Определение · № 11864/2023 · дело 11157/2023

По дело 11157 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11864 София , 01.12.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ТАНЯ КУЦАРОВА Членове: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА по административно дело № 11157/2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба от Национална агенция за приходите против определение от 28.09.2023 г., постановено по адм. дело № 133/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е спряно производството по делото до постановяване на съвместно Тълкувателно постановление по Тълкувателно дело № 1/2023 г. от Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегии на ВКС и Общото събрание на съдиите от I и II колегии на Върховния административен съд. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл.232 от АПК насрещните страни, „Топ Билд Комерс“ЕООД – гр. Свиленград и Г. Топалов от гр. Бургас, не са депозирали писмено възражение на частната жалба. Върховният административен съд ,трето отделение намира, че частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спрял делото, образувано по искова молба на частните жалбоподатели с правно основание чл.1 и чл.2в от ЗОДОВ срещу НАП , като една от претенциите на дружеството-ищец е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, до постановяване на съвместно тълкувателно постановление по т.д. № 1/2023 г. от Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегии на ВКС и Общото събрание на съдиите от I и II колегии на Върховния административен съд. Определението е правилно. Спирането на съдебното производство може да бъде осъществено само на изрично предвидените в закона основания. Основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим в съдебно административното производство на основание чл. 144 АПК, е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Безспорно образуваното пред Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегии на ВКС и Общото събрание на съдиите от I и II колегии на Върховния административен съд тълкувателно дело няма за предмет конкретен правен спор. По него трябва да бъде дадено задължително тълкуване на спора относно следните въпроси :1. „Допуска ли обективното ни материално право присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица ?“ 2. „Дали от правото на Европейския съюз, което има директен ефект и примат над националното / чл.4, ал.3 КРБ/ или от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство / чл.5, ал.4 КРБ/, произтича възможност националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице от нарушение на субективно право, признато от правото на Съюза, респ. от международните договори и кои са критериите за определяне на обезщетението?" Първият ищец – търговско дружество в исковата молба претендира присъждане на неимуществени вреди, поради което разрешаването на въпроса по допустимостта на този иск е преюдициален въпрос в хипотезите на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК и ще бъде решен окончателно с тълкувателно постановление по общото на ВКС и ВАС Тълкувателно дело № 1/2023 г. Производството по тълкувателно дело обуславя разрешаването на конкретни правни спорове във всички случаи, в които съдилищата прилагат тълкуваната правна норма. Когато с тълкувателното решение/постановление се дава отговор на правен въпрос, от който зависи приключване на висящото дело пред първата инстанция с допустим и правилен съдебен акт, обусловеното дело следва да се спре, съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Законът в този случай не определя какво трябва да бъде обуславящото дело, не изисква то да е по индивидуален правен спор. Сходна хипотеза на обусловеност съществува и от решенията на Конституционния съд на Република България, в който случай е предвидено спиране на гражданските и търговски дела на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. Подобен случай е и отправянето на запитване до Съда на Европейските общности за преюдициално заключение, което съгласно чл. 631 ГПК е друго основание за спиране на висящото дело, по което е направено. Именно отчитайки спецификата на преюдициалното дело, което е и тълкувателно, образувано по чл. 128 ЗСВ, е налице основание за спиране в чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК - в изрично предвидените случаи в закона. В хипотезата на чл. 292 ГПК е предвидено изрично спиране на делото от ВКС във фазата на касационното обжалване, а нормата на чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с т. 4 ГПК е основанието за спиране на делото от първата инстанция, когато разрешаването на въпроса за допустимостта на производството пред съответния съд при висящо за това тълкувателно дело във всички случаи има преюдициално значение за правилното решаване на делото. Въз основа на изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение от 28.09.2023 г., постановено по адм. дело № 133/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА секретар: Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА