Решение · № 12351/2023 · дело 6843/2023

По дело 6843 / 2023 РЕШЕНИЕ № 12351 София , 12.12.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: РУМЯНА ЛИЛОВА КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА при секретар Маруся Николова и с участието на прокурора Генади Георгиев изслуша докладваното от председателя Бисер Цветков по административно дело № 6843/2023 г. Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение № 7892/21.12.2022г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. № 11524 по описа за 2021 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ № Р-22002220007266-091-001/24.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за липсата на компетентност у възложилия ревизията орган по приходите към датата на възлагане на ревизията и на състава органи по приходите, издали РА. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация „С Консулт Н“ ЕООД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на „С Консулт Н“ ЕООД допълнителни задължения за корпоративен данък за данъчни периоди 2017 г. и 2018 г. в общ размер 18 453.56 лева и за закъснителна лихва в общ размер 5 200.43 лева. С обжалваното решение е прогласена нищожността на РА и е разпоредено изпращане на административната преписка на началника на Сектор „Ревизии“ при ТД на НАП София. По констатациите на съда ревизията е повторна и е възложена със заповед от 30.11.2020 г., изменена на 26.02.2020 г. /има се предвид 2021 г./. Длъжностното лице, възложило ревизията – Ф. Йоневска била включена в персоналния обхват на издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП. Според решаващите изводи на първостепенният съд възлагането на ревизията е осъществено от орган по приходите без материална компетентност, като такъв орган е участвал и в състава от органи издал РА, доколкото не било установено възложилият ревизията да е определен да я възложи за конкретното задължено лице, както и С. Копринов да е определен за ръководител на ревизията /това не ставало автоматично, а след издържан изпит и подбор/, а М. Найденова за член на ревизиращия екип. Решението е неправилно. Източник на правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на РА е законът /вж. чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК/, а не заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите от компетентната териториална дирекция, които да възлагат ревизии /в този смисъл вж. решаващите мотиви на ТР № 5/13.12.2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г./. Заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е вътрешнослужебен акт от категорията на тези по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, тъй като създава за адресатите ѝ правото и задължението да възлагат ревизии. Заповедта от 18.02.2020 г. не е ограничена със срок и не съществува основание за съмнение относно нейното действие към 30.11.2020 г. и към датите на изменянето на ЗВР и издаването на РА. Йоневска е в персоналния обхват на заповедта /избраният от териториалния директор подход е за посочване на органите по приходите с компетентност да възлагат ревизии с име и длъжност/. По хипотеза оттеглянето на правомощието на възлагащите ревизии органите по приходите се осъществява по реда на овластяването /арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК/. В контекста на горното, ревизията приключила с оспорения пред АССГ ревизионен акт, е възложена от орган по приходите, притежаващ материална компетентност. Не са опорочени и последващите му процесуални действия по изменяне на ЗВР и по издаване на заключителния акт в производството. Не съществува правно основание за очакването на първостепенния съд наличие на информационни следи за начина на определяне на конкретния орган по приходите, възложил ревизията измежду останалите в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Гаранциите срещу участието в административното производство на орган по приходите заинтересован от изходи му са институтите на отвода по чл. 76 ДОПК и на изземване на преписката по чл. 7, ал. 3 ДОПК. Следва да се има предвид, че по отношение на конкретното ревизионно производство разпределянето на преписката предхожда възлагането и като извънпроцесуална дейност не засяга валидността на крайния акт в производството. При действието на чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК ревизиращите органи по приходите и ръководителя на ревизията се определят със ЗВР. Това е сторено и в конкретното ревизионно производство със ЗВР от 30.11.2020 г. Не се основава на позитивното право очакването на съда за особени качества на ревизиращите органи по приходите и на ръководителя на ревизията. Ако са създадени изисквания за такива качества, то техен източник е акт от категорията на тези по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК и съобразяването или не с него е без значение за действителността на заключителния акт в ревизионното производство. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това опущение се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт в неправилната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 7892/21.12.2022г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. № 11524 по описа за 2021 г. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА