Определение · № 12828/2023 · дело 11180/2023

По дело 11180 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12828 София , 20.12.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: КАЛИНА АРНАУДОВА ВЕСЕЛА АНДОНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВЕСЕЛА АНДОНОВА по административно дело № 11180/2023 г. Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Инт дизайн енд про“ ООД, [ЕИК] срещу Определение №6738 от 07.08.2023 г. на Административен съд София - град по административно дело №182/2023 г. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на „Инт дизайн енд про“ ЕООД за възстановяване на срока за обжалване на Решение за определяне на финансова корекция, рег. №BG05M9OP001-1.021-0083/6 от 18.03.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) 2014 – 2020 г., оставена е без разглеждане жалбата на дружеството срещу посочения административен акт и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател - „Инт дизайн енд про“ ООД, счита обжалваното определение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и небосновано. Твърди се, че жалбата е подадена в срок, а направеното искане за възстановяване на срок е предявено като евентуално, в случай, че бъде прието, че срокът за обжалване е изтекъл. Счита, че обжалваното определение е постановено при неизяснени факти по направените от жалбоподателя твърдения. По уведомлението за предстоящо определяне на финансова корекция не е подавано възражение от дружеството, тъй като госпожа Малчева е собственик на счетоводната кантора, обслужвала дружеството и нито тя, нито нейни служители разполагат с пълномощно от дружеството да получават или оспорват актове на управляващия орган за определяне на финансова корекция. Дружеството не е плащало задължения по обжалваното решение, тъй като банковите сметки, от които са преведени двете суми, не са на дружеството – бенефициер. Особените непредвидени обстоятелства се дължат именно в очертания разрив във взаимоотношенията между дружеството и обслужващото го лице, което заедно с изземването на документите и компютрите от компетентните органи е създало непреодолима за управителя пречка да обжалва процесния административен акт. Намира, че спорният по делото въпрос е дали процесния административен акт е връчен на дружеството. Неправилно съдът приема, че актът е връчен на дружеството на 22.03.2022 г. от потребител с електронна поща [email protected] , тъй като този профил няма право да получава съобщения, а единствено може да изпраща и получава данни във връзка с отчитането на договора. Връчването на акта на неупълномощено лице не е надлежно връчване. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за произнасяне по съществото на спора. Ответникът по частната жалба - ръководителят на УО на ОПРЧР 2014 – 2020 г. изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозираното по делото възражение. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да отхвърли искането за възстановяване на срока за обжалване на Решение за определяне на финансова корекция, рег. №BG05M9OP001-1.021-0083/6 от 18.03.2022 г., първоинстанционният съд приема, че всякакви отношения на дружеството-жалбоподател с лица, на които е възложено счетоводното му обслужване, са извън преценката за наличие на основанията по чл. 161, ал. 1 АПК, т. к. разпоредбата изисква наличие на обстоятелства с извънреден характер, настъпили независимо от волята на страната, пропуснала да извърши съответното процесуално действие. По делото липсват твърдения и доказателства за възникването на извънредни и непредвидени обстоятелства след получаване на съобщението за решението, а дори да се приемат за напълно верни всички твърдения на оспорващото дружество, те не обуславят наличието на подобни обстоятелства по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК. За да прекрати производството по делото, съдът приема, че оспорваното решение е редовно съобщено на дружеството на 21.03.2022 г., като законоустановеният 14 – дневен срок за обжалването му е изтекъл на 04.04.2022 г. – вторник, присъствен ден. Доказателствата по делото установяват, а и оспорващият потвърждава, че жалбата против административния акт е подадена чрез органа на 04.01.2023 г., т. е. извън законоустановения 14-дневен срок, поради което съдът е обосновал извод за просрочие на жалбата и на основание чл. 159, т. 5 АПК я е оставил без разглеждане. Определението е правилно. В съответствие с чл. 22, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., в редакцията преди доп., бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението е прикачен съответния акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН. Ето защо напълно ирелевантно е от кой профил е отворено съобщението и дали изобщо е отворено. В случая е определящо, че страната е имала достъп до съдържанието на индивидуалния административен акт, който я засяга, за да се осигури възможността й да организира защитата си. По делото е доказано, че решението за определяне на финансова корекция е изпратено на бенефициера чрез ИСУН на 21.03.2022 г. Срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е започнал да тече именно от деня, следващ тази дата, и е изтекъл на 04.04.2022 г. (присъствен ден). Не се спори между страните, а и това се установява от представените по делото доказателства, че жалбата е подадена на 04.01.2023 г., след изтичане на законоустановения срок за оспорване. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба, с която е оспорено Решение за определяне на финансова корекция, рег. №BG05M9OP001-1.021-0083/6 от 18.03.2022 г. като незаконосъобразно, е просрочена. Разпоредбата на чл. 161 АПК регламентира при какви предпоставки е допустимо възстановяването на срока. За да е налице основание за възстановяване на срока за обжалване на даден административен акт е необходимо за жалбоподателя да са били налице особени непредвидими обстоятелства. Законодателят не е дефинирал съдържанието на понятието "особени непредвидени обстоятелства" като е оставил на практиката, с оглед конкретиката на всеки отделен случай, да ги определи въз основа на конкретните относими доказателства. При преценката на конкретните сочени обстоятелства съдът следва да отчита, че те трябва да бъдат такива, които жалбоподателят не би могъл да предвиди дори и да е положил необходимите усилия и грижа. Става въпрос за обстоятелства, които са извън обичайните и нормално очакваните. Наред с това те трябва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което страната не е в състояние да ги преодолее. Обстоятелствата трябва и да са особени, т. е. да са различни от обикновените, рутинните и да са й попречили да изпълни в срок съответното процесуално действие. Като основание за възстановяване на срока за обжалване на процесния административен акт се твърдят влошени взаимоотношения със счетоводната кантора, обслужвала дружеството – бенефициер. Както правилно приема първоинстанционният съд, изложените факти не обосновават основание за възстановяване на пропуснатия срок, тъй като прехвърлянето на доверие към счетоводната кантора е било на негов риск, доколкото жалбоподателят сам е избрал документацията и файловете от компютърните конфигурации да се съхраняват на друго място, т. е. не е бил принуден от непредвидени обективни обстоятелства. По изложените съображения, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение №6738 от 07.08.2023 г. на Административен съд София - град по административно дело №182/2023 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА