Определение · № 12878/2023 · дело 11503/2023
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 12878
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 11503/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 11503 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12878 София , 20.12.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ТОДОР ПЕТКОВ Членове: КРАСИМИР КЪНЧЕВ ТАНЯ ДАМЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ТОДОР ПЕТКОВ по административно дело № 11503/2023 г. Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба от „АСАП“ ЕООД, представлявано от управителя П. Зюмбилев чрез пълномощник ад. Е. Димова, против определение № 1115 от 02.11.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, постановено по преписка № КЗК-687/2023 г. Жалбоподателят счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения, че в конкретния случай възложителят е дал повод за завеждане на жалбата, по смисъла на чл. 78 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Счита, че не е налице хипотеза на отказ или оттегляне на оспорване, в която производството е прекратено поради действия на жалбоподателя, а такава, при която действията на възложителя са довели до отпадане на правния интерес за жалбоподателя, без последният да има каквото и да било влияние върху това обстоятелство, и без да се изисква неговото съгласие. Възразява и срещу извода на Комисията, че разноски не следва да се присъждат по съображения, че прекратяването на процедурата за възлагане на обществената поръчка е наложено от обективни причини и не е обвързано с подадените пред КЗК жалби. Според жалбоподателя, наличието на такива причини не променя обстоятелството, че възложителят е открил незаконосъобразна процедура. Ответната страна –заместник-кмета на Столична община не е изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Четвърто отделение, като съобрази, че частната жалба е подадена в преклузивния 3 –дневен срок от съобщаване на обжалвания акт и от лице с активна процесуална легитимация, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение, в производство по чл. 217, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ЗОП, е оставена без разглеждане жалбата на „АСАП“ ЕООД срещу Решение № F 396300 от 07.07.2023г. на заместник-кмета на Столична община за откриване на „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Извънгаранционно поддържане и текущ ремонт на системи за видеонаблюдение, свързани с опазване на обществения ред и общинско имущество, управлявани от дирекция „Сигурност“ на Столична община“. Процедурата е с уникален № 00087-20230159 в ЦАИС ЕОП, прекратено е производството по преписка № КЗК-687/09.08.2023г. и е оставено без уважение на искането на жалбоподателя „АСАП“ ЕООД за възлагане на разноски за производството. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че прекратяването на обществената поръчка с решение на възложителя не е свързано с наведените в жалбата на „АСАП“ ЕООД твърдения за евентуално извършени нарушения при откриването й. Съобразила е, че в конкретния случай производството пред Комисията е било прекратено поради недопустимост на жалбата, тъй като след подаването на последната, а именно с издаването и влизането в сила на решението за прекратяване, е отпаднал правния интерес за жалбоподателя, в който случай разноски не се дължат, с оглед на изчерпателно изброените хипотези в чл. 143 от АПК. Според посоченото от КЗК, разноски биха се дължали в случай, че възложителят е оттеглил оспорения акт вследствие и в резултат на подадената жалба, т. е. в хипотеза на причинно-следствена връзка между твърденията в подадената жалба и открит от възложителя порок в процедурата, което да е довело до оттегляне на акта, какъвто не е разглежданият случай. Така постановеното определение е правилно. От данните по делото се установява, че Решение № D27733200 от 09.10.2023г. на възложителя за прекратяване на процедурата не е обжалвано в законоустановения 10-дневен срок, съгласно чл. 197, ал. 1, т. 7, б. „д“ от ЗОП и е влязъл в законна сила акт на възложителя. КЗК е съобразила, че подадената жалба се характеризира с липса на предмет, към момента на постановяване на настоящия акт. Правният интерес от нейното подаване е отпаднал за жалбоподателя, макар първоначално такъв да е бил налице. Наличието на правен интерес е една от процесуалните предпоставки, които обуславят съществуването на субективното право на оспорване на индивидуалните административни актове. Правният интерес е свързан с установяване на засегнато от оспорения акт субективно право, като същият може да е налице при подаване на жалбата и да отпадне впоследствие в хода на производството по обжалване. За наличието на правен интерес КЗК следи служебно. Предвид факта, че при обжалване на решението за откриване на спорната в производството процедура за възлагане на обществена поръчка, целта на жалбоподателя е била обжалваният акт да бъде отменен и да не породи правни последици, то при възникналите впоследствие обстоятелства (наличието на влязло в сила решение за прекратяване на процедурата, по която е постановен обжалваният акт), целта му е постигната. С оглед на изложеното, КЗК е приела, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по преписка № КЗК-687/2023г. - да бъде прекратено. По повод претендираните от „АСАП“ ЕООД разноски е прието, че съобразно чл. 217, ал. 1 от ЗОП, КЗК се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в Глава двадесет и седма и при условията и реда на чл. 143 от АПК. Съгласно ал. 2 на чл. 143, подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото, поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В настоящия случай, предвид обстоятелството, че с административния акт възложителят е прекратил процедурата, на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗОП (е подадена само една оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката), този акт не може да се приравни на оттегляне на обжалваното решение за откриване на процедурата вследствие на мотивите, изложени в жалбата. Производството се прекратява поради недопустимост на жалбата, тъй като след нейното подаване, с издаването и влизането в сила на Решение № D27733200 от 09.10.2023г. на възложителя е отпаднал правният интерес за „АСАП“ ЕООД. При недопустимост на жалбата поради отпадане на правния интерес, разноски не се дължат, с оглед на изчерпателно изброените хипотези в чл. 143 АПК. Разноски в полза на жалбоподателя биха се дължали в случай, че възложителят е оттеглил оспорения акт вследствие на подадената жалба, т.е. в хипотеза на причинно - следствена връзка между твърденията в подадената жалба и открит порок в процедурата, от страна на възложителя, вследствие на повдигнатия спор, което, в последна сметка, да е довело до оттегляне на акта. Предвид същността на отправените от „АСАП“ ЕООД възражения, отнесени към основанията за прекратяване на обжалваната процедура, следва да се заключи, че направените от жалбоподателя разноски по производството не подлежат на възстановяване, от бюджета на възложителя, а следва да се понесат от него така, както са сторени. Съгласно чл. 217, ал. 1 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в тази глава и при условията и по реда на чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. В цитираната разпоредба от АПК е регламентирана отговорността за разноските в административния процес. Подателят на жалбата има право на разноски при отмяна на обжалвания от него административен акт, респективно при отмяна на отказа да бъде издаден административен акт - ал. 1, както и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от жалбоподателя административен акт - ал. 2. Основният спорен въпрос в настоящото производство е дали прекратяването от възложителя на процедурата по реда на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗОП е идентично по своята правна същност и последици на "оттеглянето на оспорения акт" по смисъла на чл. 143, ал. 2 от АПК, предпоставящо дължимост на разноски. Настоящия съдебен състав счита, че решението в частта, с която обществената поръчка се прекратява на основание съответно чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗОП, не може да бъде приравнено на оттегляне на административен акт по смисъла на чл. 143, ал. 2 от АПК, тъй като прекратяването на процедурата по възлагане на обществена поръчка на посоченото основание има друго съдържание и смисъл. За разлика от правото на административния орган по чл. 156, ал. 1 от АПК да оттегли изцяло или отчасти оспорения административен акт, прекратяването на процедурата е направено на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗОП, което предпоставя по императивен начин прекратяване на процедурата с мотивирано решение, когато всички оферти или заявления за участие не отговарят на условията за представяне, включително за форма, начин и срок, или са неподходящи. В случая възложителят не е оттеглил оспорения административен акт понеже се е "съгласил" с твърденията в жалбата, каквато е тезата на дружеството, а е прекратил процедурата за възлагане на обществената поръчка, мотивиран от факта, че всички оферти или заявления за участие не отговарят на условията за представяне, включително за форма, начин и срок, или са неподходящи. Иначе казано, предприетото процедурно действие от негова страна не е обвързано с подадената пред КЗК жалба „АСАП“ ЕООД. Изложените съображения налагат извод, че обосновано и законосъобразно КЗК е оставила без уважение искането на „АСАП“ ЕООД за присъждане на разноски в разглеждания случай. Постановеното определение е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е неоснователна претенцията на частния жалбоподател заприсъждане на разноски в настоящето производство Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, Четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1115 от 02.11.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, постановено по преписка № КЗК-687/2023 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026