Решение · № 205/2024 · дело 9309/2023

По дело 9309 / 2023 РЕШЕНИЕ № 205 София , 09.01.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : ТОДОР ТОДОРОВ Членове: ВЕСЕЛА НИКОЛОВА НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ при секретар Мариана Салджиева и с участието на прокурора Георги Камбуров изслуша докладваното от съдията Николай Господинов по административно дело № 9309/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Петров, представляващ „АГОРА МИЙТ“ООД, чрез адв. О. Ботева от АК - Плевен, против Решение № 391/27.07.2023г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. дело № 272/2023 година. С решението съдът е отхвърлил жалбата на „Агора Мийт“ ООД- гр.Левски, представлявано от П. Петров, чрез адв. О. Ботева от АК - Плевен, срещу Постановление № ИЗХ23018528/23.03.2023 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч за обявяване съществуването на трудово правоотношение на осн. чл.405а, ал.1 от КТ между „Агора Мийт“ ООД- гр.Левски и С. Колев за извършване на работа като „шофьор, лекотоварен автомобил“, считано от 05.01.2023г. Присъдени са разноски в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, както и на оспорения административен акт. В съдебно заседание касаторът не се представлява. За ответника – Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, чрез юрисконсулт А. Деков са постъпили писмени бележки, в които се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Направено е искане за отхвърлянето ѝ като неоснователна и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът С. Колев не се явява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Плевен е било Постановление № ИЗХ23018528/23.03.2023 г., издадено от П. Недкова на длъжност гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч, с което на основание чл.405а, ал.1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между „Агора Мийт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Левски, обл. Плевенска, [улица], представлявано от управителя П. Петров и С. Колев, за извършване на работа като „Шофьор, лекотоварен автомобил“, считано от 05.01.2023 год. За да достигне до така посочения резултат административният съд е осъществил контрол за законосъобразност на акта по чл. 168 АПК и е приел, че същият е издаден при липса на основанията по чл. 146 АПК. Тези изводи не се споделят от касационния съдебен състав. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл.405а, ал.1 от КТ, в случаите, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. В конкретния случай оспореният административен акт е издаден въз основа на данни от проверка, осъществена от органите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч на 14.02.2023 год., при която на бул.“Освобождение“ в гр.Ловеч е спрян за проверка автомобил „Форд Транзит“ с рег. № [рег. номер], управляван от С. Колев. Последният попълнил декларация, в която посочил, че работи в „Агора Мийт“ ООД като шофьор с посочения автомобил, с който превозва месо, има почивни дни – събота и неделя, уговорено е възнаграждение и е получил такова за м. януари в размер на 750 лв. При извършена документална проверка административният орган е установил, че автомобилът се стопанисва от дружеството „Агора Мийт“ ООД въз основа на договор за наем, както и че С. Колев няма сключен трудов договор, а извършва превоза на стоки въз основа на граждански договор от 03.01.2023 г. за сметка и с транспортно средство, предоставени му от касатора в настоящето производство. От направена служебно справка в Регистъра на уведомленията за сключени трудови договори е установено, че за С. Колев е подадено уведомление за сключен трудов договор от 28.02.2018 г., който е прекратен, считано от 01.02.2021 год. При така установеното от фактическа страна Административен съд - Плевен е приел, че оспореният административен акт е издаден от териториално компетентен административен орган, което не се споделя от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, служителите в териториалните дирекции „Инспекция по труда“ имат компетентност на контролен орган по спазване на трудовото законодателство в териториалния обхват на съответната дирекция. По аргумент от чл.405а, ал.3 и ал.4 от КТ постановлението за обявяване на съществуването на трудовото правоотношение е с правната стойност на действителен трудов договор, считано от датата на възникване на трудовото правоотношение. При тези съображения следва да се приеме, че фактически е налице възникнало трудово правоотношение, което при липсата на сключен писмен трудов договор подлежи на обявяване при съобразяване на Глава пета от КТ - „Възникване и изменение на трудовото правоотношение“, Раздел I „Трудов договор“, респективно и съобразяване с разпоредбите на чл.66, ал.1, т.1 и ал.3 от КТ. Съобразно чл.66, ал.3 от КТ, за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Местоработата може да не съвпада със седалището на работодателя, ако това изрично следва от характера на работата или ако е договорено в трудовия договор. Местоработата и работното място не са идентични понятия по смисъла на трудовото законодателство. По смисъла на КТ „работно място“ е помещението, цехът, стаята, офисът, определената машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение (§ 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на КТ). Работното място може да не съвпада с местоработата.Ето защо следва да се приеме, че в конкретния случай местоработата на С. Колев в качеството му на заемащ длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил“ и изпълняващ работа, свързана с пътуване между две и повече населени места, е седалището на дружеството „Агора Мийт“ ООД, което видно от представена по делото разпечатка за актуално състояние е в гр. Левски, а работното му място е съответното транспортно средство. Предвид горното и с оглед разпоредбата на чл.21, ал.4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, териториално компетентната дирекция, която е следвало да издаде постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение на осн. чл.405а, ал.1 от КТ е дирекцията по местоработата на Колев - Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, а не тази в гр.Ловеч. Оспореният в настоящето производство адм. акт е издаден от териториално некомпетентен орган, с оглед което е нищожен и следва да бъде отменен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, подлежи на отмяна като неправилно. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспореният акт бъде отменен. Тъй като оспореният адм. акт е нищожен поради некомпетентност и с оглед разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, настоящият съд следва да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 391/27.07.2023г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. дело № 272/2023 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ като нищожно Постановление № ИЗХ23018528/23.03.2023 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч за обявяване съществуването на трудово правоотношение на осн. чл.405а, ал.1 от КТ между „Агора Мийт“ ООД- гр.Левски и С. Колев за извършване на работа като „шофьор, лекотоварен автомобил“, считано от 05.01.2023г. ИЗПРАЩА преписката по компетентност на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен за произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ