Определение · № 12150/2023 · дело 10941/2023

По дело 10941 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12150 София , 07.12.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: СЛАВИНА ВЛАДОВА СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ по административно дело № 10941/2023 г. Производството е по чл. 229 и сл. от АПК . Образувано е по частна жалба на „Бургас 2011“ АД против определение № 2468/26.09.2023г. постановено от Административен съд Бургас по АД № 1202/2023г., с което е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател против писмо с изх.№ 26-00-510(1)/12.06.2023г. на Областен управител на Област Бургас, с което е уведомил жалбоподателя, че не са налице предпоставките за издаване на заповед по чл.192, ал.3 от ЗУТ, като процесуално недопустима и производството по посоченото дело е прекратено. В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че писмото има белезите на индивидуален административен акт – отказ да бъде учредено право на преминаване през имот, публична държавна собственост. Дружеството като суперфициарен собственик имало правото да иска учредяване на посоченото право, поради което за него бил налице правен интерес да обжалва отказа. Определението било вътрешно противоречиво. Ако съдът е счел, че областният управител не е компетентен, то е следвало да отмени отказа. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски. Ответникът – областен управител на област Бургас, чрез процесуалните си представители, в писмен отговор, оспорва частната жалба. Излага доводи в подкрепа на атакуваното определение. Моли същото да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Областната администрация на област Бургас. Върховният административен съд, второ отделение, намира за процесуално допустима частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – София град е приел, че за „Бургас 2011“ АД не е налице правен интерес от оспорването, тъй като това дружество не е собственик на имот с идентификатор 07079.610.288, а такъв бил „Бургас 2012“ АД и той бил активно легитимиран да иска учредяване на право на преминаване. Освен това писмото имало единствено уведомителен характер. На трето място областният управител на област Бургас не бил компетентен да учреди право на преминаване през имот, публична държавна собственост, такива права имал Министерския съвет на Република България. Така постановеното определение е неправилно. Административното производство е започнало по молба на „Бургас 2011“ АД и „Холидей Лаб“ ЕООД до областен управител на област Бургас, с която е поискано от административния орган да учреди право на преминаване през имот с идентификатор 07079.610.503, на основание чл. 192, ал. 3 от ЗУТ. Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че оспорената кореспонденция има единствено уведомителен характер и не притежава белезите на индивидуален административен акт. С оспореното пред Административен съд Бургас писмо е ясно изразената волята на административния орган, че „не са налице предвидените в чл. 192, ал.п 3 от ЗУТ предпоставки за учредяване на право на преминаване…“. Макар и неоформено в изричен диспозитив, така изразеното волеизявление на органа е идентично на отказ да бъде учредено исканото преминаване, който подлежи на оспорване. По делото не е спорно, че имот 07079.610.503 е публична държавна собственост, който на югоизток граничи с имот 07079.610.288 съсобствен между държавата и „Бургас 2012“ АД, както и че върху последния е разположена притежаваната от „Бургас 2011“ АД сграда с идентификатор 07079.610.288.1. Вярно е, че нормата на чл.192, ал. 2 от ЗУТ изисква за да бъде учредено право на преминаване 1. липсата на съгласие между собствениците на поземлените имоти и 2. да не съществува друго техническо решение или ако такова съществува, то да е явно икономически нецелесъобразно. Въпреки че законодателят е използвал израза „собствениците на поземлени имоти“, тясното тълкуване на този израз би довел до невъзможност притежатели на ограничени вещни права върху поземлен имот да поискат и да получат право на преминаване през чужд поземлен имот, когато друго техническо решение е нецелесъобразно. Така например ако в полза на лице е учредено право на ползване върху поземлен имот, собственикът на този имот, няма никакъв личен интерес да търси учредяване на право на преминаване, докато ползвателят несъмнено е активно легитимиран да поиска учредяване на такова право за да реализира правото си на ползване. Същото важи и за суперфициарния собственик, за да ползва сградата си той има интерес да иска учредяване на право на преминаване през съседен имот при липсата на друго техническо решение. В случая „Бургас 2011“ АД има правната възможност да иска учредяване на право на преминаване през имот с идентификатор 07079.610.503, който е съседен на имота върху който е построената притежаваната от дружеството сграда. Доколко искането е основателно, с оглед факта че сградата има лице на три улици и в тази връзка доколко отказът е законосъобразен или не, е въпрос, отговорът на който следва да бъден даден при разглеждане на спора по същество. Нещо повече, дори да бъдат оставени настрани горните разсъждения, в случая именно „Бургас 2011“ АД е поискало от областния управител на област Бургас учредяването на право на преминаване. Следователно това дружество има процесуалното право на жалба срещу отказа да бъде удовлетворена молбата му. Подадената жалба е допустима, а както бе посочено по-горе дали е основателна ще бъде решено с разглеждането й по същество. На последно място дори областният управител да не притежава компетентност да учреди право на преминаване, това не прави обжалването на постановения отказ недопустимо. Ако бъде възприета тезата, че отказът е постановен от некомпетентен орган, то с решение по същество същият следва да бъде обявен за нищожен и преписката следва да бъде изпратена на съответния компетентен административен орган /чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал. 2 от АПК/. Като е оставил жалбата без разглеждане и като е прекратил производството по делото, Административен съд – Бургас е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде касиран, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. При този изход на спора, претенцията на частния жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение за тази инстанция, следва да бъде решена при приключване на делото от първоинстанционния съд по аналогия с чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ : ОТМЕНЯ определение № 2468/26.09.2023г. постановено от Административен съд Бургас по АД № 1202/2023г. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ