Определение · № 12055/2023 · дело 10944/2023
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 12055
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 10944/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 10944 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12055 София , 06.12.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ГАЛИНА СОЛАКОВА по административно дело № 10944/2023 г. Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по частна жалба на „Биовет“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, чрез адв. Пройчева, срещу определение № 1480 от 26.10.2023 г. по адм. д. № 420/2023 г. на Административен съд – Пазарджик, с което на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на Дружеството срещу заповед № 26/16.01.2019 г. на кмета на Община Пещера и производството по делото е прекратено с присъждане на разноски на заинтересованата страна. Твърди се необоснованост и неправилност на определението, поради постановяването му в противоречие с изяснената по делото фактическа обстановка досежно наличен сервитут в полза на „Биовет“ АД, което му придава качеството на заинтересовано лице по чл.131 ЗУТ. Ответникът кмет на Община Пещера не ангажира становище по частната жалба. Ответникът С. Даудов, чрез адв. Карабойчев, в писмен отговор по частната жалба, оспорва нейната основателност и моли за потвърждаване на обжалваното определение като законосъобразно. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател срещу заповед № 26/16.01.2019 г. на кмета на Община Пещера, с която на основание чл.129, ал.2 във вр. с чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за образуване на УПИ V-4.1712 с отреждане „за автошоурум и крайпътно заведение“ от част от 1777 кв.м. от имот с идентификатор 56277.4.23 с обща площ от 2957 кв.м. по КККР на гр. Пещера / с проектен идентификатор 56277.4.1712/, а останалата част от 1180 кв.м. получава нов идентификатор 56277.4.1711 по КККР на гр. Пещера в местност „Баташки път“, землището на гр. Пещера. За да постанови обжалваното определение, административният съд е приел, че жалбоподателят няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 131, ал.1 във вр. с ал. 2, т. 1 до т. 4 от ЗУТ. Изложени са мотиви за липса на доказателства, че „Биовет“ АД разполага с право на собственост върху наличния в урегулирания с процесната заповед имот водопровод /“главна водопроводна мрежа“/, поради което не се явява и носител на ограничено вещно право върху имота. В тази връзка, след обсъждане на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, е прието, че в КК не е нанесен промишления водопровод, преминаващ през новообразувания с оспорената заповед УПИ V-4.1712, както и зона за ограничение /сервитут по чл.31а ЗКИР във вр. с чл.112, ал.2 Закон за водите /ЗВ/. Представените по делото доказателства /разрешение за ползване № 14/15.01.1997 г на строеж „Външно промишлено водоснабдяване – водопроводи І етап“ , разрешение за строеж № 2/08.03.1995 г., протокол от 17.12.1996 г. на Държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж „Външно промишлено водоснабдяване – водопроводи І етап“, разрешение за ползване № 83/09.02.1998 г. на строеж – „Външно промишлено водоснабдяване – ІІ етап, разрешение за строеж № 2/08.03.1995 г., протокол от 19.12.1997 г. за установяване годността за ползване на строеж „Външно промишлено водоснабдяване – ІІ етап / са възприети от съда като недостатъчни за опровергаване на вписването в КККР по смисъла на чл.2, ал.5 ЗКИР. Определението е незаконосъобразно като постановено в противоречие с изяснената по делото фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Изложените мотиви за липса на качеството на заинтересована страна на жалбоподателя „Биовет“ АД се базират на липсата на данни в действащата КККР за установения като съществуващ на място водопровод от съдебно-техническата експертиза, което е в противоречие с чл.2, ал.5 ЗКИР. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 ЗКИР, данните за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното, а данните за правото на собственост и други вещни права върху недвижимите имоти и зони на ограничения върху поземлените имоти са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение. Тази норма, съобразявайки правната природа на КККР, въвежда оборима презумция за вярност на данните от кадастъра, които имат само декларативно /констативно/ действие, но не и конститутивно действие. Неправилното отразяване, респ. неотразяването на правото на собственост /ограничени вещни права/ в кадастъра не променя неговия обем и носител, не води до изменение или погасяване на правото, тъй като то произтича от акта за собственост, а не от вписването в кадастралния регистър – ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т.гр. д. № 8 / 2014 г. на ОСГК на ВКС. Предвид това, първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсата на отразяване в КК на водопровода и сервитутната зона, и съответно - на вписване в КР на ограниченото вещно право върху имота на оспорващото дружество, е основание за отричане на правата му и липсата на качеството заинтересована страна по смисъла на чл.131, ал.1 във вр с ал.2,т.1 ЗУТ. При обсъждане на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, административният съд е кредитирал същата частично, без да вземе предвид установеното от вещото лице /стр.2/, че през имота „преминава промишлен водопровод на „Биовет“ АД с диаметър 1220мм“, който е бил отразен в текстовата част на Картата на възстановената собственост /КВС/, в която процесния имот е нанесен с №038020. Водопроводът е нанесен и в графичната част на ПУП-ПРЗ /лист. 110 и 222/ като „водопровод ф 1250 на „Биовет“ АД/. Изложеното кореспондира и на представените от оспорващото Дружество доказателства пред първата съдебна инстанция за изграждане на водопровода поетапно с РС № 2/08.03.1995 г. и последващо въвеждане в експлоатация с РП № 14/15.01.1997 г на строеж „Външно промишлено водоснабдяване – водопроводи І етап“ и РП № 83/09.02.1998 г. на строеж „Външно промишлено водоснабдяване – ІІ етап. Собствеността на „Биовет“ АД върху въпросния промишлен водопровод се удостоверява и с представеното пред настоящата инстанция Удостоверение изх. №30-51-18/1/29.09.2023г., издадено от Община Пещера. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото - върнато за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ изцяло определение № 1480 от 26.10.2023 г. по адм. д. №420/2023 г. на Административен съд – Пазарджик и ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия . Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026