Решение · № 13086/2023 · дело 4450/2023

28 декември 2023 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
13086
Година на номера
2023
Дело №
4450/2023

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 4450 / 2023 РЕШЕНИЕ № 13086 София , 28.12.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: ХАЙГУХИ БОДИКЯН СТЕЛА ДИНЧЕВА при секретар Мирела Добриянова и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от съдията Стела Динчева по административно дело № 4450/2023 г. Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) . Образувано е по касационна жалба подадена от вр.и.д.Управител на НЗОК София чрез гл.юрисконсулт Тодоров срещу решение № 1563 от 10.03.2023 г од. постановено по адм. д. № 10524/2022 год. по описа на Административен съд София-град, с което е изменена по жалба на "Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение-Шейново" ЕАД гр.София заповед за налагане на санкции № РД-253С-439 от 26.10.2022 год. издадена от управителя на НЗОК, с която на лечебното заведение са наложени 13 броя санкции „финансова неустойка“ всяка по 500 лева. С решението размерът на санкциите е намален от 500 лева на 200 лева всяка и НЗОК е осъдена да заплати на лечебното заведение сумата от 674 лева разноски по делото. По съображения за неправилност относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да се потвърди оспорения административен акт. Претендира разноски за касационната инстанция и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация "Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение-Шейново" ЕАД гр.София в писмен отговор чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК , от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК , за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна . Съображенията за това са следните: Със заповед № РД-253С-439 от 26.10.2022 год., чиято законосъобразност е предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, на лечебното заведение на основание чл. 414, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 - 2022 год. са наложени 13 отделни санкции "финансова неустойка" от по 500 лева или общ размер от 6500 лева. Санкциите са наложени за нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО състоящи се в заплащане от страна на ЗОЛ на услугата избор на лекар/екип от медицински специалисти в условията на спешност-нарушение на чл.29, т.4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. От фактическа страна е установено, че пет ЗОЛ са хоспитализирани по КП № 163 „Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно изследване на женските полови органи“ като в деня на хоспитализацията пациентките са подали заявления за избор на лекар/екип от медицински специалисти и са заплатили съответните суми, за което са им издадени фактури. В направленията за хоспитализация на ЗОЛ е отбелязано, че приемът е „спешен“. Шест ЗОЛ са хоспитализирани по КП № 5.2 „Раждане чрез цезарово сечение“ като в деня на хоспитализацията пациентките са подали заявления за избор на лекар/екип от медицински специалисти и са заплатили съответните суми, за което са им издадени фактури. В направленията за хоспитализация на ЗОЛ е отбелязано, че приемът е „спешен“. За последните два случая описани в заповедта за налагане на санкции пациентките са приети по КП № 5.1 „Нормално раждане“ и в деня на хоспитализацията същите са подали заявление за избор на лекар/екип от медицински специалисти, за което са заплатили съответните суми. Пациентките са приети в условие на спешност. Прието е, че е налице нарушение на изискването на чл.29, т.4 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, съгласно който не се допуска извършване на избор на лекар/екип в условията на спешност. За гореописаните случаи административният орган е наложил санкция „финансова неустойка“ в размер на 500 лева всяка на основание чл.414, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 год. Първоинстанционният съд е извел решаващ извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт като издаден от компетентен орган, в изискуемата форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел с изключение на частта относно размера на определената санкция „финансова неустойка“. Съгласно нормата на чл.414, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 год., когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО определени в този НРД управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лева. АССГ приема в решението си, че органът не е изложил мотиви относно наложения размер на санкцията въпреки задължението му съгласно чл.413 от НРД за МД за 2020-2022 год.-в акта липсва извършена преценка по задължителните критерии по горепосочената норма. При налагане на максималния предвиден в нормата размер органът е следвало за всяко конкретно нарушение да посочи как ще се постигнат целите на наказанието, отношението на нарушителя към извършеното, тежестта на самото нарушение. В тази връзка съдът приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна в частта, с която на лечебното заведение са наложени 13 броя санкции по 500 лева всяка като намира, че санкцията следва да бъде намалена до минималния предвиден от закона размер, а именно 200 лева за всяка санкция. Съдебно решение е валидно, допустимо и правилно . Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно размера на наложените санкции „финансова неустойка“. Както бе посочено по-горе НРД за МД за 2020-2022 год. определя за извършено нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ от страна на болнично заведение да се налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 лева до 500 лева като съгласно чл.413 от същия договор размерът на санкцията се определя в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, от броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. Следователно органът при налагане на определяне на размера на санкцията следва да се ръководи от гореописаните критерии като изложи за всеки отделен случай своята преценка и обуслови конкретния наложен размер на санкцията. В настоящия случай за всичките 13 случая санкциите са определени в максимален размер като в заповедта няма изложени мотиви, които да обусловят този размер. Бланкетното цитиране на приложимите норми и заявяването, че се излагат мотиви, не може да се възприеме като изпълнение на задължението на органа да извърши нормативното му задължение за преценка за обстоятелствата, които са довели до налагане на санкцията в максимален размер. Видно от заповедта в частта „мотиви“ не са посочени фактическите обстоятелства мотивирали органа да наложи максималния размер на санкцията. Във връзка с изложеното настоящата инстанция намира, че като е изменил заповедта за налагане на санкция първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. Касационната жалба се преценя като неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение. И двете страни са направили искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на такива, но тъй като по делото няма доказателства за реално извършени разноски, същите не следва да се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК , Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1563 от 10.03.2023 год. постановено по административно дело № 10524/2022 год. по описа на Административен съд София-град Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026