на С. Грънчарова, пациент на лечебното заведение, за това, че е трябвало да заплати сумата от 150 лева за[заличен текст] за [заличен текст]. Въз основа на констатациите от проверката е съставен Протокол № РД-11-1020/1 от 27.09.2022 г., който на същата дата е връчен на лечебното заведение. Срещу констатациите в протокола е подадено възражение, което е разгледано от арбитражната комисия по чл. 75 от ЗЗО, но комисията не стига до решение по него поради равен брой гласове. Вследствие на това е издадена и процесната заповед на директора на РЗОК – Варна, в която нарушението е описано съгласно т. 1.1 от Протокол № РД-11-1020/1 от 27.09.2022 г., състоящо се в това, че при извършената проверка на медицинската документация на пациент с ИЗ № 4953/07/2022, отчетена по КП № [заличен текст] от Приложение № 17а към НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушени условия и ред за оказване на медицинска помощ, определени в НРД за МД за 2020 - 2022 г., като е установено, че на 08.07.2022 г. (деня преди изписването), „СБАЛОЗ д-р М. Марков – Варна“ ЕООД е нарушила условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД за МД за 2020-2022, като от пациентка с ИЗ № 4953/07/2022 по КП № [заличен текст] от Приложение № 17а към НРД за МД за 2020-2022 г., е изискала и неоснователно е получила заплащане от здравноосигуреното лице (ЗОЛ) за прилагането на [заличен текст] на пациента. Първоинстанционният административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразена с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. От доказателствата по делото, включително и от приетата от съда съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), е видно, че на ЗОЛ С. Грънчарова е приложена [заличен текст] при извършването на [заличен текст], за което тя е заплатила сумата от 150 лева. В заключението си по СМЕ, вещото лице е заявило, че [заличен текст] и добрата медицинска практика изисква те да се провеждат под венозна анестезия. Това е потвърдено от него и в съдебно заседание. От приложените по делото протокол за провеждане на изследванията става ясно, че двете изследвания са извършени едно след друго, продължили са повече от час, а такава продължителност изисква прилагането на [заличен текст]. Вещото лице е направило и разграничение между [заличен текст], [заличен текст], като за конкретния случай заявява, че става дума за [заличен текст], с уточнението, че това е в зависимост от приложената доза. Тя води до [заличен текст]. От друга страна,[заличен текст]. При така установената фактическа обстановка правилно съдът е стигнал до извода, че лечебното заведение е нарушило чл. 30, т. 5, във връзка с чл. 344, ал. 1, т. 1, буква „б” от НРД за МД за 2020 - 2022 г. Съгласно чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020 - 2022г., изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицинските изделия за определени КП, в които изрично е посочено. Според чл. 344, ал. 1, т. 1, буква „б” от НРД за МД за 2020 - 2022 г., НЗОК закупува договорената и извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 9 от 2019 г., за дейностите по КП, които включват: медицински дейности и здравни грижи по КП, в стойността на които се включват: необходимите прегледи и консултации за осъществяване на диагностично-лечебния процес; необходимите за дейността лекарствени продукти (извън тези по чл. 329, ал. 1, т. 1 и 2); основни лекарствени продукти (есенциална листа на Световната здравна организация (СЗО) за осъществяване на анестезия и седация; основни контрастни вещества (с изключение на тези за ЯМР) съгласно есенциална листа на СЗО; услуги, включващи професионални здравни грижи, съгласно Наредба № 1 от 08.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно. Полученото плащане от лечебното заведение представлява нарушение и на чл. 2, ал. 4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ /приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г., обн. в ДВ, бр.45 от 2 юни 2006 г./, съгласно който лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал. 1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба. В допълнение на горното, съгласно НРД за МД за 2020-2022 г., в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 9 от 2019 г. е включено и осъществяване на анестезия и седация. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК касационният жалбоподател следва да заплати на НЗОК сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 143, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №785 от 08.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2645/2022 г. на Административен съд – Варна. ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М. Марков – Варна“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 100, да заплати на Националната здравноосигурителна каса разноски в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ