Решение · № 328/2024 · дело 7650/2023

11 януари 2024 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
328
Година на номера
2024
Дело №
7650/2023

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 7650 / 2023 РЕШЕНИЕ № 328 София , 11.01.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: КАЛИНА АРНАУДОВА ВЕСЕЛА АНДОНОВА при секретар Маринела Цветанова и с участието на прокурора Динка Коларска изслуша докладваното от съдията Калина Арнаудова по административно дело № 7650/2023 г. Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РДАА) - гр. Варна, срещу Решение №504 от 12.04.2023 г. на Административен съд – Варна по адм. дело №2940/2022 г. С обжалваното решение съдът е отменил негова Заповед №РД-14-5319 от 08.12.2022 г., с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106, ал. 1, т. 17 и чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) са приложени принудителни административни мерки (ПАМ) по чл. 106, ал. 1, т. 5 и 17 ЗАвтП - спиране от движение на товарен автомобил „Волво“ с рег. №[рег. номер], категория N3, собственост на „Никсто“ ЕООД, до отстраняване на нарушението. Касационният жалбоподател – директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че контролният лист, съгласно Указанията за контролната и административнонаказателната дейност в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, се прикрепя и прилага към протокола от крайпътна проверка, който се съхранява с ежедневните отчети за извършени проверки за съответния ден, като същите не са част от административната преписка. Счита, че съдът без да извърши необходимите действия, за да се увери в съществуването или не на определено доказателство, погрешно е констатирал, че контролен лист изобщо не е съставян, което е в противоречие с обстоятелствата, настъпили в хода на проверката. Твърди, че представеният по делото акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 08.12.2022 г. съдържа всички факти и обстоятелства във връзка с извършената проверка. Сочи, че по делото не е било спорно извършването на превоз със съответното МПС, което към момента на проверката е било празно/без товар. Позовава се на §1, т 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАвтП, който включва в дефиницията на превоз на товари и празните курсове, направени във връзка с превоза. На следващо място оспорва данните от представения сертификат за хигиена от 08.12.2022 г., като сочи, че същият по никакъв начин не опровергава обстоятелствата по установеното с АУАН нарушение, респективно не са налице факти, които да са основание за отмяна на приложената принудителна административна мярка. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира разноски по делото като прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът по касационната жалба – „Никсто“ ЕООД, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски по представен списък. Ответникът се представлява от адв. Й. Лалова, Адвокатска колегия – Хасково. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 08.12.2022 г. при извършена проверка по РП 1-2 Русе - Варна, в обл. Шумен на 100 метра преди разклона за [населено място], посока гр. Шумен, е установено, че Н. Количев, като водач на МПС „Волво ФХ 480“ с рег. №[рег. номер], от кат. 3, с прикачено към него полуремарке АЧЕРБИ 21Л2 39 с рег. №[рег. номер], от кат. 04, извършва превоз на опасни (ARD) товари на територията на Република България (празен в момента на проверката), без да притежава валидно удостоверение за превоз на опасни товари и без свидетелство за водач на МПС за превоз на опасни товари. Съставен е АУАН № „АА“ – 3 от същата дата. На 08.12.2022 г. със Заповед № РД-14-5319, директорът на РДАА - Варна, е приложил принудителни административни мерки по чл. 106, ал. 1, т. 5 и 17 ЗАвтП - спиране от движение на товарен автомобил „Волво“ с рег. №[рег. номер], кат. 3, собственост на „Никсто“ ЕООД, до отстраняване на нарушението. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че в хода на извършената на 08.12.2022 г. проверка, не е съставен контролен лист по образец съгласно изискванията на чл. 45 ал. 1 от Наредба №40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, като не са извършени други действия от контролните органи, от които може да се установи истинността на изложеното в АУАН, доколкото в същия е посочено, че в момента на проверката автомобилът е празен. Обоснован е извод, че нарушението е недоказано, тъй като по никакъв начин не е установено, че превозното средство е използвано за превоз на опасни товари. Приел е още, че заповедта неправилно е връчена на водача, вместо на собственика на превозното средство, чиято правна сфера засяга, като това нарушение също е основание за отмяната ѝ. Въз основа на горното съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил. Решението е правилно. Съгласно чл. 106, ал. 1 ЗАвтП пътно превозно средство, превозващо опасни товари се спира от движение до отстраняване на нарушението, когато превозното средство е без удостоверение за одобрение за превоз на опасни товари (т. 5); и когато водачът не притежава удостоверение по чл. 14, ал. 2 (т. 17). Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗАвП регламентира, че „Превоз на товари" е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза. Според § 1, т. 16 от ДР на ЗАвП "Опасни товари" са вещества и изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или се разрешава само при определени обстоятелства съгласно Приложение А и Приложение Б към ADR. Съгласно дефиницията на § 1, т. 31 ДР на ЗАвтП „Превоз на опасни товари“ е превозът на опасни товари от едно място на друго и свързаните с превоза престои, включително времето за престой за товарене и разтоварване на опасните товари в превозни средства, цистерни или контейнери. Превозът включва и времето за престой за претоварване или смяна на вида на превозното средство, при условие че транспортните документи бъдат предоставени за контрол и при престоя не се отварят пратките или цистерните. Анализът на горните разпоредби води до извод, че за да се приложат ПАМ по чл. 106, ал. 1, т. 5 и 17 ЗАвП е необходимо да са налице следните предпоставки - извършване на превоз на опасни товари, без удостоверение за одобрение за превоз на опасни товари и без удостоверение по чл. 14, ал. 2 за завършен курс за професионално обучение на водача. В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства, не е доказано, че процесното превозно средство е извършвало превоз на опасни товари, тъй като същото не е било натоварено, за което не се спори между страните по делото. Доводите на касатора, рефериращи към разпоредбата на §1, т. 3 ДР на ЗАвтП са неоснователни, тъй като първо, същата дава определение на понятието „превоз на товари“, а в случая закона изрично дефинира понятието „превоз на опасни товари“ в т. 31 на §1, където не са включени празните курсове, а подробно е регламентиран обхвата на превоза. И второ, понятието „превоз на товари“ действително включва празните курсове, но направени във връзка с превоза. А в случая органът по никакъв начин не доказва, че към момента на прилагане на мярката с превозното средство е извършван превоз на опасни товари – по дефиниция превоз на опасни товари от едно място на друго и свързаните с превоза престои, включително времето за престой за товарене и разтоварване на опасните товари в превозни средства, както и времето за престой за претоварване или смяна на вида на превозното средство. По делото не са приложени транспортни документи или други обективни данни доказващи, че към момента на проверката е извършван превоз на товари. Следователно не е налице първата от предпоставките за прилагане на мерките по чл. 106, ал. 1, т. 5 и 17 ЗАвтП. Ирелевантна в случая е преценката на представения сертификат за хигиена, тъй като съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на административния орган. С оглед изложеното изводът на Административен съд – Варна за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор следва да бъде осъдена да заплати на ответника, направените по делото разноски в размер на 600,00 лв. доказани с представения договор за правна помощ от 14.07.2023 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №504 от 12.04.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело №2940/2022 г.. ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, гр. Варна, [улица], да заплати на „Никсто“ ЕООД, гр. Обзор, община Несебър, област Бургас, [улица], 600,00 (шестстотин) лева разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026