Определение · № 12285/2023 · дело 11437/2023

По дело 11437 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12285 София , 11.12.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ИВАН РАДЕНКОВ Членове: АГЛИКА АДАМОВА ЮЛИЯН КИРОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ИВАН РАДЕНКОВ по административно дело № 11437/2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Търговия-Троян АД, с [ЕИК] и седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. “Васил Левски“ №3, чрез процесуален представител адв. Л. Тодорова, срещу определение № 920/08.09.2023 г., постановено по адм. д. № 246/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е върната исковата молба на дружеството по чл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 27 381,65 лв., представляваща неправомерно заплатени суми за ДНИ и ТБО, ведно със дължимата и законата лихва. Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на определението и моли искът да бъде разгледан по същество като допустим . Претендира разноски. Ответникът – Община Троян, чрез адв. С. Тихолов възразява срещу подадената частна жалба, за което излага подробно аргументи за правилност и законосъобразност на обжалваното определение в писмено възражение. Моли същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна: Въз основа на установената фактическа обстановка и с оглед изложените в исковата молба на Търговия – Троян АД твърдения, след анализ на относимата правна уредба, съдът е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответната страна Община Троян по чл.1 от ЗОДОВ, а за така предявената искова претенция е налице специален ред по чл.128 и сл. от ДОПК, който съгласно чл. 8 ал.3 от ЗОДОВ изключва прилагането на този по ЗОДОВ. Процедурата по прихващане и възстановяване на суми платени или събрани за данъци е уредена в ДОПК. Недопустимостта на предявения иск се обосновава с оглед наличието на специален ред, по който следва да се реализира правото на възстановяване на недължимо платени суми. При липса на данни за проведена процедура по специалният ред от жалбоподателя, която да е завършила с негативен за него резултат, искът му за обезщетяване на имуществени вреди в посочения размер на основание чл. 1 от ЗОДОВ е недопустим. С оглед на горното АС –Ловеч е върнал исковата молба на Търговия – Троян АД и е прекратил производството по административното дело. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предвид установените релевантни факти, правните изводи на съда са правилни. Видно от твърденията, съдържащи се в обстоятелствената част на подадената искова молба, претенцията на настоящия жалбоподател се изразява в искане за връщане на заплатени суми за данък за недвижими имоти и такса за битови отпадъци. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че по така формулираното искане е налице друг специален процесуален ред по ДОПК. При липсата на проведена подобна процедура от ищеца, която да е завършила с негативен за него резултат, искът му за обезщетяване на имуществена вреда в този размер и на това фактическо основание, е недопустим. В тази насока е и константната практика на ВАС по идентични казуси. Правилни са крайните изводи на административния съд, че в хода на съдебното производство, не са установени предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са включени следните елементи: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е отменен по съответния ред; действие или бездействие на орган, чиято незаконосъобразност следва да бъде установена от съда на основание чл. 204, ал. 4 от АПК, вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди. В случая Търговия Троян АД не доказва първата предпоставка, а оттам е ирелевантно дали са налице останалите. При постановяване на обжалваното определение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, като не се установяват незаконосъобразност. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. Следователно, като е оставил без разглеждане, върнал е на подателя исковата молба и е прекратил производството по делото, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират от ответника и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 920/08.09.2023 г., постановено по адм. д. № 246/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ИВАН РАДЕНКОВ секретар: Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ ЮЛИЯН КИРОВ